Белият и черният

* Напет бял щъркел на мегданя в Априлци посреща гостите на градчето, черен като абанос негов събрат в реката насред Троян * Казват, че щъркелите, белите, и още повече черните, носят щастие

Добрата новина

ПРЕДИ десетина дни, бях тръгнал с приятели да им покажа новата градска забележителност на Априлци – чудесния парк в кв. „Острец“. И насред мегданя на градчето се натъкнахме на един неочакван (и прелестен) посрещач – напет щърк, който някак величествено и като у дома си бе застанал на входа на читалищната сграда. Със самочувствие, достолепен, без грам притеснение от натрапниците (ние), които спряха колата си на метри от посрещача и не спряха да го снимат, без да питат. Чудесно, по-хубаво май не беше ми се случвало този ден, че и предишните.

ВСИЧКО това пък се случваше на няколко метра от грамадния (щях да кажа, да ме прощават априлчани, грамадарски, но се удържах – бел. моя) гранитен паметник на героичните априлчани (от 1876 г.), върху който открай време има щъркелово гнездо. Сега пак има, а вътре в гнездото, преброих, бяха три щъркелчета и мама, общо четири,  с таткото пет. Вероятно таткото на фамилията бе нашият „човек“, посрещачът, който бе излязъл по негови си мъжки работи.

КАКВО посрещане в Априлци! Пожелавам го на всеки. И, пак да ме прощават априлчани, една вметка – не разбирам защо наскоро отсякоха дърветата на мегданя си (с паметника и щъркелите) и сега той се е лъснал като бебешко (или бабешко) дупе; дали не, за да разширят и без това обичайно празния си главен паркинг, ако е така, много тъпо. Но пък чудесният нов острешки парк в някаква степен компенсира, както и да е, думата ми бе за белия щъркел пред читалището.

БЯЛ щъркел в Априлци и черен, черен като абанос, само дългият остър клюн и стройните му и още по-дълги крака се червенееха, червено и черно, класика, в Троян, тази сряда, 21 юни, пак насред мегданя, в троянската река точно под терасите на кафене „Антик“. Черният щърк всяка година си е тук, от години, но въпреки това гледката бе незабравима, незаменима и неповторима. Абаносовият красавец бе като изваян и също като априлченския си събрат стоеше някак величествено и като у дома си. Пиех си студената лимонада с рози, а срещу мен бе черният щъркел. Какво по-хубаво!

КАЗВАТ, че щъркелите, белите, и още повече черните, носят щастие. Дано ни донесат! Носят, знае се, и бебета, и от това се нуждаем.

Генадий Маринов

Начало

 

Още по темата:

• Щъркел през зимата под Марагидик (2011 г.)
  
• Задържаха убиеца на щъркелово семейство в Априлци (2014 г.)
• Осъдиха убиеца на щъркеловото семейство в Априлци
  

• Черен щъркел насред Троян (2014 г.) 
• Черно куче, черен щъркел, река Черни Осъм, село Черни Осъм (2019 г.)
• Черно куче, черен щъркел, Бели Осъм (2020 г.)

Tweet