Мариела Шошкова: Щом някой ни пита, трябва да си кажем

* „В последната седмица покрай мен в галерията минаха доста троянци (художници, юристи, музейни служители, общественици). Общото им мнение е, че представените проекти не са достатъчно добри“
Мнения 
Мариела Шошкова
Реших да напиша тези редове, защото не съм безразлична към заобикалящата ни градска среда. Пиша в качеството ми на гражданин, без претенции за експертност. Оставам с уважение към хората от Инициативния комитет, към дарителите и тяхното съкровено желание да влязат в историята на Троян.
МНЕНИЕТО ми за паметниците в Троян, в известна степен, е радикално.  Всъщност отдавна смятам, че е дошло времето да преустановим правенето на всякакви стандартни паметници на герои, било то на партизани, комунисти, герои на освободителните  войни, учени и т. н. Аз бих искала в троянската градска среда вече да виждам нещо модерно, артистично и с човешко звучене, независимо дали ще е скулптура, пластична форма, инсталация, стенопис. Далеч съм от мисълта, че тук ще се появи творба на Хенри Мур. Убедена съм, че модерното също така може да стъпва върху традициите, но при всички положения трябва да носи идея и да е реализирано от професионалисти.

ЗАТОВА от самия старт на инициативата за паметник на Левски предпочетох да замълча, защото подозирах, че ще бъда обвинена в липса на патриотизъм. За мен проблемът бе най-вече естетически. Очевидно е, че само в периметъра на центъра на Троян (централния площад и наоколо) има десетина паметници и пластични форми  – Иван Хаджийски, Димитриката, Захари Стоянов, генерал Карцов, Манифестантите и т. н. Мнението ми беше, че още един паметник, та дори и на най-важната фигура в българската история Васил Левски, би „натежал” (ако щете обезличил) в тази и без друго претрупана градска среда. Освен това, паметници на Левски има в много градове, така че поредният такъв не би представлявал особен интерес нито за гражданите, нито за гостите на Троян. Градът на Левски е Карлово, там има чудесни образци на изкуството, посветени на Апостола.

ВСЕ ПАК
, мнението ми в известна степен бе променено, когато научих, че паметникът на Левски ще бъде изграден от известния скулптор Георги Чапкънов. Казах си, че когато се чуе, че в Троян има негов Левски, това ще го направи по-специален. За съжаление поради лични причини Чапкънов не се справи със задачата. А мястото в центъра го изискаха той и архитектът му!

И ДНЕС пред мен като част от местната общност, която е съпричастна към темата, висят същите въпроси, редом с няколкото проекта, представени от Инициативния комитет във фоайето на Община Троян. Искаме ли Троян да излезе извън рамките на исторически тоталитарната архитектурна соцсреда, като започнем да внасяме повече модерност в нея добри примери в града, макар и малко, за щастие вече има)? Нужно ли е непременно да има паметник на Левски в Троян и ако да, защо той да не бъде изграден в друга част на града, където ще стои самостоятелно и по-автентично? Нужно ли е да се примиряваме с това, че трябва да избираме от пет проекта, които трудно могат да ни „грабнат”? Лично на мен като архитектура и разположение сравнително ми допада единият от двата проекта на тандема Иван Чолаков и Пламен Вълчев, но там не съзирам излъчване в лицето на Левски. И обратното, паметникът на Борис Борисов наподобява визуално Апостола, но пък за сметка на това е доста шаблонен, висок  3,35 м (двойно колкото мен) и боя се, че поставен пред Читалището, ще изглежда тоталитарно грамаден и нечовешки. Между другото в България има и други скулптори, които вероятно биха се справили по-удачно със задачата – всичко е въпрос на търсене, познанства и мироглед.

Проектите за паметник на Левски в Троян на четиримата участници в конкурса, отляво – Борис Борисов, Иван Чолаков (два), Стефан Стоянов и Цветослав Христов
В ПОСЛЕДНАТА седмица покрай мен в галерията минаха доста троянци (художници, юристи, музейни служители, общественици). Общото им мнение е, че представените проекти не са достатъчно добри и не трябва да се реализират. За съжаление повечето от тях не желаят или не смеят да го изразят публично, поради риска някой да се почувства обиден. Аз пък си мисля, че щом някой ни пита, трябва да си кажем.

ВЪЗЛОВА роля в целия този процес има Общината. Управляващите Троян днес носят тежката отговорност за това как ще изглежда градът ни утре. И защото хипотетично инициативни комитети за паметници могат да се създадат по нови теми – примерно, за издигане на паметник на Джон Ленън, или на Петър Дънов… Тук е мястото на кмета, Общинския съвет и техните експерти да преценят дали такава идея би била смислена за града, дали би имала културна, обществена, естетическа стойност, иначе казано  - дали би направила града ни по-модерен и привлекателен, а не градче от селски тип; дали ще е интересен град за туристите, за чужденците, пък и за младите хора.

РАЗБИРА СЕ,
допускам, че макар и компромисно някой от показаните проекти ще се реализира, при това именно в центъра на града пред Читалището. Ще минаваме покрай него всеки ден. Ще свикнем с недостатъците му, както свикнахме с размерите на паметника на Иван Хаджийски. Защото той (паметникът на Хаджийски) е чудесна творба, но бе проектиран за мястото на партизанския паметник, а вместо това го поставиха пред прихлупената сграда на Конака, където стои несъразмерно и до днес някои го наричат Кинг Конг. Дано не се случи същото и с Левски.

11 юни 2022 г.
Мариела Шошкова, уредник в галерия „Серякова къща“, 
основен инициатор на демонтирането на партизанския
паметник до Музея в Троян, съпруга на починалия
троянски скулптор Веселин Шошков
Начало
 
Още по темата:
 

0 коментара:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |