Троян се поклони

* Дядо Сионий: „Достоен пример за силата на българския дух, който се възражда чрез тези мъченици“ * „Тях поколенията ще знаят с името „Троянци при Дойран“ * Проф. Палангурски: „Народ, който дори на фронта може да прави театър, не може да бъде пречупен!"
 
100 години от Дойранската епопея
Кметът Михайлова и дарителят проф. д-р Гаврилов откриват двете нови паметни плочи
С ПАНИХИДА в градската църква „Света Петка“ започна троянското тържество (29 април) в памет и прослава на земляците ни от 34-ти пехотен Троянски полк, паднали за България, и по повод 100-годишнината от жестоките сражения през м. април 1917 г. край Дойран, известни като Дойранската епопея - историческа победа на българското оръжие, оценявана от експертите като една от най-значимите във военната ни история, помогнала за спасяването на България от окупация и разпокъсване след Първата световна война. Службата се водеше от игумена на Троянската света обител Велички епископ Сионий в съслужение с троянските отци Марин Божков и Станимир Маринков. Сред множеството бе и цялото общинско ръководство начело с кмета Донка Михайлова и председателя на Общинския съвет Николай Тодоров. А на почетен караул в храма стояха представители на „Традиция“, в старинни военни униформи и с копие на бойното знаме на 34-ти пехотен Троянски полк.

Панихидата за героите в троянската църква "Св. Петка", води я Велички епископ Сионий
Освещаването на курбана
В двора на храма
Проф. д-р Иван Гаврилов черпеше с вино във войнишка манерка
„ПАСХАЛНАТА радост изпълва душите ни със силата на Христовото Възкресение. Но има дни, в които тази радост преминава през скръбта за загубените чеда на Майка България. Един от тези дни е и днешният ден, в който си спомняме всички свидни рожби на Майка България, загинали по бойните полета, загинали за свободата, целостта и единството на скъпата ни родина. Свидни чеда от Троян, оставили домове, семейства, деца, оставили всекидневните си задължения и отишли на бойното поле, за да се посветят в служение на родината, на българското общество и на българския дух“, се чу в словото на дядо Сионий, произнесено от църковния трон. Духовникът напомни също, че „тези, за които днес отслужихме тази панихида, тази служба за упокой, загубиха душите си за света, но ги намериха за Бога“. И че наред с тях трябва да споменем и семействата им – вдовиците, сираците. „Достоен пример за силата на българския дух, който се възражда чрез тези мъченици, достоен пример за Европа и света като бойна слава, дисциплина и ред“, завърши словото си игуменът. След службата тримата духовници осветиха приготвения курбан, а един от присъстващите – известният столичен хирург проф. д-р Иван Гаврилов, черпеше с вино от автентична войнишка манерка. „Никога не ми е било по-сладко“, чухме да казва професорът, който не е троянец, но има дядо, загинал на Дойран, и бе сред големите дарителите на паметното троянско събитие (а както научихме, бил и рожденик на 29 април – бел. Т21).

Литийното шествие от храма до паметника на падналите за Майка България троянци
ОТ ЦЪРКОВНИЯ двор множеството, в литийно шествие със знамето на 34-ти пехотен Троянски полк и под звуците на полковия марш, потегли към едно от най-светите и тачени места в града ни – паметника на падналите за Майка България троянци (войнишкия паметник) в градинката при Вила „Ванна“; по паметника и градинката за празника бяха извършени ремонтни дейности, осъществени основно с дарителски средства и като продължение на една традиция (войнишкият паметник е вдигнат през 1938 г. изцяло с дарителски средства).

Тук, при паметника, бе същината на празненството
Професор и полковник - здрависване на съмишленици
Ловешки депутат (Милко Недялков) на троянското честване
Проф. д-р Гаврилов разговаря с троянски ветерани от войните
Единение на властите около голямата кауза
ТУК, ПРИ ПАМЕТНИКА, бе същината на празненството – с много народ, сред него и доста потомци на загинали на Дойран, дошли от близо и далеч, внушителен почетен караул на родолюбците от „Традиция“, военна рота, общинския духов оркестър, макар и оредяла група на ветераните от войните, много настроение, венци на признателност, усещане за величие и респект. Сред присъстващите бяха и началникът на Военния картографски център (троянското поделение) полк. Лъчезар Марковски и депутатите д-р Валя Александрова и Милко Недялков. Имаше и откриване – на две нови паметни плочи, поставени непосредствено пред монумента и максимално съобразени с него (естетически и като послания), едната с текст от воинската клетва, другата с куплет от марша на 34-ти пехотен Троянски полк; плочите са дарение от проф. д-р Гаврилов. „Троян помни своите герои и се гордее с тях“, заяви водещата Маргарита Генкова, като припомни, че някога паметникът е построен с дарения на родолюбиви троянци и че сега, отново с дарения и родолюбие, е организирано това честване. Г-жа Генкова цитира думите на офицер, участник в дойранските сражения: „Героите от Дойран са безименни, защото са много – тях поколенията ще знаят само с името „Троянци при Дойран“.

Словото на проф. Милко Палангурски
ЕМОЦИОНАЛНО слово, във фокуса на което бе троянската воинска слава, произнесе историкът от Великотърновския университет проф. Милко Палангурски, чиито корени са от троянското село Врабево, а дядо му губи едната си ръка на Дойран. „Те се оказаха велики българи… Няма друго сражение, както при Дойран срещу 34-ти пехотен Троянски полк, когато английската армия да е дала толкова много жертви. А съотношението на силите е 15:1 в тяхна полза“, припомни историкът. Той сподели, че намерил отговор в спомените на един подпоручик, който разказва не толкова за битките, а за тила – как нашите войници успели да изградят една малка държава, със снабдяване, складове и т. н., и дори си имали… театър. „Народ, който дори на фронта може да прави театър, не може да бъде пречупен!", завърши проф. Палангурски.
 
Станка Гачева
 „Сгряха ми душата, поклон!“

Станка Гачева е от Плевен, внучка на убития на Дойран троянец Минко Гачев. Тя бе на панихидата в троянската църква, включи се и в шествието до войнишкия паметник, а след това присъства на паметното честване на 100-годишнината от Дойранската епопея (29 април). И навсякъде бе с един голям портрет – на млад мъж с мустаци. Попитахме я за портрета и тя ни разказа.

Станка Гачева: „Това е дядо ми, загива на 10 май 1017 г. в сраженията при Дойран. Угасва като свещичка и оставя сама вдовица, баба ми – тогава на 25 години, с две малки дечица на 5 и на 3 години. Само тя си знае как ги е отгледала и какво е преживяла. Дойдох за честването в Троян със сестра ми, аз от Плевен, тя от София. Тук е и троянският ни сродник Илиян Гачев. Искам специално да поздравя организаторите на този празник, сгряха ми душата, поклон!“ 

На колене за падналите за България
Венец от Съюза на ветераните от войните
Венец от регионалния клон на "Традиция"
Пред паметника - почтително и гордо
ЧЕСТВАНЕТО на 100-годишнината от Дойранската епопея завърши с поднасянето на десетки венци – от организации, институции, партии, граждани. И тук е редно да споменем организаторите на паметното събитие – Община Троян, НД „Традиция“ (Регионален клон „34-ти пехотен Троянски полк“, Априлци - Троян) и местната структура на Съюза на ветераните от войните. Те получиха сериозна дарителска подкрепа, като особено щедри и ангажирани бяха троянските бизнесмени Христо Йовчевски, инж. Марин Радевски, Петко Радионов, както и много други родолюбиви троянци. Троянският празник на 29 април продължи с концерт на Володя Стоянов, още един подарък от проф. Гаврилов. А ден по-рано Музеят на занаятите откри своя експозиция на открито, озаглавена „Троянци ний сме славен полк“ и посветена на 100-годишнината от боевете на 34-ти пехотен Троянски полк при Дойран.

Т21

Още по темата:

5 коментара:

Анонимен каза...

Плача ,плача от умиление и гордост! И аз бях там и аз посрещнах завръщането на българската армия от Дойран. Смели български войни, гордост за майка България ! Сега светът ще трепери при споменаването на Българин и България, а тази победа на британския тиранин ще го накара да избяга далеч от Европа и да помисли, ще ли втори път да се изправи пред великия наш войник.
Да треперят турските узурпатори, българската армия идва !

Анонимен каза...

Загиналите в Дойран са били ПАТРИОТИ.
А сегашните "патриоти" влязоха за първи път във властта и забравиха за народа и патриотизма си.

Анонимен каза...

2017 се биха за България. Върнаха се и от гурбет от Америка и се биха, биха се и 1939, биха се и 1941. След 1944 им взеха къшчето земя и малкото имущество, с което хранеха децата си/за благодарност/. Оставиха ги на "гола поляна" и със заплати за оцеляване.
Днес:Работихме по 40 години-честно и достойно и за труда си получихме 220-300 лева пенсии! Пенсии-rurvivor. "Благодарим" от сърце. След 100 години ще ни издигнат паметници като загинали от геноцида на - незнам как да го нарека, няма дума може би, няма такава държава!!!
ВЕЧНА ПАМЕТ НА ЗАГИНАЛИТЕ!!!

Анонимен каза...

Номер 1, през Първата световна война имаме славни победи на Южният фронт срещу англичани, французи и т.н. и на Добруджанския фронт, където славната конница на ген. Колев е разпердушинила пияните руски нашественици. За какви турски узурпатори говориш, след като Турция тогава даже ни е била съюзник срещу руските пияни орди и колониалните войски на Британската империя? Нещо май си скаран с историята. И хич не съм им фен на османлиите, но все пак тогава руските пълчища са искали да превземат България

Анонимен каза...

Горкото...Изразява се сякаш е бил по това време там.Да не би да си на 120 години,или безсмъртен,или просто откачен фетишист възбуждащ се от военна история...

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |