Спомен за Иван Ковашки - един истински българин

* В края на живота му, този спомен – за службата в името на България, единствен го крепеше!
 
10-те реда на „Традиция”

Постоянната ни рубрика „10-те реда на „Традиция” се води от Регионалния клон „34-ти пехотен Троянски полк” - Априлци и Троян на Национално дружество „Традиция”. Рубриката представя важни събития, личности, факти от близката ни и по-далечна история, които ни карат да се гордеем, че сме българи и троянци.

ДЯДО МИ Йонко Михов Ковашки, известен като Иван Ковашки, е герой от войните за национално обединение. Носител на всичките четири степени на войнишкия кръст за храброст. След Първата световна война става свещеник и приема името Иван. Беше изключително набожен. Истински служител на христовата църква. Спазваше без никакви компромиси всички пости и другите религиозни порядки.

Иван Ковашки (1888 - 1976)
КАТО СВЕЩЕНИК в с. Ново село (сега квартал на гр. Априлци – бел. ред.) беше издействал, докато черквата в неделен ден не се пусне, да не се отварят дюкяните, т. е. първо хората да отидат на църква, а после да сядат на пиенето и яденето и да ходят на пазар. Когато се ръсеше по Йордановден, независимо от времето, в големи преспи или не, ходеше да ръси по махалите в Ново село без да пропусне нито една къща. Мен ме е водил много пъти и съм пряк свидетел на тази му дейност.

В НОВО СЕЛО нямаше вода в къщите по онова време, дядо всяка сутрин наливаше от чешмата в центъра и се миеше гол до кръста у нас, независимо дали е зиме или лете. Войнишките години го бяха научили, че с хигиената не се прави компромис. Учредител бе на банката и кооперацията в Ново село, и техен дългогодишен деятел.

ВОЙНАТА беше оставила решителен отпечатък върху дядо. За дейността си като свещеник не говореше, но за войната говореше непрекъснато, без обаче да изтъква своите подвизи. Преди да почине, беше болен от склероза и не помнеше дори близките си, нито че е поп, но за войните помнеше всичко. Последните си месеци живееше у нас в Троян, срещу гарата. Нейната жълта сграда му приличаше на щаб и непрекъснато се обличаше чевръсто, вземаше бастуна в ръце и казваше, че ще отскочи до щаба на полка. Много пъти като болен от склероза се измъкваше от къщата и тръгваше по троянските улици в расото си. Хората го поздравяваха с „Отче”, а той казваше: „Не съм свещеник, фелдфебел съм!”. В края на живота му, този спомен – за службата в името на България, единствен го крепеше!

ИМА ДВАМА синове, Минко и Аню, и една дъщеря – Радка, майка ми. Двамата ми вуйчовци бяха възпитани в дух на безпрекословна обич към Род и Отечество. И двамата са били бранници (членове на младежката организация „Бранник” – бел. ред.), за което после преминаха през много неприятни изпитания. Минко бе дългогодишен секретар на Видинския владика, а след това дълги години свещеник в унгарската столица Будапеща и в Аделаида (Австралия).

 Роднини и представители на "Традиция" при паметника на Иван Ковашки
в Априлци, 30 април 2013 г.; на същия ден героят посмъртно бе удостоен със
 званието "Почетен гражданин на Априлци"
ПРЕЗ ГОДИНИТЕ дядо ми повлиява силно на много момчета от околията да се обърнат към вярата и определя на мнозина пътя им в живота. Много добър пример е известният български теолог и църковен историк проф. Тодор Събев - до края на живота на дядо си останаха много добри приятели. Иван Ковашки е човекът, повлиял му изключително силно да учи богословие и според тогавашните наредби на църквата му дава характеристика, за да учи.

Събчо Радионов, внук на Иван Ковашки
Още за Иван Ковашки - виж ТУК

Още в „10-те реда на "Традиция”:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |