За Народния съд в Ловеч и Троян

(кратки откъси от двете глави в книгата „Трънливият път на един специалист от обувната индустрия. Спомени и преживелици, 1912-1972 г.“ за времето около Народния съд)

 

Очевидци

 Спомените на Никола Цонковски

 

В ЛОВЕЧ. Изкарани бяха осъдените и се прощаваха с жените и децата си завинаги. Изказваха последните си желания. Един от тях си пожела 1 литър най-силна гроздова ракия и изля шишето в гърлото си на един дъх, без прекъсване. Така по-лесно се посреща смъртта… И върволицата от 150 злощастници се задвижи с влачещи вериги като лавина надолу из главната улица, по посока извън града, към общия им гроб... На следващия ден след екзекуцията чрез разстрел при проверка се оказало, че пръстта на места се движела. Последвало нареждане да се закарат 2-3 дамаджани със сярна киселина и да се полеят местата с трепкащата пръст. След заливането със сярна киселина пръстта стихнала… и се създал покой за мъртвите… и успокоение за живите…

В ТРОЯН. Бяха арестувани към 300 души, от които половината в Ловчанския затвор изчакваха да бъдат съдени, другата половина беше в лагера на сечищата в Черноосъмския Балкан. Няколко, срещу които имаше остри зъби злъчна отрова, бяха ликвидирани скоро след арестуването и изтезанията им. Честото нощно възпламеняване на бомбени взривове, които са разтърсвали лагера и околността, е имало за цел да вцепени от страх за неизвестната им съдба лагеристите и всеки от тях да почувства своето лично нищожество. Руският комендант на града, кап. Мушихин, е поискал да види лагера с фашистите и когато видял тези окаяни хора, възкликнал: „Това фашисти, това фашисти – большое недоразумение!“. А това бяха граждани: търговци, учители, различни чиновници и служители, по-голямата вина на които е била тази, че те са стояли малко повече над средното ниво на обществото и е бил стъкмен някакъв повод за арестуването им.

Никола Цонковски, 

из „Трънливият път на един специалист от обувната индустрия. 

Спомени и преживелици, 1912-1972 г.“

Бел. ред. Очаквайте по-обширни извадки от книгата на Никола Цонковски.

 

Начало

Още по темата за автора и книгата му:

• Тъжната приказка за обущаря (1) 
• Тъжната приказка за обущаря (2)
• Лидия Цонковска: Да те убият веднага или да те оставят да се мъчиш... (1) 
• Лидия Цонковска: Да те убият веднага или да те оставят да се мъчиш... (2) 
• В едно изречение (103) – книгата на Цонковски излезе от печат 
• Премиера на мемоарите на фабриканта Никола Цонковски 
• В едно изречение (108) – състоя се премиерата на книгата  

Още по темата за Народния съд: 

• Христо Данов: За съжаление е вярно. И дано да носи някаква поука (2015 г.) 
• „И наистина кои лица разстреляхме?“ Но само това ли (2019 г.) 
• Да си спомним (2022 г.)
• В едно изречение (74) – две снимки от Народния съд в Троян (2025 г.) 
• Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия... (2026 г.) 

Tweet