Кога ще се работи и почива през 2022-ра?

* 16 са официалните празници през новата година, 248 – работните дни; най-натоварен ще е август, най-неработни – април, май и декември

Предстоящо

ОЩЕ е декември 2021 г., но мнозина гледат вече календара за 2022-ра и си планират личните празници около официалните такива. 2022 г. не е високосна. От 365-те дни 248 са работни, а 16 са официални празници. Тези празници, които съвпадат с ден от уикенда, се компенсират с почивен ден в първите дни от идната работна седмица. През следващата година ще работим 248 дни или с 1 по-малко от тази година. Най-натовареният месец е август с 23 работни дни. На другия полюс са април, май и декември със само 19 работни дни.

ЕТО списъкът с официалните празници за 2022-ра:

• Нова година - 1 януари (почива се на 3 януари, понеделник)
• Освобождението - 3 март (четвъртък)
• Великден - 24 април (почива се от 22 до 25 април вкл.)
• Ден на труда - 1 май (почива се на 2 май, понеделник)
• Гергьовден - 6 май (петък)
• Ден на светите братя Кирил и Методий - 24 май (вторник)
• Съединението - 6 септември (вторник)
• Независимостта - 22 септември (четвъртък)
• Коледа - 24-26 декември (почива се от 24 до 28 декември вкл.)

Радослав Георгиев, източник www.bgpochivnidni.eu

Повече информация: https://bgpochivnidni.eu/

Начало

Смърт на пътя преди Нова година

* Фаталният инцидент е станал около 8:00 ч. на пътя Ловеч - Троян в района на Лешница, в жертвата се е возела до шофьора в катастрофиралия пикап „Тойота“, водачът е в тежко състояние в ловешката болница

Крими
 
ТАЗИ сутрин (31 декември) около 8:00 ч. пикап „Тойота“ е катастрофирал на пътя Ловеч - Троян в района на с. Лешница и на място е загинала жената, пътуваща до водача, съобщиха от полицията. Шофьорът, мъж на 44 години от Ловеч, е бил откаран в ловешката болница с тежки травми на главата и опасност за живота.

СПОРЕД лаконичната официална информация водачът е изгубил контрол над превозното средство, което излязло извън пътя и катастрофирало, т. е. няма външен причинител на инцидента. Данни за жертвата липсват. Мястото е отцепено и движението се осъществява в едната лента, причините предстои да се изясняват.

Т21

Първа разходка до Маришница отпреди 40 години

* „За мен останаха само спомените и една топлина, когато се връщам мислено в този летен ден преди 40 години. Пожелавам всекиму да има такива приказни спомени“ * „Острец не е камина да се стоплиш и да заминеш,/ Острец е божи храм, влезеш ли в него, оставаш вечно там“
 
д-р Дора Константинова
Читателите ни пишат
Лятно по Нова година
Авторката доц. д-р Дора Константинова е родена в София през 1942 г. Завършва медицина през 1966 г., специалност алергология, и работи повече от 40 години в Националния център по заразни и паразитни болести, понастоящем е консултант в Медицински център „Медкрос“ в столицата. Преди много години попада в Острец (сега Априлци) и е омагьосана от красоти и хора, и така до днес. В поредния си материал, писан специално за Т21, столичната лекарка ни разказва за още едни свой красив остречански миг отпреди 40 години и за неизтляващата и ненамаляваща си любов към нашия край.

Този топъл летен текст излезе преди месеци в печатното ни издание, сега, преди Нова година, го публикуваме и в сайта на вестника – с очакването да внесе допълнителна празничност, а и самочувствие (от това, че живеем сред величествената красота, за която пише и пред която застава като в храм авторката столичанка). Т21

ВЕЧЕ сме м. юли 2021 г. Пак съм в Априлци! За кой ли път с нетърпение очаквах да зърна Балкана и единствения по красота връх Марагидик, потъналите в цветя къщи и градини на любимия Острец и не на последно място да се срещна с моите приятели от половин век – остречани и новоселци.

ВИНАГИ ми е хубаво в Острец (сега квартал на Априлци) – и когато грее жарко слънце и не можеш да подадеш нос от горещина, и когато небето е сиво и чакаш всеки момент да завали, и когато духне  вятър, който след като раздвижи леко листата на розовия храст пред оградата на тераската на острешката ни колиба, обикновено е предвестник на дъжд. След този полъх вятърът изведнъж се усилва, може да се превърне в буря, небето потъмнява и внезапно започва да се святка и гърми, след това следва порой – желан за напуканата от жегата земя. Тук винаги е хубаво, свежо, чисто, истинско. За тази идилия копнея цяла година, а приятелите от Острец ме питат – „Кога ще си дойдете?“. И ние бързаме да се приберем в рая.

НЕНАПРАЗНО д-р Иван Пачников е писал: 
„Село Острец притежава дивна способност да привлича хората със своята чудна природа, с добрите си и гостоприемни стопани, с красивите си моми, с ракийката и сланинката.
     Острец не е колиба да преспиш и да продължиш,
     Острец не е камина да се стоплиш и да заминеш,
     Острец е божи храм, влезеш ли в него, оставаш вечно там
След това лирично отклонение на един кореняк новоселец за Острец се връщам отново към моята история отпреди 40 години.

Сватба в Маришница, 1960 г.
МОМЧЕТАТА на наши приятели от Острец, на около 15-ина години тогава, ни предложиха да ни заведат на гости при баба си в една от махалите на Острец – Маришница, сгушена в лоното на Балкана, отвъд  Събевци и Ковачите. След като превалихме няколко баира, от които се откриваха неповторими гледки към цялата верига на Средна Стара планина – от Амбарица до Триглав, се спуснахме в ниското, където се виеше река Маришченска. Там след няколко минути се намерихме в къщата на баба им Пена (майка на майка им). Дядо Христо беше на работа, но на дървената стълба към тарпазана (нещо като вестибюл в отколешната балканска къща – бел. ред.) седеше приведена, възрастна, облечена изцяло в черно, с черна забрадка, въпреки лятната жега, жена – прабаба им, баба Кера. Никога няма да забравя тази жена – като че ли се върнах към „Под игото“ на Иван Вазов. Седнала, подпряна на тояжка, замислена, дребничка, суха и сякаш беше поела върху крехките си рамене цялата тежест на житието – неуморен труд от тъмно до тъмно, грижа за мъж, деца, внуци, правнуци, че и за семейството на брат си. Отделно  кърската работа, отделно грижи за добитък, за облеклото на голямата фамилия. Оставало й е време да си направи сама свещичките, да отиде в църква, да се помоли за всички. Истинска светица! Такива жени днес и със свещ да ги търсиш, просто няма. И една такава добричка, мълчалива, имаш чувството, че и на мравката път струва. Като ни видя, леко се смути, опита да се изправи – то мъж (съпругът ми) влиза в двора! Посрещна ни леля Пена, за която бях слушала много от нашите приятели. Разходи ни из двора, показа кое къде е. Струваше ми се, че чувства леко смущение – зер не се бяха обадили, че „остречани в повече“ идват на гости. Като видя и внуците си, видимо се успокои, засмя се, овалното й лице грейна, ние се представихме и ги поздравихме с „Добре заварили“.

КЪЩАТА бе стара, със здрави каменни основи и около метър зид, след това – плет, замазан с глина и слама, покривът се държеше на яки, вековни греди и беше покрит с плочи. Такива покриви вече са рядкост – няма ги ония майстори. Край къщата, в ниското, шумеше рекичка, която като вали на Балкана или се топят снеговете, ставала буйна и понякога, макар и рядко, заливала част от двора. През пътя, срещу къщата се издигаше баир, отгоре поляна, където, по-късно разбрах, било гумното – място, където се вършеело зърното. Тогава вече имаха ток и течаща вода. Обезлюдяването на селото беше започнало, минахме покрай училищната сграда, където от няколко години не се чувал детски глъч – няма деца, с мъка каза леля Пена. Полека и баба Кера (после разбрах, че е свекърва, което въобще не си личеше по отношенията между двете) се раздвижи и заговорихме за старото време.  

СЛЪНЦЕТО вече се издигна, идваше време за обяд и аз помолих момчетата да си тръгваме, да оставим домакините да обядват и да си почиват на спокойствие. Леля Пена ме чу отнякъде и се провикна „Къде ще вървите в тази жега? Ще обядваме заедно!“. Беше ми страшно неудобно. Почти се засрамих, че така се натресохме на хората. Но леля Пена въобще не се замисли, извади от мазето набързо буркан гювеч, буркан месо, извади от градината картофи. Пригласи керамичен дълбок съд с  гювеч с пресни подправки, също от градината и го метна на бърза ръка във фурната на печката с дърва. До тук – добре. Направи салата от домати, краставици и лук – също от градината. За пиене – домашен сироп от дренки, разреден с ледено студена планинска вода. По-сладко не съм хапвала, по-гостоприемни от балканджиите не съм срещала и сигурно няма да срещна. Помня това преживяване вече повече от 40 години, като че ли беше вчера. Отдавна исках да го разкажа! Първо си казвах, че има време, но се замислих, че вече време за губене няма, а подобни истории – дал Бог. И леля Пена, и баба Кера отдавна са покойници. Убедена съм, че са на едно по-добро място, гледат ни нас, обикновените земляни и се радват, че ги помним и споменаваме.

ЗА МЕН останаха само спомените и една топлина, когато се връщам мислено в този летен ден преди 40 години. Пожелавам всекиму да има такива приказни спомени. Някои биха нарекли това „незначителни неща от живота“. А всъщност това е истинският живот на едни истински хора, изживян пълноценно – в радост и мъка, в много труд, понякога и отмора. В паметта ни винаги грижливо се пазят такива случайни, по своему вълшебни, срещи, които ни правят по-добри.

м. юли 2021 г., Острец - София

Коледен Троян в очакване на Новата

* Настроението е чудесно, градът и районът се пълнят с гости отблизо и далеч, а надеждите за промяна и добро – големи
Празнично
Рождественската служба води владиката Гавриил, 26 декември, сн. Васил Радойчевски
НАПУК на ограниченията и пандемията Троян бе много коледен и радостен в дните на светото Рождество Христово и предстоящото посрещане на Нова година. Началото бе на 9 декември със запалването на Коледните светлини и старта на традиционната коледна дарителска кампания „Подари на непознат 2021“ (която само за три дни изпълни мисията си и за всичките 42-ма от списъка с нуждаещите се получиха своите подаръци на обща стойност почти 10 хил. лв.). На 21 декември бе открит Коледния базар на централния троянски площад – хубав, шарен, със сергии, по-точно дървени къщички, на прочутите троянски майстори на народните занаяти плюс вълшебната кулинария на „Кайзера“ от Орешак, имаше го и нетрадиционният, но набиращ популярност и тук коледен „глювайн“ (греяно вино), приготвен от местна винарска изба.

Коледари по троянските улици, 25 декември, сн. Мая Георгиева
НАВРЪХ Коледа, 25 декември, си имахме и коледари – в носии, с ямурлуци и геги, водеше ги гайдар, а „Стани, нине, господине…“ огласяше разбуждащия се град, автентични и много ентусиазирани, поздравления за момчетата и момичетата от местната структура на „Традиция“ (РК „34-ти пехотен Троянски полк“). Неделната рождествена служба в троянската църква „Св. Параскева-Петка“, 26 декември, отслужи сам Негово високопреосвещенство Ловчанският владика Гавриил. А на 27 декември голям Коледен концерт на площада изнесе троянският младежки духов оркестър.

Сред Коледния базар – сергия с прочутата троянска керамика, 24 декември, сн. www.dir.bg
А СЕГА? Коледен Троян очаква Новата година – градът и районът вече се пълнят с гости отблизо и далеч, хотелите, ресторантите, всичко е заето. Настроението е чудесно, а надеждите за промяна и добро – големи.

Т21

Михайлова хвали Радев и Пеканов

* Причината – финансовата децентрализация на общините в президентския проект за нова конституция и 100 млн. евро в повече за осветление в Плана за устойчивост
Отличници
С президента на партито за 25-годишнината на НСОРБ
КМЕТЪТ на Троян Донка Михайлова, която е зам.-председател на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), похвали (в профила си във фейсбук) двама български политици от висшия ешалон на властта  – президента Румен Радев и доскорошния служебен вицепремиер Атанас Пеканов.
 
ДОБРИТЕ думи за Радев бяха във връзка с намерението в проекта му за нова конституция да бъде заложена доста по-сериозна финансова независимост и еманципация от централната власт на българските общини. „По време на своя поздрав към участниците в отбелязването на 25-годишнината от създаването НСОРБ президентът Румен Радев каза, че има намерение в промените на Конституцията, които готви, да бъде заложена финансовата децентрализация на общините. Промените в основния ни закон, подготвени от президентската институция, предвиждат предложения, които да доведат до намаляване на зависимостта на местната власт от актове на Министерския съвет и държавния бюджет. Мисля, че системните ни усилия за децентрализация имат шанс повече от всеки друг път“, написа г-жа Михайлова.

Атанас Пеканов
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ласкава бе оценката към Пеканов – най-младия в служебния кабинет „Янев“, натоварен с отговорността по управлението на европейските средства, включително и подготовката на Плана за устойчивост, чрез който ще получаваме европейските субсидии. „Благодаря, г-н Пеканов, че чухте това, което Ви казах за необходимостта от повече средства за улично осветление за българските общини в Плана за устойчивост. Изненадах се, че дни след разговора ни ми писахте, че сте предвидили 100 млн. евро в повече в Плана за устойчивост. Българският кмет не е свикнал да бъде чуван от министрите. В резултат много общини ще подменят уличното си осветление. Така се прави. Знам, че Вие имате бъдеще в българската политика. Защото чувате хората. Успех! Страната ни има нужда от хора като Вас!“, бе кметската оценка за 31-годишния икономист и бивш вицепремиер.

Т21

Честито Рождество Христово!

Ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци;
защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ. (Лука 2:10-11)

Възлюбени в Господа братя и сестри,
Честито Рождество Христово!


Господи Иисусе Христе, Ти, Който си се родил във Витлеемската пещера заради нас, човеците, просвещавай ни с Твоята светлина, вразумявай ни със словото Си и ни ръководи чрез премърдорстта Си. Дарувай ни дух на смиреномъдрие, за да унищожава всяко превъзнасяне, що въстава срещу познанието божие. Тебе да изповядваме, Тебе да последваме и на Твоите спасителни дела да се удивляваме, Тебе да прославяме, Христе, Божия сила и Божия Премъдрост!

Родилият се Богомладенец да дарува на всички здраве, благополучие и духовна радост. Божието Благословение и Неговата велика милост да бъде с всички вас сега и довека!

✝ Ловчански митрополит Гавриил

А какво става с Фачо?

* Имаме шампион, човек на каузата, който може да увлича, а не го искат, или пък, имам и такива подозрения, умишлено го блокират * И въпреки дипломи, квалификации, медали, популярност не успява, години вече, да получи учителско място по физическо

Борислав Цеков-Фачо
Предизвикано
 
ЕДИН кратък, но много гневен, болезнено гневен пост във фейсбук – на един голям троянски спортист, млад, успял, доказан професионалист, завърнал се преди няколко години от чужбина да работи в и за родния Троян – ме накара да се замисля. По един възлов троянски, а и общобългарски въпрос – защо добрите тук не са най-отгоре, както е по белия свят, защо ги подминаваме, подценяваме, изиграваме, защо ги обиждаме и прогонваме?! В случая става дума за Борислав Цеков, или Фачо както го знаят всички – голям шампион по джудо и самбо, печелил десетки медали за Троян и България, завършил спортната академия, висококвалифициран, с треньорска диплома, магистърска степен за преподавател по физическо, диплома за масажист плюс допълнителни квалификации в тази област (няколко години е масажист на българския национален отбор по щанги), голям боец и мъжкар, и изключителен работяга, влюбен в каузата на спорта и родния Троян.

ПОМНЯ, през 2018 г., когато Фачо се завърна от Англия (където също имаше успехи, състезаваше се за един от най-добрите английски клубове по джудо и спечели силния британски турнир International Kent 2018), видяхме се в редакцията на Т21 – с колко ентусиазъм говореше за родното, за амбицията си да тренира троянските деца, да даде своето за родния град. И Фачо го направи – направи, колко и какво му е коствало, той си знае, един страхотен частен спортен клуб за кондиционни тренировки (общофизическа подготовка), в който тренират доста троянски деца и възрастни, в допълнение разви и малък страничен бизнес, автомивка „Бързакос“.

