Да не кажа и нещо още по-грубо

* „Пък децата ни да му мислят, голяма свинщина и скотщина им оставяме. Да ги пази Господ…“

Взето назаем

Един много сърдит, не – гневен, текст на една много мила и усмихната наша съгражданка, Малина Цоневска, бивша учителка, майка на двама сина, завършила Югозападния университет, артист по душа и занимания (с пластика и други). Справедливо гневен. Защото всички се вайкаме от опростачването, профанизацията, чалгализацията, но главно на думи; а то (само) с думи не става, трябва съучастие, подкрепа на живо, съпричастност. Г-жа Цоневска говори за две конкретни чудесни скорошни музикални събития в Троян, но то се отнася и за много други неща, за всичко. Съгласни сме, и подкрепяме! Текстът препечатваме с малки съкращения от личния профил на авторката във фейсбук. Т21

НЕ МИ СЕ ЩЕ да обидя някого, всеки си знае „теглото“ – детските травми, възпитанието, манталитета, характера, темперамента... Хубави емоции вчера изпитах, много, да не си ги развалям. Ама пусто...стискам, стискам, колко да устискам. Жив човек съм и аз душа нося. И не мога да не изкрещя: Къде сте бре, хора!?

ПРЕКРАСНА музика, прекрасни талантливи хора свирят и пеят за нас. Първо в обновената градинка „Къпинчо“ (градинката при Художественото училище) – джаз на свещи, вълшебно, после в бар „Библиотека“ – от най- яките съвременни български музиканти, специално за нас на село дошли...

КОЕ БЕШЕ тъй неотложното ви занимание снощи, дето ви възпрепятства и не можахте да дойдете, да подкрепите, да споделите... Деня на майката Земята беше даже вчера и с угасена крушка няма да стане, нещо трябва да ни светне, за да я спасим. Всички сме едно, и колкото и важен да е телефонът, телевизорът и всички зомби играчки, към които се стремим и с които рушим природата и се изолиране един от друг. Едно сме! Но добра воля си трябва, за да сме ЗАедно, за Мир и Любов да сме. По новините това не го казват, нито в „Стани богат“ или „Ергенът“, и види ми се доста хора го забравят.

ЕЛАТЕ да покажем на децата какво е Музика и че това дето чалгата го замести е още живо и много красиво. Да си припомним, че можем да танцуваме и без да сме пияни на мотики и че имаме силата да оцелеем дори след години изтезания с „Бяла роза“ и т. н. Как в малкото ни градче да се случват чудеса, ако не вярваме в тях, не участваме и не си ги създаваме сами. Все някой друг да се погрижи, пък ние да си седим дома и да мрънкаме.

МЛЪКВАМ да не кажа и нещо още по-грубо. На „пенсионерския клуб“ (щото някои набори отдавна се пенсионираха) пожелавам живот и здраве. Пък децата ни да му мислят, голяма свинщина и скотщина им оставяме. Да ги пази Господ…

23 март 2025 г., Троян

Малина Цоневска, във фейсбук

Начало

Tweet