Христо Данов: За съжаление е вярно. И дано да носи някаква поука

* Пенчо М. Шейтанов – дезертьор и предател при Дойран, виновен за раняването на Гео Милев * След 9 септември 1944 г. - председател на Народния съд в Троян, осъдил на смърт кмета на града?!

Интервю

Христо Данов

Христо Данов е моторът на тукашния Комитет за възстановяване на войнишките паметници. Той е инициаторът за възстановяването на т. нар. Фердинандова чешма на Дойран, вдигната от бойците от 34-ти пехотен Троянски полк през Първата световна война; там, където българската армия пише една от най-великите страници в своята история, а ние, троянци, имаме своя сериозен принос и право на гордост. За г-н Данов Дойран е свято място и защото там, със смъртта на смелите, загива неговият дядо – също Христо Данов, на когото е кръстен. Като кмет на родното си с. Добродан, Троянско, г-н Данов възроди войнишкия паметник в центъра на селото, а за откриването на светинята дойде представителната гвардейска рота от столицата.

Поводът за интервюто ни с Христо Данов е един страшен и срамен факт, за който той ми сподели между другото – когато преди Коледа дойде в редакцията да се абонира за вестника ни и се разговорихме по разни (общо)български теми. Не преувеличавам – страшен и срамен троянски факт. Който трябва да се знае.

***

- Ще говорим за третия кмет на Троян след преврата на 9 септември 1944 г. Защо?

- След 9 септември третият кмет на Троян се казва Пенчо Минков Шейтанов. Поручик Пенчо Минков Шейтанов е бил офицер на Дойран през Първата Световна война, от 34-ти пехотен Троянски полк. Той е бил от началото на войната там - където нашият полк, в състава на 9-та Плевенска дивизия, се бие срещу французи и англичани. Командващ на френските части срещу нас е бил ген. Морис Сарай, тогава на 68 години. Поручик Шейтанов се предава на французите, става предател, след като видял колко жертви даваме. След като се предал, го завели при ген. Сарай.

- Защо се предава, от страх ли?

- Най-вероятно от страх.

- Но подобно действие не се ли третира като предателство и тежко военно престъпление?

- Разбира се, че е предателство и престъпление. Но да продължа – водят изменника при ген. Сарай, който е застанал с разтворени крака и скръстени на гърба ръце. Нашият веднага подава ръка, но френският генерал не реагира и казва: „Информаторите ползваме, но ръка не им подаваме!”. В същото време българският военнополеви съд на Дойран веднага осъжда предателя Пенчо М. Шейтанов на смърт.

- Но присъдата не може да се изпълни?

- Да, осъденият е при французите и няма как присъдата му от българския военен съд да бъде изпълнена. След това същият този Пенчо М. Шейтанов отива във Франция и след 9 септември 1944 г. се връща в Троян.

- Смъртната присъда не е отменена и няма давност, но явно след 9 септември правилата стават други?

- Да, след 9 септември става, каквото каже партията (БКП – бел. ред.). Мисля, че Пенчо е бил земеделец и го назначават за председател на т. нар. Народен съд в Троян.

- Но нали той не е юрист?

- Няма значение, важното е да изпълни партийната поръчка. Народният съд в Троян издава няколко смъртни присъди, аз знам за две. Едната – на Йоаким (Кинчо) Балевски, който е кмет преди 9 септември, обвиняват го, че е убил партизанина Тончо Стаевски, макар той да няма никаква вина за това; обвиняват го и в други неща, макар старите троянци да казват за него, че е бил най-добрият кмет, откакто съществува Троян. В Троян е осъден на смърт и ген. Дипчев – син на бунтовната възрожденка Райна Княгиня, вяла знамето на Априлското въстание.

- След предателството при Дойран и председателството на Народния съд какво се случва с „героя” Пенчо М. Шейтанов?

- Става третият кмет на Троян след 9 септември 1944 г. Хубаво, ама някои от известните троянски комунисти – като дядо Власи (Власковски), Васил Балевски и други, са били на Дойран, знаят за предателството на Пенчо и негодуват от издигането му за кмет.

- Какво знаят – за дезертьорството, смъртната присъда, предателството?

- Да, абсолютно всичко знаят. Но си траят.

- Защо си траят, как е възможно?!

- Траят си, защото не знаят какво може да им се случи, такива са времената. Но тук можем да прибавим още нещо – когато на Дойран предателства за българските позиции, а от френската страна позициите ни се виждат като на длан, Пенчо М. Шейтанов посочва къде точно е разположена пехотата ни, артилерията, разузнаването, щабът и т.н. И още на другия ден френската и английската артилерия прави една масирана артилерийска подготовка и избиват много наши войници. Тогава е ранен големият поет Гео Милев – той е командир на разузнавателната част в 34-ти пехотен Троянски полк и излиза да види какво става, тъй като няма данни за атака, тогава един шрапнел го удря по главата, избива му дясното око, а дупката е била толкова голяма, че се виждал мозъкът му. Но за щастие при нашите е имало един много добър лекар хирург, германец, който оперира ранения Гео Милев на място, в превърнатата в лазарет военна палатка; операцията е успешна, а след това поетът е изпратен в Германия, където му слагат платинена пластина и изкуствено око.
 

Гео Милев

- Значи може да се търси връзка „Пенчо Шейтанов – Гео Милев”?

- Да, такава е тежката истина.

- Какво е по-нататъшната съдба на кмета предател Пенчо М. Шейтанов?

- Троянци продължават да негодуват от това кметуване, защото на Дойран са избити много троянци. Затова той напуска Троян и се преселва в София, но какво се случва с него насетне – нямам информация.

- Но дори да не са избити хора, сред тях и троянци, заради действията му, той е предател във военно време и това се наказва със смърт навсякъде?! А него го правят съдия и после кмет?! Майко мила!

- Така е.

- Страшно нещо ми разказа, г-н Данов. Не ми се иска да е вярно.

- За съжаление е вярно. И дано да носи някаква поука.

Интервю на Генадий Маринов

Начало

Tweet