Паспортни одисеи в малкия град

* Мариела Шошкова: „Разпаленото ми въображение си представи как МВР използва пощенски гълъби и си фантазирах как гълъбчето се рее в небесата, носейки в човката си моята нова лична карта, може би за по-кратко“

Хубава работа, ама българска

За една абсурдна дивотия из родните административни дебри (то да беше само една – бел. ред.) разказва, разбираемо ядно, нашата добра приятелка, троянската галеристка Мариела Шошкова. Става дума, че във времето на тоталната цифровизация, електронизация, компютъризация, когато всякаквите услуги би трябвало да се случват, образно казано, с едно щракване на пръстите, светкавично, без никакво пилеене на време и сили на гражданите, тук не е съвсем така (помните ли Алековото „европейци сме ний, ама все не дотам“ – бел. ред.). Дано все пак някога… Конкретният случай е за бързото/експресното вадене на лични документи (лична карта, паспорт) в МВР Троян – оказва се, че за да се случи това бързо/експресно вадене, два пъти трябва да биеш пътя до МВР Ловеч! Учудващо, тъй като за обикновената (бавната) услуга това не се налага, при нея тук си подаваш заявлението и тук си получаваш новите документи (можело значи – бел. ред.)?! И още нещо – изяснило се, че въпросното разтакаване и пилеене на време (и нерви) на гражданите е „узаконено“ с някакви вътрешни МВР правила, и казусът не е само троянски, а засяга жителите на всички необластни градове. Както се казва – хубава работа, ама българска... Т21

Мариела Шошкова

В 21. ВЕК сме и в Европа. Изкуственият интелект взема връх.  Министерството на електронното управление е въвело ССЕВ (Система за сигурно електронно връчване). Масово навлиза безхартиеното счетоводство. Пращаш пратка по куриер днес, утре той ти я връща на прага.

ОБАЧЕ си жител на малък необластен град и изведнъж разбираш, че ти изтича срокът на личните документи, а след седмица ще пътуваш в чужбина. Почваш да търсиш начини бързо да се справиш с проблема. Четеш в интернет, че има обикновена, бърза и експресна поръчка. Ура, ще успееш! Да, ама не. В малкия град вторите две услуги ги няма. Можеш да си извадиш документи само за месец, ако ли искаш да бързаш, колкото и това да ти струва – отиваш в областния град. И понеже там в МВР-то работят само през седмицата, най-първо ще трябва да вземаш поне ден отпуск, щото няма как да си вземеш половинка. Отиваш, подаваш документи или за три дни (бърза поръчка), или експресно за един. В първия случай ще трябва да отидеш отново след три дни, тоест отново да си вземеш ден отпуск. Във втория ще трябва да почакаш някъде на топло в областния град, ама и да платиш доста по-солено. Има и един трети вариант – подаваш заявление за бърза или експресна поръчка онлайн, ама пак ще трябва да отидеш на място в областния град да си вземеш новите документи.

ТЕЗИ ДНИ изпаднах в подобна ситуация и на троянското МВР гише и попитах любезните служителки какъв е този абсурд – в Ловеч може, но в Троян не. Те ми отговориха, че така е регламентирано в техните системи. Физически оправомощени лица носели заявленията до Ловеч, от там пък физически оправомощени лица ги носели до София, после по обратния ред, ама пък тия физически лица не пътували всеки ден… Ако обаче подам онлайн бърза поръчка, пак трябва да отида до Ловеч да си взема документите. Ако пък подам експресна, отивам чак в София. 

РАЗПАЛЕНОТО ми въображение си представи как вместо това „физическо лице” МВР използва пощенски гълъби и си фантазирах как гълъбчето се рее в небесата, носейки в човката си моята нова лична карта, може би за по-кратко… Размислих се и как тия жени на гишето отнасят куп псувни и скандали без да имат вина, че някой е измислил подобно безобразие и че никой не търси решението му.

И СЕ ЧУДЯ докога ще се разпиляват времето, а и парите на българските граждани за нещо толкова елементарно, което би могло да се разреши без проблем по хиляди начини, и дори с други физически лица куриери. Между впрочем, миналата година си получих визата от Американското посолство именно така – чрез куриер.

АЗ СЪМ човек, който обича технологиите, имам си електронен подпис и всичко си върша от компютър или телефон и съм тотален радетел на машинното гласуване. Даже мечтая да е не машинно, а електронно. Убедена съм, че времето е пари и затова гледам да си го пестя. И се питам не трябва ли да протестираме и за тези уж дребни нещица – като безумното вадене/невадене на бързи документи за самоличност. И не са ли дребните камъчета в обувките, дето ни убиват най-много?!

17 януари 2026 г., Троян

Мариела Шошкова

Начало

Още от същия автор:

• Най-после: Искат закриване/преместване на четвъртъчния битак (2009 г.) 
• Отворено писмо до кмета на община Троян (2011 г.)
• Казвала съм неща, които другите се страхуваха да кажат  
• Мариела Шошкова: „Има дърво – има проблем, отсечи го!” 
• Милко Диков: „Става неусетно, бавно, но завинаги” 
• За какво всъщност плащаме?! (2012 г.)  
• Мариела Шошкова: Има смисъл да се говори (2022 г.) 
• Мариела Шошкова: Щом някой ни пита, трябва да си кажем 
• Боза от чешмата – докога! 
• Шумът – бич за местните хора (2024 г.) 
• Подпийнали атакуваха троянка на площада (2025 г.) 

Tweet