Христо Данов: За съжаление е вярно. И дано да носи някаква поука

* Пенчо М. Шейтанов – дезертьор и предател при Дойран, виновен за раняването на Гео Милев * След 9 септември 1944 г. - председател на Народния съд в Троян, осъдил на смърт сина на Райна Княгиня и
 кмет на града?!
Интервю
Христо Данов
Христо Данов е моторът на тукашния Комитет за възстановяване на войнишките паметници. Той е инициаторът за възстановяването на т. нар. Фердинандова чешма на Дойран, вдигната от бойците от 34-ти пехотен Троянски полк през Първата световна война; там, където българската армия пише една от най-великите страници в своята история, а ние, троянци, имаме своя сериозен принос и право на гордост. За г-н Данов Дойран е свято място и защото там, със смъртта на смелите, загива неговият дядо – също Христо Данов, на когото е кръстен. Като кмет на родното си с. Добродан, Троянско, г-н Данов възроди войнишкия паметник в центъра на селото, а за откриването на светинята дойде представителната гвардейска рота от столицата.

Поводът за интервюто ни с Христо Данов е един страшен и срамен факт, за който той ми сподели между другото – когато преди Коледа дойде в редакцията да се абонира за вестника ни и се разговорихме по разни (общо)български теми. Не преувеличавам – страшен и срамен троянски факт. Който трябва да се знае.

******

- Ще говорим за третия кмет на Троян след преврата на 9 септември 1944 г. Защо?
- След 9 септември третият кмет на Троян се казва Пенчо Минков Шейтанов. Поручик Пенчо Минков Шейтанов е бил офицер на Дойран през Първата Световна война, от 34-ти пехотен Троянски полк. Той е бил от началото на войната там - където нашият полк, в състава на 9-та Плевенска дивизия, се бие срещу французи и англичани. Командващ на френските части срещу нас е бил ген. Морис Сарай, тогава на 68 години. Поручик Шейтанов се предава на французите, става предател, след като видял колко жертви даваме. След като се предал, го завели при ген. Сарай.

- Защо се предава, от страх ли?
- Най-вероятно от страх.

- Но подобно действие не се ли третира като предателство и тежко военно престъпление?
- Разбира се, че е предателство и престъпление. Но да продължа – водят изменника при ген. Сарай, който е застанал с разтворени крака и скръстени на гърба ръце. Нашият веднага подава ръка, но френският генерал не реагира и казва: „Информаторите ползваме, но ръка не им подаваме!”. В същото време българският военнополеви съд на Дойран веднага осъжда предателя Пенчо М. Шейтанов на смърт.

- Но присъдата не може да се изпълни?
- Да, осъденият е при французите и няма как присъдата му от българския военен съд да бъде изпълнена. След това същият този Пенчо М. Шейтанов отива във Франция и след 9 септември 1944 г. се връща в Троян.

- Смъртната присъда не е отменена и няма давност, но явно след 9 септември правилата стават други?
- Да, след 9 септември става, каквото каже партията (БКП – бел. ред.). Мисля, че Пенчо е бил земеделец и го назначават за председател на т. нар. Народен съд в Троян.

- Но нали той не е юрист?
- Няма значение, важното е да изпълни партийната поръчка. Народният съд в Троян издава няколко смъртни присъди, аз знам за две. Едната – на Йоаким (Кинчо) Балевски, който е кмет преди 9 септември, обвиняват го, че е убил партизанина Тончо Стаевски, макар той да няма никаква вина за това; обвиняват го и в други неща, макар старите троянци да казват за него, че е бил най-добрият кмет, откакто съществува Троян. В Троян е осъден на смърт и ген. Дипчев – син на бунтовната възрожденка Райна Княгиня, вяла знамето на Априлското въстание.

- След предателството при Дойран и председателството на Народния съд какво се случва с „героя” Пенчо М. Шейтанов?
- Става третият кмет на Троян след 9 септември 1944 г. Хубаво, ама някои от известните троянски комунисти – като дядо Власи (Власковски), Васил Балевски и други, са били на Дойран, знаят за предателството на Пенчо и негодуват от издигането му за кмет.

- Какво знаят – за дезертьорството, смъртната присъда, предателството?
- Да, абсолютно всичко знаят. Но си траят.

- Защо си траят, как е възможно?!
- Траят си, защото не знаят какво може да им се случи, такива са времената. Но тук можем да прибавим още нещо – когато на Дойран предателства за българските позиции, а от френската страна позициите ни се виждат като на длан, Пенчо М. Шейтанов посочва къде точно е разположена пехотата ни, артилерията, разузнаването, щабът и т.н. И още на другия ден френската и английската артилерия прави една масирана артилерийска подготовка и избиват много наши войници. Тогава е ранен големият поет Гео Милев – той е командир на разузнавателната част в 34-ти пехотен Троянски полк и излиза да види какво става, тъй като няма данни за атака, тогава един шрапнел го удря по главата, избива му дясното око, а дупката е била толкова голяма, че се виждал мозъкът му. Но за щастие при нашите е имало един много добър лекар хирург, германец, който оперира ранения Гео Милев на място, в превърнатата в лазарет военна палатка; операцията е успешна, а след това поетът е изпратен в Германия, където му слагат платинена пластина и изкуствено око.
 
Гео Милев
- Значи може да се търси връзка „Пенчо Шейтанов – Гео Милев”?
- Да, такава е тежката истина.

- Какво е по-нататъшната съдба на кмета предател Пенчо М. Шейтанов?
- Троянци продължават да негодуват от това кметуване, защото на Дойран са избити много троянци. Затова той напуска Троян и се преселва в София, но какво се случва с него насетне – нямам информация.

- Но дори да не са избити хора, сред тях и троянци, заради действията му, той е предател във военно време и това се наказва със смърт навсякъде?! А него го правят съдия и после кмет?! Майко мила!
- Така е.

- Страшно нещо ми разказа, г-н Данов. Не ми се иска да е вярно.
- За съжаление е вярно. И дано да носи някаква поука.

Интервю на Генадий Маринов

9 коментара:

Иван Хаджийски каза...

Генадий, от два дена си публикувал този материал и никаква реакция!? Според теб, защо?

troyan21 каза...

До №1: Нямам представа, Ванка. Фактът е много грозен и вероятно на никого не му се коментира, така си мисля.

С уважение: Генадий Маринов

Анонимен каза...

Ми тя болгарската история е пълна със срамотии: егати и освободителната организация, дето не е освободила Левски, изпратен до София с няколко заптиета, Ботев и той се оказа пречукан от своите заради нещо си, просто матряла такъв и туй то.

Анонимен каза...

Болшинсвото на историята ни е предателсво...защо да съм аз,когато може да си ти! Заличаване от всички анали на Общината и нека си носи греха и кръста на другия свят кат грешник! По време на война да си предадеш другарите,няма, наистина няма давност!
...Поклон пред загиналите от 34-Троянски полк, където има и частица от мен!

Дочо Николов каза...

Не е правилно да се казва, че историята ни е пълна със "срамотии"! Историята се прави от хората и техните действия. Нормално е да има и нещо или някой заради което сега трябва да се срамуваме, но това е почти нищожен процент в сравнение с всичко останало. Не може с лека ръка да зачеркнем хилядите загинали за свободата и обединението на Родината ни. Априлското въстание, Шипка, Нова Загора, Шейново, Драгоман и Сливница, Каймакчалан и Дойран и още стотици места и паметни дати доказващи, че не сме "некачествен материал". Да не забравяме и всички българи - духовни и културни будители на българския народ в мрака на османската империя... А за Ботев и Левски, това са изказвания породени от незнание и четене на съвременни вестникарски и интернет "историци". Историята затова е история защото е вече минало! Трябва да я познаваме, за да можем да създаваме новата такава избягвайки грешките на предците ни. За съжаление не е така, но знае ли човек, някой ден...

Анонимен каза...

Не отдавна изказах едно мнение,че по важни въпроси или такива свързани с културата има 0 или 1-2 коментара,а по други теми се хвърлят между 50-80 а и повече,голяма част от които се превръщат в междуличностна война и са доста далеко от конкретиката и компетентността.
Забелязва се една първичност и елементарност в коментарите,а те би трябвало да допълват темата и да я разширяват.
Да се чуват различни но основателни и градивни мнения.
Мисля номер 5 доста добре е обяснил нещата поне за тази тема.
Във всяко стадо има мърша.И не може заради шепа предатели да се петни един цял народ.
Ако вземем за пример гражданските войни,които са се водили и водят на не малко места по света.там предателствата и братоубийствата са в огромни размери,а да сте чули че там материала е лош?
Човешките взаимоотношения са доста сложна материя и е необходимо повече познания разсъждения когато говорим за тях.

Анонимен каза...

Ухаааа, кви троянски дървени пилософи, кви историческо/краеведско/душеведски/морални/екзистенциални дълбоки мисли, мама му стара! И като сте наследници на такива велики работи пиете ли ментета, ядете ли ментета, гледате ли ментета по тв? Ми те са правени от същите такива като вас,
всичколози опърдяни. Ай наздраве.

Дочо Николов каза...

Анонимността винаги е била признак за страхливост и малодушие! Когато някой изказва мнение за друг когото не познава и то скрит зад "Анонимен каза..." изглежда, че точно той е "дървен философ и всичколог опърдян!" Може наистина да съм някакъв философ, но поне не се срамувам от името си заставам с него зад моите коментари!!! Вероятно и предателя за когото по-горе става дума е бил също "анонимен" и страхлив пред своите войници и затова е решил по-лесното - да стане предател! За мен темата приключва защото ще се почне едно "Надвикване", анонимно, естествено... Приятно "драскане" по клавиатурата !!!

Анонимен каза...

7-ми.
ти маи си от лошият материал,а някои те е излъгал че ставаш.

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |