Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим

* „Наш дълг е да се поклоним пред жертвите, да осъдим палачите и да не позволим историческата истина да бъде заглушена или подменена. Но този дълг не свършва с паметта – той изисква всекидневна битка с „баналността на злото“ * Народният съд в Троян заседава в една от класните стаи на днешното НУ „Св. св. Кирил и Методий“ 

1 февруари Народният съд 

Гаврата е пълна – троянският Народен съд заседава под портретите на Ботев и Левски, в средата с очилата е председателят военнопрестъпник от Дойран Пенчо Шейтанов, 1945 г., сн. Стефан Балевски

ПРЕДИ ДНИ, при представянето в Музея на занаятите в Троян на една много важна троянска и българска книга – „Трънливият път на един специалист от обувната индустрия. Спомени и преживелици, 1912-1972 г.“, мемоарите на големия троянски фабрикант и обувен моделиер от европейска класа Никола Цонковски, съсипан и като личност, и делото му от наложилата се след комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. т. нар. народна власт, стана дума и за паметта и възмездието. 

ПАМЕТТА за онова време и онези хора (защото властта не е анонимна, упражнява се от хора), които съсипват личност като Цонковски и налагат на България един чужд съветски строй, обърнал цивилизационната посока на страната ни, чиято горчива попара сърбаме и до днес. Памет, която все още липсва в учебниците, в съзнанието ни, децата ни, а и самите ние я нямаме в нужната степен или дори съвсем. Паметта за една друга България. И за едни съсипани или направо унищожени, избити хора. И за също толкова липсващото възмездие за комунистическите престъпления и престъпниците, които са ги извършвали.

ЗАТОВА, в името на паметта и възмездието, по-долу публикуваме декларацията на Парламентарната група на коалиция ПП-ДБ по повод 1 февруари 1945 г., черната дата, на която Народният съд в София произнася 147 смъртни присъди и която се чества като ден на признателност към жертвите на комунистическия режим (става дума за създадените по съветски образец трибунали из цяла Българияа, произнесли хиляди смъртни присъди, Народен съд има и в Троян – бел. ред.). Правим го не от някакви партийни ангажименти (вестникът ни няма и никога не сме имали подобни ангажименти, което не означава, че нямаме позиция – бел. ред.), а, както казахме, в името на паметта и възмездието. Бихме публикували и други подобни партийни декларации, но за жалост такива не ни попаднаха, дано все пак ги има..

И ДА ДОБАВИМ. Народният съд в Троян заседава в една от класните стаи на днешното НУ „Св. св. Кирил и Методий“ и на сградата няма никакъв паметен знак за това мрачно събитие. Няма никаква публична памет и за срамния и жалък факт, че за председател на този троянски т. нар. Народен съд комунистическата власт назначава военнопрестъпника от Дойран, осъден на смърт за предателство от полевия военен трибунал Пенчо Шейтанов, който по-късно, вероятно и за добре изпълнената поръчка като съдия, е назначен за кмет на Троян. Нито дума никъде и до днес за факта, че този т. нар. Народен съд в Троян, заседавал в троянското училище – каква символика само (!), осъжда на смърт и тогавашния млад (34-годишен), тачен от съгражданите си троянски кмет Йоаким (Кинчо) Балевски, син на уважавана троянска лекарска фамилия…Т21

В НЕДЕЛЯ, 1 февруари 2026 г., се навършват 81 години от черния 1 февруари 1945 г., когато за един ден така нареченият „Народен съд” (в София) осъжда на смърт трима регенти, шестдесет и седем народни представители, 22 министри, генерали, полковници и общественици. Произнесените присъди са 147. Без прощаване с близките, те са изпълнени същата нощ – чрез разстрел пред яма от бомбардировките край Централните гробища. 

ЦОЛА ДРАГОЙЧЕВА – представител на ръководството на БКП по време на разстрелите, казва за тази нощ: „Никога през живота си не съм спала така блажено, както в утрото на екзекуцията, след като заглъхна и последният изстрел.“ Тези думи остават едно от най-оголените свидетелства за мащаба на злото, върху който е изграден комунистическият престъпен режим в България. След 9 септември 1944 г. България е окупирана от органите на червената армия. Създадено е марионетно правителство, което започва да правораздава с наредби-закони. Една такава наредба-закон е Законът за Народния съд.

ТЯ Е ГРУБО похищение срещу Търновската конституция, забраняваща създаването на изключителни съдилища, противоречи и на действащия тогава наказателен кодекс, който не допуска прилагането на закони с обратна сила. Така наречените „народни обвинители" се назначават от изпълнителната власт - Министерския съвет, а „народните съдии" се избират от областните комитети на Отечествения фронт, без да се изисква от тях задължително юридическо образование или квалификация.

ЗА ОБЩО четиримесечното съществуване на Народния съд статистиката е повече от ужасяваща: 135 масови процеса в цялата страна – повече от един процес на ден, 28 630 арестувани, 10 919 повдигнати обвинения, 9 550 присъди, от които 2 730 – смъртни. 
Последвалите десетилетия записват най-мрачните страници в нашата история – десетилетия на политически мотивирани гонения, убийства, екзекуции, изтезания, създаване на концентрационни лагери, робски труд, подлагане на глад и други форми на масов физически тормоз.

ТРАВМАТА в колективната ни човешка памет като народ никога няма да бъде заличена. Повечето от червените палачи си отидоха от този свят без да се покаят. Същото се отнася и за техните наследници, които никога не се отказаха и не осъдиха това кърваво наследство. В страната ни все още има паметници на терористи, на палачи, на съветски окупатори. Градове и села, улици и площади, училища, читалища и други носеха, а някои още носят техните имена. За памет и почит към жертвите на комунистическия режим ние сме отредили един ден. В малка Латвия има много такива дни, както и 539 места на памет за жертвите на комунизма. 

ДА ОТВОЮВАШ всеки ден правото си на свобода е урок, който някои народи научиха, други – не. Да пазиш свободата си и тази на хората около теб – също. Това съотношение между памет и отсъствието й определя доколко уязвима днес остава нашата демокрация. Наш дълг е да се поклоним пред жертвите, да осъдим палачите и да не позволим историческата истина да бъде заглушена или подменена. Но този дълг не свършва с паметта – той изисква всекидневна битка с „баналността на злото“, която прави възможен всеки човеконенавистен режим, както в миналото, така и днес. Бог да прости невинните жертви на комунизма!

Декларация на Парламентарната група на ПП-ДБ по повод 1 февруари

Начало

Още по темата: 

• Христо Данов: За съжаление е вярно. И дано да носи някаква поука (2015 г.) 
• „И наистина кои лица разстреляхме?“ Но само това ли (2019 г.) 
• Да си спомним (2022 г.)
• В едно изречение (74) – две снимки от Народния съд в Троян (2025 г.) 

Tweet