Заслужена награда за Христо Данов и едно достойно дело

* „ Днес, когато често наградки и наградички се раздават за щяло и нещяло, мога смело да заявя – малко хора са така достойни за получено (държавно) отличие. Гордея се с този човек“
Отличници
Иво Антонов от МО връчи наградата на Христо Данов (вдясно) пред паметника на падналите за Майка България доброданци, реставриран и обновен благодарение на г-н Данов, с. Добродан
СОЦИАЛНИТЕ мрежи са особено място – можеш да попаднеш на абсолютно всичко. От вселенски клюки до прелюбопитна информация за самия себе си. Нерядко обаче попадаш на прекрасни новини, на вълнуващи снимки и добри постове, които правят човека щастлив.

БУКВАЛНО преди дни Иво Антонов, представител на дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание“ на Министерството на отбраната, сподели в личната си страница във Фейсбук снимки от награждаването на доброданеца Христо Данов с Юбилеен медал „100 години Първа световна война“. За съжаление никой от нас – приятелите на Христо Данов – не знаеше за събитието и всъщност вероятно авторът на снимките е бил почти единственият свидетел на връчването на медала. Жалко – защото това е нещо страхотно, това е гордост не само за „бате Ицко“ (не просто мой съсед, а най-добър приятел откак се помня), а и за селото, за цялата община. И, нека не прозвучи високопарно, но това е един достолепен пример как един човек може да защити кауза, да превърне личното дело в публична, в национална инициатива.

ХРИСТО ДАНОВ е епоха. Почти всичко, свързано с паметта за паметната българска битка край Дойран – вече част от живота на нашата община – е негова рожба. Убедеността във важността на делото, личната ангажираност, чистият патриотизъм почти пет десетилетия вдъхновяват упоритата, скромна и, за щастие, успешна битка за паметта. Паметта за загиналите, за бойната слава на 34-ти пехотен Троянски полк.

ИСТОРИЯТА всъщност започва през наистина далечната 1973 година, когато Христо Данов заедно със съпругата си Бонка Данова и „двамата дядовци“ поемат към Македония. Двамата дядовци са бащата на Христо – Иван Данов (син на Христо Иванов Данов, загинал на позицията „Принц Кирил“ на 10 февруари 1917 г.), и бащата на Бонка – Цочо Нешков. Пътят с юнака-запорожец е сложен, а целта – загадъчното село Черниче, където вероятно е гробът на дядо Христо. Не се наемам да преразкажа историята – слушала съм я безброй пъти от сладкодумеца Христо Данов, но едва ли ще мога да повторя багрите на развълнувания спомен. Слушала съм как Черниче се оказало Църничане; как съвсем непознати сърдечно посрещали и гощавали „своите“, българите. Как местният дядо Георги разказвал, че решението на селския поп българските войници да се погребат в селското гробище било ясно защитено – „те са си наши“. И как после войнишките кръстове били премазани с булдозер. И как се родила мечтата да се възроди споменът за загиналите българи – оттам и отсам границата.

Юбилейният медал и грамотата, връчени на Христо Данов
СЛЕД ПОВЕЧЕ от 30 години, Христо Данов успява да събере съмишленици, повечето потомци на загинали край Дойран, и заедно създават Инициативен комитет за издирване и възстановяване на гробовете на загиналите в борбите за национално обединение троянци. Много неща свърши този комитет – възстановиха се унищоженият паметник на полк. Каварналиев и занемарената Фердинандова чешма край Дойран в Македония; ремонтираха се войнишките паметници в Добродан и Гумощник; открит е паметник в квартал „Попишка“, Троян. И още, и още…

ВСИЧКИ инициативи безрезервно се подкрепяха от двете общини (Троян и Дойран), а на 14 октомври 2007 г. в Троян бе подписано Споразумение за сътрудничество (Договор за соработка) и Протокол за побратимяване между община Троян и община Дойран в присъствието на посланиците на България и Македония. Впрочем тогава, при подписването на този така важен международен договор, Христо Данов получи първото публично признание за всеотдайния си труд – кметът на Дойран му връчи паметен знак на града. Общинският съвет на Троян също изрази своето уважение и на празничната сесия в деня на Троян – Петковден, 14 октомври 2014 г., Христо Данов бе удостоен с почетен знак „Почетна значка - Троян“.

И СЕГА, 46 години след оня пръв дòсег със забравения подвиг на предците, Христо Данов получи едно наистина заслужено признание - Юбилеен медал „100 години Първа световна война“. Днес, когато често наградки и наградички се раздават за щяло и нещяло, мога смело да заявя – малко хора са така достойни за получено (държавно) отличие. Гордея се с този човек!

Ангелина Иванова

Още по темата:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |