145 години стигат!

* „Важна дата, но не е нашият празник. Свободата е начената в десетките бунтове и въстания и издигната във висинето с байрака и величавия надпис: „Свобода или смърт!“

3 март

ДЪЛБОКА благодарност към всички руски, румънски, украински, финландски и други воини, загинали във Руско-турската война от 1877-1878 г. Русия през тази война е на страната на българите, които последни продължават да са част от Османската империя. Руските интереси за приближаване до проливите и налагане на руско влияние на Балканите, изиграва положителна роля за откъсването на България от империята на Високата порта. 145 години оттогава. 145 години се прекланяме пред руските освободители и издигаме паметници, кръщаваме улици и селища на тяхно име. Но истината е съвсем друга. Признателността ще я има и трябва да я има. Но не в щедрите размери, с които възхваляваме Русия, за сметка на нашите собствени заслуги за българската свобода.

Авторът е Огнян Стефанов – големият български журналист, който никога не се е плашил да казва, че „царят е гол“ и който заради перото си бе пребит и почти убит с чукове на улицата в София през 2009 г. Родом от Плевен. По-долу препечатваме (със съкращения) този му текст за 3 март от неговия сайт „Frognews“. Т21

200 ХИЛЯДИ руски воини са напоили с кръвта си българската земя, загивайки за свободата на България. Това са думи на руската посланичка в София Елеонора Митрофанова по повод миналогодишния 3 март. Това не просто е невярно, това е умишлена лъжа. Тя е повтаряна десетилетия наред и е заела незаслужено място в съзнанието на много хора. Такава е целта на руската/съветската пропаганда. Да бъдем благодарни во веки веков и зависими също во веки веков.Фактите говорят друго. В Уикипедията на руски език много ясно е записано, че жертвите през т.нар. Освободителна война са 15 567 души. На територията на България загиват 11 905 човека, а на Кавказкия фронт – 3662 души.

БЪЛГАРСКОТО Възраждане е може би най-светлият, но и най-трагичният период в цялата ни история. Изключвам падането на България под османско владичество, плод на множество обстоятелства, не всички в полза на управлявалите тогавашна България. Целият 19. век – а и преди това – българите не са били смирено племе, примирило се с трагичната си съдба. Съпротивата е избухвала в различни краища, в села и градове, в Балкана и къде ли не още. Хиляди българи са загинали в освободителните движения на Крит, Гърция, Сърбия, Босна и на още десетки места. Воювали са като тигри в състава на руски части срещу турската армия в не една и две войни. Дори не знаем за всички тях, да не говорим за имената им.

ТЕ СА НАПОИЛИ с кръвта си българската свобода. Няма да изброявам най-големите от тях – знаете ги, надявам се! И все пак: Раковски, Левски, Ботев, Бенковски, Караджата… Не знаем дори къде са костите на много от тях. И няма техен паметник, пантеон в българската столица! Край тях да минават всички българи, чужденци и политиците ни, когато отиват в сградата на най-висшия орган на държавата – Народното събрание. Децата от малки да знаят къде са великите българи. Вместо това, откъдето и да минем през София, Пловдив, Варна и други градове, неизменно сме обкръжени от улици и паметници с руски/съветски имена. Да прощавате, но това е някаква извратена признателност. По тази тема тепърва ще говорим, спорим и показваме премълчавани доскоро доказателства.

Знамето на панагюрските въстанници, 1876 г.

3 МАРТ. Важна дата, но не е нашият празник. Свободата е начената в десетките бунтове и въстания и издигната във висинето с байрака и величавия надпис: „Свобода или смърт!“. Те освободиха България! Те! Всичко друго са чужди сметки, преговори, договорки и интереси. Затова в нито една друга балканска държава няма национален празник, посветен на някоя от руско-турските войни. Затова ще припомня за пореден път думите на Караджата, когато той и четниците са обградени от всички страни: „Една кръв ни остана, и една земя да я попие!“. 145 години стигат!

2 март 2023 г.

Огнян Стефанов, „Frognews“

Начало

Tweet