Чапкънов: Кой ли не тръгна да прави Левски, но това не е лесна работа

* „Чакам от толкова време да започна работа по троянския паметник?! Очаквам обаждане по същество…“ * „Имаше проблеми, които бяха измислени, мястото е ясно“

Георги Чапкънов-Чапа
Интервю
ПРЕЗ М. МАРТ се разбра, че Георги Чапкънов-Чапа – живият класик, най-големият днешен български скулптор, творецът със световна слава, канен къде ли не по света, един от немногото разпознаваеми в световен мащаб българи – ще прави паметника на Левски в Троян. Този паметник, за който троянци се готвят повече от сто години и чието време най-после дойде. Инициатори са троянският комитет „Васил Левски“ и Ротари клуб - Троян, които осигуряват и средствата. А основанието е ясно и всеизвестно – Троян е важен град за Левски, тук великият българин е бил десетки пъти (според някои историци – над 20 пъти), основал е местен революционен комитет, имал е приятели и съмишленици; и паметникът му тук е логичен и на мястото си.

А ИЗВЕСТНОТО забавяне от м. март до днес се дължи на недоуточненото място на паметника на Левски, по което все още има различия. Но в четвъртък, 26 септември, в Общинският съвет ще се гледа предложението на кмета Донка Михайлова, като посочените варианти са три: на площада пред читалището (каквото е становището на Георги Чапкънов и архитекта, с когото работи – арх. Станислав Константинов; това становище се подкрепя от комитета „Васил Левски“ и Ротари клуб), в градинката пред бл. „Рила“ и пред СУ „Васил Левски (такова е становището на главния архитект на Община Троян – арх. Боян Кръстев); и гласуването предстои. Именно възможността Чапа да направи паметника на Левски в Троян бе поводът да потърсим мнението на именития майстор, разговорът ни се състоя по телефона на 20 септември.

– Здравейте, г-н Чапкънов! Генадий Маринов от Троян съм, от в. „Троян 21“, и за мене е чест да говоря с жив класик. Знаете за какво Ви потърсих – заради вашия бъдещ паметник на Левски в Троян.
– Да. Но кога ще се видим там (в Троян), кога ще започнем работа, чакам вече доста време?

– Ще се видим, разбира се, убеден съм съвсем скоро и за всички нас тук ще е чест. Но да ни кажете малко повече за тази Ваша „троянска авантюра“ – да направите Васил Левски в Троян.
– Пак да кажа – чакам от толкова време да започна работа по троянския паметник?!

Една от най-новите работи на маестрото – скулптура на пивоварите братя Прошек, София
– Тук местните власти се забавиха заради уточняване на мястото на паметника, но всичко вече е в напреднала фаза, след броени дни предстои гласуване в Общинския съвет и Вие ще сте на ход.
– Дай боже, дай боже. Очаквам обаждане по същество и да го започвам и завършвам.

– Явно топката е в местните власти?
– Да, да, тя винаги там е била.

– Разбрах, че троянският Левски ще е първият, който правите в дългогодишната си кариера. Защо чак сега?
– Защото кой ли не тръгна да прави Левски, но това не е лесна работа. И общо взето, откровено да го кажа, се страхувах да не се изложа. Това е цялата работа.

– Един световноизвестен майстор да се страхува?!
– О, то който не се страхува – майната му. Излязла е цяла една книга с паметниците на Левски в България – ами много от тях са отвратителни. И какво, и аз ли да вляза сред тях, не!

– Наскоро видях в Поморие един нов Левски, симпатичен е, но някак незабележим, нищо особено.
– Аз искам да направя такъв Левски, че като го видят хората, да се поклонят. Това е!

– Как решихте точно в Троян да е вашият Левски?
– От Троян дойдоха да ме поканят и аз приех.

– Поканиха Ви, но Вие приехте, можеше да не приемете тази „селска покана“?
– Как така „селска“?! Троян е Троян, не е на кучето куйрука, сериозно нещо е.

Чапа в Троян във връзка с паметника на Левски, 5 март 2019 г.
– Идвали ли сте преди в Троян или сега покрай паметника открихте града ни?
– Бил съм там (в Троян), дълбоко уважавам този край, дълбоко уважавам и тази ракия, която правите, по-точно – правехте, вече не е същата. И ред други неща – самият Иван Хаджийски, пред когото се прекланям, също е оттам, какво да говорим повече!

– Знае се, че има проблеми с мястото на паметника и оттук идва забавянето?
– Имаше проблеми, които бяха измислени, мястото е ясно.

– Казвате, че Левски не може да е в ъгъла, Левски трябва да е най-отпред, така ли?
– Разбира се!

– Някои, включително умни хора, се притесняват да не би Троян да заприлича на Скопие с множеството паметници на площада, вашият коментар?
– В Скопие е друго, там паметниците са грамадни, шовинистични. В Троян няма такива неща.

– И не смятате, че троянският площад е претрупан с паметници, в момента са четири-пет?
– И какво от това?! Те не се бият, на различни места са и всеки си е на мястото. Единствено не ми харесва, че Захари (Стоянов) е сбутан в едно кьоше, а е и прекалено дребничък, незабележим.

– Тук ще си позволя да не се съглася с Вас – главата на Захари е част от фонда на Музея на занаятите, просто бе изнесена в музейния двор, не е правена специално за това място; но, мисля, стои естествено и човешки, казвам го като публика и като троянец.
– Точно това казвам и аз, че не е на мястото си. Трябва много да се внимава с тези неща.

– Идеята за паметника на Левски в Троян в главата ли Ви е вече?
– О, да, аз представих една рисунка, която се хареса от хората и всичко е наред. Нещата са напреднали, чакам само зов от Троян и започвам.

– Чапкънов да направи своя Левски в Троян, в малкото градче – това е изключително.
– Троян не е малко градче, а и това няма значение.

– Със сигурност има значение, но то не променя големината на майстора.
– Аз съм от село, това наистина няма значение.

– И накрая кажете ни две думи за Вас – знам, че в Япония сте много популярен, както и на много други места по света.
– Така е, да наистина. Но не бива да делим местата на малки и големи.

Дон Кихот и Санчо Панса на Георги Чапкънов пред Дома на хумора, Габрово
– Казвате ни, че който си го може, го може – и в Троян го може, и в Токио го може, и в София (пред ЦУМ и Народния театър), и където и да е; правилно ли разбрах?
– В Япония съм бил повече от дузина пъти, и всеки път по работа. Но ставаше много трудно, много трудно ме пускаха тогавашните власти, в онази епоха ме пускаха зад граница веднъж на две години. А бе какво да разправяме! Но както и да е, справял съм се. И както стана дума – къде ли нямам неща, по целия свят са, но да не се фукам.

– И в близкото Габрово имате страхотни неща, аз съм голям фен на двете ви пластики пред Дома на хумора – на Дон Кихот и Санчо Панса и на Хитър Петър, уникални са!
– Това бяха първите по-големи неща, които направих – защото от там (Габрово) ми подадоха ръка. Направих и други неща в Габрово след това – и вътре в музея, и на открито.

– От нас успех и до скоро в Троян!

Интервю на Генадий Маринов

Още по темата:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |