* В деня на йогата – демонстрационно занимание с участници от 6-те троянски клуба по йога, водеше го прочутата Герда * За пореден път – боб с коприва и хоро се извива в Черни Осъм * В Орешак – поредното изложение на българския тежковоз
Хубава работа, (ама) троянскаРубриката на Т21 „В едно изречение“, стартирала през м. февруари 2023 г., бе
замислена само за печатното ни издание, но впоследствие решихме да я
„прехвърлим“ и в сайта на вестника. Заглавието подсказва – кратки новини
в едно изречение, разбира се, по значими троянски теми. И още нещо: по
възможност преобладаващо добри новини, има ги (и тях). Надяваме се да ви
е интересно, приятно четене.
• 21 ЮНИ, Международния ден на йога(та), отбелязан тази година 33 селища в страната, бе зачетен подобаващо и в Троян – окол 50 троянци, практикуващи йога във вече 6-те троянски клуба по йога, факт, доказващ големия и нарастващ интерес в града ни към този специален спорт (смятан, не без основание, и за вид изкуство – „изкуството да познаваш себе си“) направиха сутрешно демонстрационно занимание на градския стадион „Чавдар“, като го водеше основателката на организираните занимания по йога в Троян и ръководител на собствен клуб вече над десетилетие Гергина Дишева-Герда (самата тя най-добрата реклама на йога изкуството – завършила на 70 второто си висше образование в НСА, във великолепна форма и днес, продължаваща активни занимания и преподаване на йога на 80 плюс), а сред участниците преобладаваха жени, но имаше и немалко мъже, също семейни участия (забелязахме известна троянска бизнес дама със сина си тийнейджър, включи се и синът на Герда – известният музикант Дидо Дишев), хора на различни възрасти, а за успеха на хубавото йога събитие допринесе и прекрасното слънчево юнско време.
• СРЕД БУКЕТА от гастрономически празници в района – Троян (сливата и сливовата), Априлци (сланината), Тетевен (рибената саламура), Севлиево (тиквата), Угърчин (трюфелите), Малиново (баклавата), Шипково (минералната вода и сватбарското жито), Калейца (гъбената чорба) и т. н., някои вече богата биография и солидни позиции, като троянската Слива, други по-мимолетни и без големи амбиции – празникът „Чукан боб с коприва и хоро се извива“ в Черни Осъм стои стабилно и трупа почитатели, слава и биография, а тазгодишното му издание бе в събота, 21 юни; по традиция веселбата започна с дефиле от Националното училище за планински водачи (гордост на селото, а и на района, което вече би трябвало да носи името на основателя си, дългогодишен директор и известен планинар, алпинист и общественик Минко Занковски, но някакви, неясно какви, административни пречки бавят вече няколко години министерското одобрение и решение – бел. ред.) до селския мегдан, мястото на събитието, където къкреха от тъмни зори няколкото казана с бобения деликатес, сред присъстващите пък наред с местните личаха и немалко гости от близо и далеч, ценители на черноосъмския празник и още повече на чудните планински красоти на Черни Осъм, наричан шеговито и не съвсем Малката Швейцария, половин тон от бобения деликатес бяха приготвили организаторите (Кметство Черни Осъм и приятели) и притесненията, че ще остане, не се оправдаха – гостите ометоха всичко и питаха за още.
• ЗА ПОРЕДНА година Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата (НИХЗИ) в с. Орешак бе домакин на Изложението на български тежковозен кон, организирано от Националната асоциация на коневъдите (НАК) в България, чието девето издание се проведе в събота, 21 юни, на обичайното си място, голямата поляна в двора на НИХЗИ, и с обичайната си цел: да представи пред публиката и специалистите най-доброто от селекцията на прочутата българска порода в три категории (жребци, кобили и кончета), а професионално жури да определи победителите плюс две класации с вот на зрителите – за най-красив кон и най-плодовита кобила, „Най-важното е, че се виждат подрастващите кончета, които са бъдещето на породата. Интересно е за хората, които се занимават с българския тежковозен кон, да видят украинските и унгарските подобрители. Сега популацията е много по-добра и ако тази тенденция се запази, породата няма да се загуби“, коментира председателят на журито д-р Минчо Димитров (цитатът е по БТА); развъждането на породата започва в средата на 20. век, конете се отглеждат свободно пасищно, издръжливи са на външни условия и непретенциозни, в зависимост от линията и пола екземплярите тежат между 500 кг и 700 кг.
0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)