Мостът на Кольо Фичето при Бяла

* Големият майстор проявил дързостта да заложи и живота си, ако не успее при реализирането на проекта
 
10-те реда на „Традиция”

Постоянната ни рубрика „10-те реда на „Традиция” се води от Регионалния клон „34-ти пехотен Троянски полк” - Априлци и Троян на Национално дружество „Традиция”. Рубриката представя важни събития, личности, факти от близката ни и по-далечна история, които ни карат да се гордеем, че сме българи и троянци.

НАПОСЛЕДЪК много актуален стана спорът за това дали българите сме били роби или пълноправни поданици на Османската империя. В следващите редове ще се опитам да отговоря на този въпрос чрез историята на един от най-известните градежи на Никола (Кольо) Фичев - мостът над река Янтра при град Бяла. Ще се опитам да обърна вниманието ви и върху това, че този архитектурен паметник от години се руши. Община, държавни институции и общество апатично отказват да поемат отговорността по опазването на българската идентичност и културно наследство.

Мостът на Кольо Фичето над река Янтра при гр. Бяла
МОСТЪТ е построен през 1865-1867 година. Приблизително по същото време прапрадядо ми строи и черквата „Св. Троица” в Свищов. Поръчението за съоръжението над реката идва от прочутия по това време на Балканския полуостров Мидхат паша. Като валия на дунавския вилает и един от най-известните османски държавници, той искал да свърже Русе със столицата на империята Цариград. За целта пътят трябвало да мине през широко разливащата се на това място буйна Янтра. На служба при Мидхат паша тогава бил полският инженер и архитект Людмил Рола. Рола изготвил проект и оценил градежа на около три милиона гроша. Мидхат паша в началото бил готов да приеме тази цена и времетраене за градежа.

ПО ТОВА ВРЕМЕ Кольо Фичето вече бил прочут с работата си в България и Мидхат паша решил да чуе и негово виждане за строежа над Янтра. За по-точни изчисления и по-нагледно представяне на съоражението майсторът изготвил и точен макет на моста от восък. Какво било учудването на османския управник, когато чул от първомайстора цена за моста от седемстотин хиляди гроша и почти двойно по-кратко време за изпълнението му. Освен това светлият българин  проявил дързостта да заложи и живота си, ако не успее при реализирането на проекта. От малък съм се възхищавал на тази вяра в собствените си сили у прапрадядо ми. В днешно време сякаш имаме нужда именно от такава вяра. Кой ли ген, останал през хилядолетията, е излязъл напред, за да може да подходи така уверено в работата си Никола Фичев? Още повече че по онова време никой не е очаквал високи постижения и гордост от българите. За тези петстотин години под османска власт българите са били и роби, когато до средата на 17. век християните са продавани по тържищата на големите пристанища. Имало е и други периоди в тези години, когато централната власт в империята отстъпва на местни феодални владетели, които се отнасят почтително към подчиненото им българско население. А какво да кажем за епохата на българското Възраждане, когато без съгласието на задругата на българските еснафи и търговци почти нищо не е могло да се случи? Все пак Кольо Фичето твори в периода на българското Възраждане, а и сам по себе си е изключение, за да може без страх пред турския господар да отстоява майсторлъка си.

Големият възрожденски строител Кольо Фичето
В КРАЙНА СМЕТКА Мидхат паша рискувал и възложил важния градеж на българина. За тази мащабна за времето си работа били наети майстори в различните занаяти от Трявна, Дряново, Габрово, както и от местните жители на град Бяла. Мостът притежава 13 подпорни колони, 14 свода, контраверси и преливници за преодоляване на силното течение на реката. Дълъг е 276 метра, а ширината му достига до почти десет метра. Начинът, по който е облицован и украсен, до момента е използван само при градежа на жилищни и административни сгради. Изобщо целият мост представлява съчетание между архитектура и скулптура. На основните стълбове присъстват много интересни скулптури на лъв, лебед, грифон и нимфа. Външността на зидовете е облицована с фино обработен варовик, което допълнително създава представата за сграда. Преливниците са оформени като отворени и затворени прозорци.

ЗНАЧЕНИЕТО за инфраструктурата на Османската империя на този мост било огромно. Именно заради това и заради добрите условия, представени от Никола Фичев, Мидхат паша го наградил с орден „Меджидие”. Дал му много голямо място в Търново и 50 хиляди гроша за добре свършената работа.

В СЪВРЕМИЕТО основният поток на трафика на транспортни средства не преминава през моста. Въпреки че когато има лоши метеорологични условия или инциденти по основната артерия, пътят дори днес често е отклоняван по стария мост на Фичето. Разбрах от Общината в Бяла, че през последните двадесет години е имало няколко проекта, които са били чудесни за възстановяването на предишния блясък на моста и неговата сигурност. Те за съжаление са били изпуснати от местната управа по много глупав и типичен за съвременните ни институции начин.

ПОДОБНИ архитектурни паметници са ни отличавали от другите народи в Османската империя. Тяхното голямо значение е именно заради това. Ако ние днес ги оставяме на произвола на съдбата, не сме по-добри от никой поробител, даже по-лошо. Самите ние заличаваме собствената си национална същност, което обикновено се прави от поробители.

Константин Фичев 

Константин Фичев
Бел. ред. Авторът Константин Фичев младши е наш съгражданин, внук на бившия троянски кмет (мандат 1991-1995 г.) и почетен гражданин на Троян Константин Фичев. Потомък е на възрожденския първомайстор Никола Фичев (Кольо Фичето), а негов прадядо е висшият полицай ген. Иван Константинов Фичев (200 години вече мъжете в семейството носят само имената Иван и Константин), който е обявен за народен враг след 9 септември 1944 г. и е убит без съд и присъда от т. нар. „народна власт”, 45 години по-късно е реабилитиран.  

Още в „10-те реда на "Традиция”:

2 коментара:

Анонимен каза...

Ами ние в общината си имахме един много велик строителен инж, но го изпуснахме. Трябва за в бъдеще да не се изпускат такива ценни кадри да се пенсионират.
Трябва да си ги задържаме както папата - докато умре на работното си място.

Анонимен каза...

Браво на и-ж Фичето,браво на Пашата само нащо правителство несе грижи за паметниците на културата..!

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |