Приписките на свещеник Стефан поп Димитров

* Отразените събития обхващат периода от края на 19. век до
 второто десетилетие на 20. век
 
10-те реда на „Традиция”

Постоянната ни рубрика „10-те реда на „Традиция” се води от Регионалния клон „34-ти пехотен Троянски полк” - Априлци и Троян на Национално дружество „Традиция”. Рубриката представя важни събития, личности, факти от близката ни и по-далечна история, които ни карат да се гордеем, че сме българи и троянци.

СТЕФАН ПОП ДИМИТРОВ е роден в с. Орешак около 1834 г. Баща му, Димитър Стоянов (поп Дуди), също е бил свещеник в троянската църква „Св. Параскева”. Стефан учи в Троянския манастир, след това става учител в родното си село. На 6 май 1867 г. е ръкоположен от Иларион Ловчански за свещеник на Орешак и Патрешко. През 1884 г. е назначен за архиерейски наместник на Троянска околия, която служба изпълнява до 1895 г., когато е закрито архиерейското наместничество. Стефан поп Димитров е служил с още 9 архиереи и 8 свещеници при освещаването от Екзарх Йосиф на българската църква „Св. Стефан" в Цариград на 8 септември 1898 г. Починал на 8 май 1922 година.

Вдясно е поп Стефан, в средата - Петър Топузов,
по-късно свещеник на 34-ти пехотен Троянски полк в Дойран,
вляво е Христо Дренски, 1913 г.
СВЕЩЕНИК Стефан поп Димитров оставя изключително ценните за новата история на Троян приписки, които откриваме в богослужебните книги, пазени днес в троянската църква и в архива на Музея на занаятите. Той е отбелязал фактологията на важни събития от църковната история на Троян и на Троянския манастир, точните дати на смъртта на видни троянски граждани, на раждания и умирания на негови близки роднини, на природни аномалии. Хронологично отразените събития обхващат периода от края на 19. век до второто десетилетие на 20. век.

• Ето две по-интересни приписки,
 свързани с троянските първенци:
    
       „Из гр. Троян умре Димитър П. Попов на 24-ого ноемврий 1885 г. Писах аз Троянский архиерейский наместник свещен. Стефан П. Димитров из с. Орешак 25.11.1885.” (Димитър П. Попов, 1795 г. – 24.11.1885 г., от прочутия Папазовски род, възпитаник на Троянския манастир, председател на Троянския революционен комитет, след Освобождението е назначен за околийски началник)
     „1896 г. на тоз ден (18 септемврий) в сряда паднал Цочо Спасов Маринов от кобилата, когато изпращаше княза през Балкана. 1896 г. на того (21 септемврий) в събота умре Цочо Спасов Маринов.” (Цочо Спасов е бил най-влиятелното политическо лице в Троянска околия през първите двадесет години след Освобождението. Син е на Спас Маринов Шипковенски (Спас Чорбаджи) – борец за църковна независимост и посветен в освободителното дело. Цочо Спасов е член на Троянския революционен комитет. Избиран е три мандата за кмет на Троян, но неочакваната му смърт при изпращането на княз Фердинанд през Балкана не му позволила да завърши третия си кметски мандат. Като кмет Цочо Спасов Шипковенски решава половинвековния спор със Сопот за обширните планински пасища от 35 000 дка, разположени на билото и северно от него на Троянския балкан. Едно от най-значимите му дела като кмет и народен представител е построяването през 1895 г. на двуетажната училищна сграда, днес ОУ„Иван Хаджийски”.)

Събития от историята на църквата „Св. Параскева"
 и на Троянския манастир:
 
Из приписките на поп Стефан
    „На того 14-тий февруарий 1885 г. излязуха от гр.Троян поклонници за Божий гроб, а именно: иконом Никола х. Нй (Найденов) и свещеник Найден Маринов и от манастирът троянский йеромонах Дамаскин П. Иванов и йеромонах Серафим Иванов Бонешки. Писах азъ свещеник Ст. П. Димитров”
     „Днес на 29 март 1912 г. тръгнаха от Троян за Божи гроб Ерусалим Пенчовица X. Василев Милания калугерката.”
     „На того умрял йером. Кирил Данов в Ловч(анската)  болница 1907 г. Срещу понеделник през нощта на 19 декември 1912 г. е умрял свещеник Стефан Станев в гр. Троян.” (Йеромонах Кирил Данов е роден в с. Белиш, Троянско, през 1847 г. и е първият историк на Троянския манастир. Отец Кирил учителствал в манастирското училище през 1859 г., после в Троян и Силистра. Бил член на манастирския революционен комитет, затварян и изтезаван в Ловешкия затвор. От 1898 г. до 1903 г. е игумен на Троянския манастир.)
     „На 15 януарий 1909 г. е умрял игумен поп Давид в Троянски манастир.” (По данни на Минко Ив. Марковски отец Давид е изпратен от Васил Левски от Троянския манастир в Ловеч, за да проучи обстановката там. Въпреки тревожните новини, донесени от отец Давид, Левски тръгва към Къкрина.)
     „Днес на 1-ий того (януарий) 1901 година заведох свещеник Васил Ив. Каравасилев в с. Дълбок дол та го представих на енориашите му.”
     „1904 г. на този 19 ден (май) в сряда заведох свещеник Марин Кацарски за енорийски писах аз Свещеник Ст. П. Димитров.”(Селището, пропуснато в приписката, е Шипково.)
     „По заповед на преосвещенаго Епископа Климента Браницки управляющий Ловчанската епархия додох на 17 октомврий 1911 г. в с. Бели Осъм и служих Св. Литургия на 18 октомврий и 19 същий месец в новоосветената църква храм Св. Димитрий писах аз свещеник Стефан П. Димитров.”

Интересни са приписките, запечатали информация за природни явления и аномалии:

     „На 7 ноемврий 1896 год. имаше в този ден дъжд с гърмеж.”
     „В 12 часът на 22 март 1904 г. в понеделник и в 1/2 част (т.е. в 12:30 ч.) стана землетресение.”
     „Тъй като беше много суша без дъжд цялата пролет и през лятото, после удари дъжд на 14 юлий 1907 г., а после пак удари дъжд на 31 юлий и на 2 същи месец.”
     „На 1 ноемврий 1907 г. имаше гърмеж от Бога и удари дъжд и вале в четвъртък през нощта, в петък и събота се вале дъжд.”
     „На 1-ий ноемврия 1907 г. имаше гърмеж от Бога.”
     „На 1 юний 1913 г. в събота в 11.30 часът стана землетресение разлюляха са къщите в гр. Троян. Писах аз свещеник Стефан П. Димитров.”
     „На 22 юний 1913 г. удари град и къде Орешакът е много уби едно друго.”
     „На 11 ноемврий 1914 г. във вторник удари сняг.”

ЗАСЛУГАТА за разчитането на приписките е на историчката Пенка Петрова-Голийска и богослова Войден Божков. Освен ценна информация, приписките на свещеник Стефан поп Димитров са запечатали духа на една отминала епоха с нейните социални, политически, духовни явления. 

Десислава Вутова,
РК „34-ти пехотен троянски полк”, Априлци – Троян

Бел. ред. Авторката Десислава Вутова е уредник в троянския Музей на занаятите от 2005 г. Завършила е Езиковата гимназия в Ловеч и балканистика във Великотърновския университет. Има редица изследвания, свързани с църковната ни история и конкретно с култа към небесната покровителка на Троян св. Петка (Параскева).

Още в „10-те реда на "Традиция”:

1 Коментара:

Анонимен каза...

Дядото на Десислава е участвал във Втората Световна Война.От него знам, че 34-ти Пехотен Троянски Полк е бил в Ловеч, там където дълги години се помещаваше Поделение 42820.
Предполагам, че плочата на която пише 34-ти ПТП, все още е запазена, въпреки несъществуващото вече поделение.

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |