Христо Калистерски: И да се върне някакво българско светоусещане (2)

* „Полковник Рашо Георгиев вади сабята, вика знаменосеца след себе си в атака и нарежда на музикантите да свирят. Като във филмите. Гърците започват да се предават… Та така завършва Втората балканска война – с разветите знамена, с музиката, с извадената сабя. Като в приказките“

Христо Калистерски

Интервю

Поводът за разговора ни с Христо Калистерски – председателя на Регионален клон „34-ти пехотен Троянски полк“ (Априлци - Троян - Севлиево), тукашната структура на Национално дружество „Традиция“ – е 110-годишнината от Втората Балканска война (Междусъюзническата война), която отбелязваме през 2023 г. Събитие, поставило съдбините на България на карта, но в което железният дух, героизмът и мощта на българския войник не позволяват да се случи най-лошото – довчерашните ни „съюзници“ сърби, гърци и румънци да разкъсат и съсипят страната ни. Свое място в събитието имат и троянци, макар че за тяхното участие и заслуги се знае малко.

Христо е сред основателите на РК „34-ти пехотен Троянски полк“ през 2010 г. и е негов неизменен председател, от години е и член на националното ръководство на НД „Традиция“. Троянец кореняк е, от известния род на Калистерите. Двамата му прадядовци Станчо и Минко Калистерски се бият във войните за обединение на Майка България, връщат се живи, единият е дюлгерин, другият отваря кръчма в горния край на Троян. Има двама синове – Мирослав и Добромир (Додо), студенти по право в София, изявени спортисти (джудо) и също членове на „Традиция“.

 (продължение)

– Вината си е в нас. Кой, примерно, би могъл да ни попречи в Троян да има паметник на отец Иван (Ковашки), този наш носител на 4-те степени на най-високия военен знак? Преди пречеха управляващите от БКП, за тях е ясно – те играят чужда игра, небългарска. Но сега кой би попречил? Просто го няма в главите ни, да го усетим, че е важно. Ето, браво за паметника на ген. Вазов, но той ни е подарен от проф. Иван Гаврилов.

– Това беше идея отдавна. Сега, на 30 септември, ще се прави възстановка с негово (на проф. Гаврилов) съдействие точно на Петрохан, където е бил боят през 1913 г., и ще се постави паметна плоча. Васил Василев, театралът от Орешак, ще направи сценария, който ще представя битката със сърбите и след това – с румънците. Пленяват български офицери. В тоя момент държавата просто я няма, самите войници вземат нещата в свои ръце. Около 600 войници от 34-ти пехотен Троянски полк отказват да се предадат и търсят начин да продължат, водени само от двама фелдфебели. Пленяват няколко румънци. Излиза Иван Ковашки и казва, че дивизията им е 3000 човека, че ще се бият и жив румънски крак няма да стъпи в София. Междувременно дава инструкции на знаменосеца какво да правят и как да стигнат до бащината му къща, ако се наложи да спасяват знамето, но да не попада то в румънски ръце. Румънците повече не атакуват. И тогава идва телеграма от генералния щаб, вече разбрали за грешките си, в която се признава, че тия хора са спасили София, и им нареждат да тръгнат към Пловдив, където нашите войници отстъпват пред гърците. И нашите от Петрохан отиват в Своге, качват се на влака. На 12 юли се бият със сърбите, после – с румънците и на 14-ти са на влака към Разлог. За 2:00 ч. на 16 юли е обявено примирие и на България е оповестено – каквото е превзето от противника, си остава негово. Ако румънците са влезли в София, си остава за тях; ако гърците са влезли в Пловдив, си остава гръцки. Това са ни казали от Международната комисия – и Руската империя, и Австро-Унгарската, и Британската, и Германия. Трябва да се бърза. Нашите на 15-ти сутринта слизат на гара Белово. Газ нагоре, започват да срещат бягащи български войници и настъпващи гърци. Нашите стрелят с картечницата, а Иван Ковашки води на нож. На 16 юли гърците са върнати доста, заградени са в Кресненското дефиле, трябва да бъдат спрени. Капелмайсторът Камен Луков е на бойната линия и част от музикантите са с него. Като тръгва, полковник Рашо Георгиев вади сабята, вика знаменосеца след себе си в атака и нарежда на музикантите да свирят. Като във филмите. Гърците започват да се предават. Нашите дават отбой, поглеждат – часът е 2:15. Та така завършва Втората балканска война – с разветите знамена, с музиката, с извадената сабя. Като в приказките.

– Тази история трябва да се напише! Но някой Вазов да го направи.
– Вазов, ако е знаел, е щял да напише. В Благоевград на 7 октомври ще правят възстановка за Междусъюзническата война, с тях сме се разбрали и действаме да се покаже и това.

– Откъде тоя дух у тия троянци? Сега, ако се наложи, смяташ ли, че ще го има? Нали сме им някакви наследници на онези герои.
– Трябва да дойде, за да видим. Предполагам, че да. Знам от военни, че при съвместни учения с американците стоим много добре. Ние, балканджиите, до последно държим. България на нас дължи много. И паметникът трябва да си дойде в центъра на Троян.

– Но ще стане второ местене. Първото е кощунствено. Като гледам откриването през 1938 г. – каква мощ, колко хубаво е било! И сме преместили най-гордия си паметник.
– Тука има един интернационализъм, който е само при нас. В миналото наистина сме били държава със значение, което няма да ни се признае, и за мен основен проблем е руската държава, цялостната им концепция.

– За да обобщим по темата на вашето честване – как ще оцениш Междусъюзническата война? Ние сме вкарани в нея. Казваш, че сме вкарани в капан. Но излизаме от него, макар с щети.
– Няма щети, даже излизаме с придобивка – Родопите. Никой не е смятал България да бъда такава голяма по територия, както е днес, друг е бил планът.

– Значи има и плюсове. И това е благодарение и на тези наши момчета.
– Да – не на главни командвания, не на политици, а на обикновени хора. И ги е боляло, че което са защитили, с подписи политици са го дали, както става с Южна Добруджа.

– В дълг ли сме към тези момчета?
– И още как! Ако беше в друга държава, щеше да има паметник на Иван Ковашки в центъра на столицата. Не в Троян – в София.

– Сега там са паметници на руснаци.
– В София има групи, които ще възстановяват мемориала на I и VI полк пред НДК. Ще се свържа с тях. Ако ще се прави български паметник, ще предложа да се включат и нашите хора. Може да успеем.

– Защо не ги знаем? Аз се разтреперах, като ми разказваш. Дали е заради слаб пиар, или нещо у нас се е изгубило?
– Изгубило се е. Не ни интересува. Ние сме го ударили на веселба. Не виждаме цел.

– Но нали сме от същата кръв? Как стана така, че те са едни, а ние – други?
–И аз съм се чудил много пъти. Как се допуска през 60-те години да се бутне паметникът им от тези, които са техни деца? Не дори внуци, а синове!

– Излиза, че сме големи герои, но и големи предатели. Вие от „Традиция“ върнахте много неща, които трябва да знаем. Което направихте за Дойран, е велико и вече в Троян, мисля, няма човек, който да не знае.
– Целта ни е тази година да върнем и паметта за тия битки във Втората балканска война. И много пъти съм си мислил за паметник на Иван Ковашки. Такъв герой! А също – много честен и добър духовник.

– Знам от дядо си как говореха в село (с. Велчево) за отец Иван. Митичният селски поп е бил този герой от войната.
– Аз разпитвах възрастни хора, които го помнят. Не се е пречупил през целия си живот! Той например е забранявал в неделно време кръчмите да отварят, докато тече църковната служба. Това е истинската духовна власт. Много е говорел на хората, на младите.

– А кои други имена би откроил?
– Той, отец Иван, е единственият наш носител на 4 кръста за храброст. Сред повече от милион войници от войните само 33-ма са носители на 4-те степени на това отличие и той е един от тях. Когато си във вихъра на атаката, ти имаш въодушевление, случват се чудеса от храброст. Но когато другите се отказват, а той продължава – това е най-голямото; а тогава се е сринала цялата ни психологическа устойчивост. Ние сме настроени положително – че румънците и сърбите са ни приятели, но те ни забиват нож в гърба. Били сме наивни като народ, защото уважаваме другите. Това и един днешен албанец ми го каза – как тук е бил приет с уважение за това, което е.

Гергьовден, 6 май 2023 г., Троян, пред паметника на падналите за Майка България троянци, градинката при „Вила Ванна“ – майор Дочо Николов разказва за двете бойни знамена на 34-ти пехотен Троянски полк, а техни копия се веят до него

– Само че сега към мигрантите изведнъж станахме много зли. А как сме подавали ръка на арменците, например. За мен сегашното не е ясно и някак не е в логиката на българското. Помня една нашумяла история с настроения срещу католическия духовник отец Кортезе – защото искаше да помогне на сирийско семейство с деца, да ги вгради в общността ни. Как може да сме злобни към хора, които бягат от лошото, от войната!
– За мен има някаква манипулация. Тези хора са представяни по друг начин. Говори се, че идват само мъже, а жените и децата ги няма. И не можеш да разбереш какво става. Така и с украинците. Твърде много политика се намесва.

– Разкажи ни за себе си. За корените, за „Традиция“.
– Аз съм си троянец. Дедите ми са се били на Дойран, без един, който е бил много малък. Братята Станчо Калистерски и Минко Калистерски ми се явяват прадядовци, защото семейството на Станчо, което е бездетно, взема да отглежда един от синовете на Минко. Оцеляват, после единият ми прадядо има кръчма в Троян, другият е дюлгерин. Клубът „Традиция“ официално го създадохме през 2010 г., макар че идеята е от по-рано. В момента сме най-големият патриотичен клуб в България.

– Кои сте ядрото?
– Дочо Николов, Станислав Гуевски, Георги Моновски, Петко Радионов, Христо Йовчевски. Сега предстои да направим музея „Балканци“.

– Ама вие го правите от 10 години.
– Вече е почти готов. То е проект по МИГ-а. Ще е музей на троянците във войните за национално обединение. Ще има снимков материал, експозиции от Дойран, униформи. Ще покажем бункера на Кала тепе – влизаш вътре и все едно гледаш как те атакуват. Ще е интересно, особено за децата, а и за големите. Цялата тази експозиция ще е на първия етаж. На втория – заседателна зала, библиотека. Мисля, че до два месеца трябва да е готово.

(край)

Интервю на Генадий Маринов

Начало

Още по темата:

• Христо Калистерски: И да се върне някакво българско светоусещане (1)

 

• Йордан Василев: На 34-ти Троянски полк дължа живота на баща... (2007 г.)
• Велик е нашият войник! (2010 г.)
• Кметът на Дойран гостува в Троян 
• Троянци на Дойран (2012 г.)
• Изложба за 100-годишнината от Балканската война
• Троянци на поклонение в Дойран (2013 г.)
• Троянци на Дойран (2014 г.)
• На 3 март в Музея: Разказ за паметника мъченик
• Христо Данов: За съжаление е вярно... 
• На Гергьовден в Троян винаги е хубаво (2015 г.)
• За 100-годишнината от Дойранската епопея - мащабно (2017 г.) 
• За убитите край Дойран
• Кметът призова троянци да дарят за честването
• Пътуване в историята 
• 100 години от Дойранската епопея - честване
• Троян се поклони
• Боевете на Дойран, април 1917 г.
• Боевете на Дойран - май 1917 г. 
• В Тетевен почетоха героя от Дойран ген. Владимир Вазов
• Ген. Владимир Вазов – гордост на българската нация

• Дойранската епопея "на живо" в Троян (2018 г.)
• Паметникът на ген. Вазов е готов
• Предсмъртното писмо на младши подофицер Цочо Чавдаров
• 15 септември 2018 г. – голям троянски и български ден 
• Дойранската епопея в Троян  

• Нова книга за железния 34-ти пехотен Троянски полк (2019 г.)
• Очакваме поредния „голям троянски и български ден“ 
• Наши при откриването на новия паметник на полк. Каварналиев
• Заслужена награда за Христо Данов и едно достойно дело
• „Пътят към Ньой – краят на българския национален идеал“
• За клеветника Колев, компютрите и компотите
• Кратко и величествено
• „Последните дни на войната“
• Как „Весели и в боя“ ми обясни Дойран  
• Христо Калистерски: Случилото се е все едно да удариш шамар на брат си 
• Весели и в боя – не, изобщо не се майтапя! (2020 г.) 
• Премиерата на филма за „Дойранъ 1918“ – в Троян на 18 септември 

Tweet