За убитите край Дойран

* „Разсилният носи телеграмата у нас и я прочита на баба Яна. Като мълния се забива в душата й думата „убит”, тя се вцепенила,

 сякаш е парализирана“

100 години от Дойранската епопея

Пенка Панамска

Авторката Пенка Панамска е дългогодишен счетоводител и дясна ръка на собственичката на известната строителна фирма „Строител – Троян” ЕООД инж. Лилия Цанкова. Пепи, както я наричат приятелите, е изключителна жена, счетоводител с душа на поет. От оная ценна порода хора, които обичат да обичат.

ВСЯКА война е безмилостна, независимо къде е. И на Дойран (Първата световна война) е било така. Ние и днес, след толкова години, се прекланяме пред незнайните гробове на нашите деди и прадеди. Всеки войник безмерно е вярвал в Бог и родина, нали за тази наша татковина мнозина си идват от Канада, САЩ, Европа - за да се бият за България. Много войници от битките при Дойран, където 34-ти пехотен Троянски полк поема голямата тежест, не се завръщат по родните си места. Както и моят прадядо Пенко Гудешки от с. Калейца. Войната е страдание, тя е безкраят на мъките. Близките на войниците се молят на Божията помощ да спаси него – войника, а съпругата се моли на Бог да спаси съпруга, брата, бащата, сина… съпруга, брата, бащата, сина…

             

С троянска група на Кала тепе край Дойран

КОЛКО много наша българска кръв е пролята на Дойран. А оцелелите войници разказвали за битките там като за ада. Когато моят прадядо е убит край Дойран на 16 ноември 1916 г., в селото при кмета пристига телеграма: „Пенко Колев Гудешки, съпруга Яна, с 3 малки деца падна убит край Дойран от вражески куршум. Гробът е неизвестен. Бог да го прости”. Разсилният носи телеграмата у нас и я прочита на баба Яна. Като мълния се забива в душата й думата „убит”, тя се вцепенила, сякаш е парализирана. Заедно с телеграмата пристига и смъртта. Не след дълго умира свекърът й дядо Колю – бащата на  дядо Пенко. Баба Яна остава сама с трите си дечица – невръстните сирачета (едното от тях е баба ми Пена/Пана - бел. авт.) на войника, убит край Дойран.

СЛЕД ТЕЛЕГРАМАТА за смъртта на мъжа й прабаба Яна стои в полуунес три денонощия, не става, не мърда. През това време баба ми Пана, ненавършила 16 години, се грижи за животните, братчетата й – дядо Колю на 14 години и дядо Пенко, най-малкият, едва на 10, й помагат. Дошла пролетта, време за оран. Но едната крава се разболяла и вдовишката съпруга влиза в хомота - слага железния жегъл на врата си, а дъщеря й Пана хваща дървената дръжка на плуга и натиска да пори земята, Колю отпред води кравата и майка си. Така вдовицата и сирачетата орат нивата. Ами коситбата, вършитбата – мъката просто няма край.

ВДОВИЦИТЕ са нямали пари – откъде ти пари? Икономисват яйцата и млякото, продават ги и с каквото припечелят купуват газ и сол. Един килограм захар на бучки за една година и това е. Варили са си  маджун, олио няма, блажили са с мас. От конопа са предели нишки с хурките и вретената и са тъкали платно за ризи, за фустани, за долни гащи. От вълната от овцете са предели прежда за плетене на чорапи и дрешки. Така вдовиците са обличали децата си и себе си. А за да има гроб убитият войник, жените изкопавали в гробището един ров, слагали в сандъче дреха на убития, заравяли го в земята и поставяли отгоре дървен кръст. Там са ходили да плачат, там водили сирачетата си все едно са отишли при татко си.

          

***

Възстановената Фердинандова чешма

МИНАЛАТА година посетих Фердинандовата чешма, вдигната от войниците от 34-ти пехотен Троянски полк по време на войната и се изкачих на връх Кала тепе край Дойран. За пръв път видях прочутата Фердинандовата чешма и бях изумена от желанието и хъса на нашите хора от с. Добродан, начело с тогавашния кмет на селото Христо Данов, да я възстановят преди няколко години. И понеже 52 години работя в  строителството, ме обзе възхита от ентусиазма на тези наши строители, достойни потомци на героите от Дойран. Хвала на ръководителя им г-н Данов – инициатора, мотора за построяването наново на Фердинандовата чешма. Това е огромен труд. Строителните дейности е извършвал Ангел Данов от Добродан с още доста помощници, всички те потомци на загинали край Дойран. Помагат и местни хора, жители на Дойран - Ангел Попов заедно със сина си Бранко и Георги Илиев участват в строителството, Ристо  Гушев урежда безплатен транспорт, за да закарат строителните материали, бившият кмет на Дойран г-н Чабулев осигурява бетонобъркачка и агрегат.

ОТ НАЦИОНАЛНИЯ исторически музей (НИМ) в София им отпускат 1500 евро за строежа. Троянският бизнесмен Марин  Радевски (фирма „Калинел“), чиито дядовци са загинали край Дойран, дарява 700 евро за изграждането на чешмата и плаща транспорта за ежегодните посещения на троянски групи на Дойран, брат му Иван Радевски (фирма „Мебел”) и Христо  Йовчевски (фирма „Рико  Стил”) също оказват финансова подкрепа. Хвала!

Пенка Панамска

Начало

Още от същия автор:

• Хвала на такива хора
• За безразборно разлепените из Троян некролози
• На събора на Доростолските свети мъченици

Tweet