Шампион от международния турнир по джудо в Солун, Гърция, 2014 г.
Злато от международния турнир по джудо International Kent, Англия, 2018 г.
НО? Оказва се, че шампионът е имал по-други планове – да преподава уменията си и работи за каузата на спорта с повече деца, там където са многото деца, в училище. И въпреки дипломи, квалификации, медали, популярност не успява, години вече, да получи учителско място по физическо. Имаме шампион, човек на каузата, който може да увлича, а не го искат, или пък, имам и такива подозрения, умишлено го блокират. Много се говори в Троян, включително от местните управленски фактори, колко милеем за децата, за здравето на децата, за духа на децата, колко искаме младите да остават (и се завръщат) тук, как ги подкрепяме и колко са ни нужни добрите примери. След казаното от Фачо, по-долу ще го прочетете без редакторска намеса, започва да ми се струва, че ни лъжат. И отсега нататък, когато се заговори в тази посока, аз лично и Т21 винаги ще питаме: А какво става с Фачо? (Сещам се и за друг подобен пример – Ема Гатева от хижа „Амбарица“, която бе оставена сама на вълците, в прекия и преносния смисъл – бел. авт.)
Генадий Маринов 
  

От умрял писмо

* „Дълги месеци на „Ела другия месец“, „Имаш шанс“, „Трябват ни млади и образовани кадри“, и прочие лъжи“

ПРЕДИ три години, след като си дойдох от Англия, първата ми работа беше да си намеря работа. Още на следващия ден обиколих шест училища с надеждата във все едно от тях да ме вземат за учител по физическо възпитание. Дълги месеци на „Ела другия месец“, „Имаш шанс“, „Трябват ни млади и образовани кадри“, и прочие лъжи. В три от училищата се отвориха позиции и бях на 99.9% сигурен, че ще ме вземат. Ходих за енти път, тичайки с хвърчащи дипломи (бакалавър, магистратури, 5 пъти шампион на България с над 60 медала зад гърба си и т. н.).

Фачо със своите ученици, 2021 г.
ЩЕ ТИ СЕ ОБАДИМ, казваха, а обаждането беше все едно от умрял писмо. Но все пак създадох един РАЗЛИЧЕН клас със старите порядки (строй, равнис, мирно, преброяване и тренировки за здраве без лекарства). Благодаря на всеки, помогнал това да се осъществи и на доверието на всеки един родител.  

19 декември 2021 г., Троян
Борислав Цеков

Феноменът Троян?

* „175 към днешна дата са издадените строителни разрешения в община Троян за годината, като само за промишлени обекти са 28,
 което не може да е случайно“
Оптимистично
КМЕТЪТ Донка Михайлова не се престраши да използва определението „феномен“, но в общи линии отговори положително на въпроса ми от името на Т21, поставен на редовната и последна за годината (17 декември) кметска пресконференция. А въпросът бе: „Личното ми усещане е, че Троян върви напук на общото – пандемия, стагнация, криза, говори се и за финансова и икономическа, а тук, през тази най-пандемична и кризисна година, се строи като за световно. И не говоря само за общинските проекти с общинско и друго финансиране, европейско и държавно, но и за частните инвеститори, магазини никнат като гъби, откриват се заведения, бизнеси се разширяват/стартират… Правилно ли ми е усещането и как се обяснява това, феномен ли е Троян?“.

ЕТО и кметският отговор: „Може би на случващото се трябва да се погледне през дистанцията на времето. 175 към днешна дата са издадените строителни разрешения в община Троян за годината, като само за промишлени обекти, в които ще бъдат създадени работни места, са 28, което не може да е случайно. Моето обяснение е, че, от една страна, бизнесът тук е жив, факт е, че Троян има рекордно ниска безработица и че в тази тежка кризисна ситуация няма освобождаване на заети хора, напротив – има сериозен дефицит на работна ръка. Ежедневно провеждам разговори с бизнеса, всички казват, че имат много висока обезпеченост с поръчки за месеци напред. От друга страна, имаме един доста устойчив общински бюджет, който расте всяка година и не толкова заради приходи от централния бюджет, а заради местните приходи. Няколко са факторите за устойчивото общинско развитие. Първо – аз не знам друга българска община, която да извършва със свои сили всички комунални дейности; голяма част от общините възлагат комуналните си дейности на външни изпълнители, а това означава по-скъпи услуги и значителен разход на средства. Второ, дори да прозвучи нескромно – имаме едно компетентно управление на бюджета, колегите имат доказана експертиза в това отношение. И трето, макар че пак ще прозвучи нескромно – ние имаме един честно управляван бюджет. Мога да гарантирам, че от бюджета на Община Троян не изтичат средства по непрозрачен и незаконосъобразен начин. Събрани всички тези фактори дават резултати, които всяка следваща година са по-добри“.

Генадий Маринов

Подготвиха троянския ОУП, предстои гласуването му от съветниците

* Инж. Хитров: Подготвеният Общ устройствен план на община Троян категорично отстоява троянските интереси * В плана е заложена възможността за строителство на тунел под Балкана при Троян
Инфраструктура
инж. Николай Хитров
ОКОНЧАТЕЛНИЯТ проект за Общ устройствен план (ОУП) на община Троян е внесен за обсъждане и гласуване в Общинския съвет (т. 1 от дневния ред на последната сесия за годината, 23 декември). Планът е изготвен от Националния център за териториално развитие към Министерството на регионалното развитие и е с времеви хоризонт 20-25 години. А целта му е да осигури „дългосрочно решение на отлагания години наред проблем с устройство на територията на всички населени места от общината, което е и сериозна бариера пред потенциалните инвеститори“ и да способства за повишаване на конкурентоспособността на местната икономика и поддържане на водещата позиция в Ловешка област. Има и още нещо – общините, които нямат ОУП до 2023 г., могат да останат без държавни субсидии.

СТРАТЕГИЧЕСКИЯТ проект бе включен като тема в месечната пресконференция на кмета (17 декември), а разяснения по нея даде инж. Николай Хитров, директор на дирекция „Устройство на територията“ в общинската администрация и пряко ангажиран с подготовката на троянския ОУП. Инж. Хитров го определи като план, който „зонира територията и дава възможност и условия за развитие на всички нейни отрасли“, но „не отнема и не отчуждава имоти, нито променя тяхното предназначение“. Сред големите очаквания е ОУП да сведе до минимум дисбаланса на територията, а конкретно за селата и махалите – да очертае границите на техните урбанизирани територии и това да даде възможност за застрояване, разширяване и реализация на инвестиционни намерения.

ИНЖ. ХИТРОВ подчерта, че новият ОУП на община Троян категорично отстоява троянските интереси. И илюстрира отстояването на троянските интереси с някои конкретни моменти, залегнали в плана. А стратегическо постижение е, че в троянския ОУП – след дълги и тежки преговори – е залегнала възможността за изграждане на тунела под Стара планина при Троян (Троян - Карлово), отразено и в Националната концепция за пространствено развитие; което дава възможност за евентуалната реализация в бъдеще.

БЕЛЕЖКА НА РЕДАКЦИЯТА

ЗА ТУНЕЛ под Балкана при Троян се говори от повече от 100 години, първият проект е изготвен в началото на 20. век от ловчалията инж. Лукан Хашнов – първият български инженер по жп строителство; а водещи немски инженери потвърждават, че това е най-доброто място да се пробие Балкана (по-късно неведнъж е подчертавано, че това е най-доброто място – и в геоложки план, и като връзка с европейските транспортни коридори). В края на 20-те години БДЖ одобрява проекта, а през 30-те е създаден Акционен комитет между Пловдив и Троян за изграждане на тунела.

ЗА ТУНЕЛА при Троян се заговори отново в края на 90-те, когато по инициатива на троянския Общински съвет бе създадено гражданското Сдружение за изграждане на тунел Троян - Карлово, което разви активна дейност, а дълги години негов председател бе троянецът Нанчо Чакъров. Сдружението бе осъществило връзка със сериозни италиански инвеститори, но неизменно идеята се разбиваше в незаинтересоваността и дори неприязънта на държавата. Помним как през 2006 г. при посещението си в Троян тогавашният регионален министър социалист Асен Гагузов на въпроса на Т21 какво мисли за тунела отговори: „Не ме занимавайте с фантасмагории!“.

ПРЕЗ 2016 Г. гръмна новината, че Китай ще строи скоростна жп линия по Пътя на коприната и тя ще минава през тунел при Троян; новината бе потвърдена и от генералния консул на България в Шанхай Димитър Абаджиев (виж „Китайски влак стрела под Балкана при Троян?“). В последните години пък идеята за тунела под Балкана бе „изместена“ от Троян към Габрово и през 2019 г. бе проведен търг и избран изпълнител, но заради обжалвания строителството се забави. Тунелът при Габрово обаче по-никакъв начин не отменя и не омаловажава важността на един бъдещ тунел при Троян. А какво би донесъл този тунел на града и района ни е лесно предвидимо, накратко – транспортна значимост, по-добра свързаност и икономически размах.
Т21

Троянка оглави Окръжния съд в Ловеч

Магдалена Станчевска
* Съдия Магдалена Станчевска е с 26-годишен юридически стаж, от тях 23 като съдия, назначението й стана на 21 декември

Кариера

СЪГРАЖДАНКАТА ни съдия Магдалена Станчевска, която е новият председател на Окръжния съд в Ловеч, във вторник, 21 декември, официално встъпи в длъжност. Актът за назначението й бе разписан от административния ръководител на Апелативния съд - Велико Търново Янко Янков в присъствието на заемалата поста до този момент съдия Милена Вълчева. Г-жа Станчевска е с 26-годишен юридически стаж, от които 23 като съдия, и бе единодушно избрана от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет на 30 ноември т. г.

Съдия Станчевска разписва акта за назначението си, до нея – председателят на търновския Апелативен съд Янко Янков, 21 декември 2021 г.

МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА е родена и живее в Троян. Започва съдийската си кариера в Районен съд - Ловеч през 1998 г. През 2000 г. постъпва в Окръжен съд - Ловеч, а от 1 април 2015 г. до момента бе негов зам.-председател. Дъщеря е на дългогодишната кметица на с. Терзийско Димитрина Станчевска и съпруга на известния троянски бизнесмен Камен Ангелов-Кардаша.

Т21, по информация от Окръжен съд - Ловеч

Бележка на редакцията


Ние, Т21 и главният редактор Генадий Маринов, познаваме съдия  Станчевска и от съдебната зала. Тя ръководеше тричленния съдебен състав, който през м. март т. г. гледа на втора инстанция делото  срещу нас, заведено от собственика на т. нар. Виенска сладкарница в Троян Христо Ковачев и потвърди първоинстанционната присъда на съдия Ани Симеонова от Районния съд в Троян изцяло в наша полза; припомняме – бяхме обвинени в клевета с предявен иск от 10 хил. лв. заради един премахнат след серия наши статии незаконно поставен „надуваем замък“, довел до убийството на величествено половинвековно дърво в центъра на Троян (виж „Съдят ни за клевета – дървото не било убито, а болно?!“). Всъщност делото бе срещу свободата на словото, неуспешен опит да се запушат устата на вестника ни. Впечатленията ни от г-жа Станчевска – принципна и точна.

Начало

Идва и „Била“, а в ритейл парка обектите ще са 13

* На 15 декември австрийците са придобили собствеността върху имота до бившата баня, те ще финансират и пътната връзка, издадено е строително разрешение * Кметът Михайлова: „Изцяло бе удовлетворено нашето изискване транспортната връзка да бъде изградена паралелно с изграждането на хипермаркета“
Колкото повече, толкова повече…
ТЕМПОВОТО разрастване на троянския ритейл парк вече не изненадва никого в града ни, стана си нещо обичайно – след „Лидъл“ (Lidl) и „Техномаркет“ се появи „КиК“ (KiK), после „ДМ“ (dm) и „Мат Стар“ (Mat Star), строи се „Юск“ (Jysk), рекламират се предстоящите „Сладкарница „Неделя“ и „Ню Йоркър“ (New Yorker). А на пресконференция на кмета Донка Михайлова в края на миналата седмица, 17 декември, стана ясно, че обектите (магазините) в ритейл парка ще са общо 13, като вероятно и това не е всичко.

НО СЕ ОКАЗВА, че наред с „ритейловия бум“ се движи и проектът за троянски магазин на голямата австрийска верига „Била“ (Billa). От шефа на дирекция „Устройство на територията“ в общинската администрация инж. Николай Хитров, който участва в кметската пресконференция, научихме, че на 15 декември „Била“ официално е станала собственик на частния имот при бившата градска баня, където ще е троянският й обект. И предстои да започне изграждане на одобрената пътна връзка, включваща ново кръгово кръстовище (при ресторант „Диана“) и улица към хипермаркета, като вече има издадено строително разрешение.

ПОПИТАХМЕ преодолени ли са различията на чуждия инвеститор с Община Троян около финансирането на пътната връзка, знае се, че имаше разногласия и дори в един момент австрийците бяха пред отказване. Разяснението на г-жа Михайлова бе следното: „От „Била“ очакваха ние да решим въпроса с транспортния достъп към бъдещия им магазин. Нашето мнение, което упорито, с троянски инат отстоявахме две години в преговорите, бе, че когато един търговски обект иска да се реализира в центъра на града, трябва да осигури достъп (транспортна свързаност), без да товари гражданите с разходи. През тези две години не отстъпихме от позициите си – тяхната бе ние да финансираме новото кръгово кръстовище, после се съгласиха на поделено финансиране по 50%, което също не приехме и накрая приеха цялото финансиране на транспортния достъп, кръговото кръстовище и улицата към „Била“, да е тяхно, сумата е около 200 хил. лв.“. Кметът коментира и друг важен момент, договорен с инвеститора: „Изцяло бе удовлетворено нашето изискване транспортната връзка да бъде изградена паралелно с изграждането на хипермаркета, а не след това, каквито бяха първоначалните намерения“.

Намиращите се в съседство в ритейл парка „ДМ“ и „Мат Стар“ отвориха врати на 16 декември
НА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ ни въпрос – как се обяснява тази упоритост на австрийците да инвестират в малкия Троян, не бе ли логично при появилите се нови магазини и нарастващата конкуренция да се разколебаят, получихме много важен и радващ отговор. „Ще кажа само това – заяви г-жа Михайлова, – че всяка една от тези големи вериги преди да започне да инвестира някъде, прави много сериозни проучвания: на покупателната способност на населението и какъв би бил икономическият ефект“. Инж. Хитров допълни, че по официални данни за второто тримесечие на годината новооткритият троянски „Лидъл“ е реализирал „най-висока стойност на единични покупки в България“. Иначе казано – „Била“ знае защо упорства да стъпи в Троян. Което пък би трябвало да означава, че градът ни стои много добре в икономически и финансов план и е перспективно място за инвестиции. Звучи хубаво.

Т21

 Още по темата:

Три троянски медала в Лимасол

* Вицешампионски титли за Деница Божинова и Деница Георгиева и бронз за Илияна Маринова от ЕП за кадети
Самбо
Деница Божинова, Деница Георгиева, Илияна Маринова
БЪЛГАРИЯ спечели 4 медала – три при момичетата и един при момчетата – на Европейското първенство по самбо за кадети (до 17години), провело се в Лимасол, Кипър, 18-19 декември. А трите медала при дамите, които качиха момичешкия тим на България на почетната стълбичка в отборното класиране (3-то място, след Русия и Украйна), отидоха на троянски адрес. Спечелиха ги Деница Божинова (сребро), Деница Георгиева (сребро) и Илияна Маринова (бронз), и трите възпитанички на Спортния клуб по джудо и самбо „Чавдар“ (Троян) и на треньора Николай Матев.

„БРАВО, момичета, браво, Матев!“, коментира в профила си във фейсбук кметът Михайлова.

Т21

Още по темата:

БСП призна провала на изборите

* Председателят Веселинов: „Най-катастрофалният резултат от 1931 г. насам“ * Кметът Михайлова: „Ще я има ли БСП или няма да я има
 до следващите избори?“
Нас червеното знаме роди ни…
Момент от пленума на БСП - Троян, думата има Ангелина Иванова, сн. troyanexpress.com
НА ПРОВЕЛИЯ се в събота, 18 декември, пленум на общинската организация троянските социалисти признаха провала на скорошните парламентарни избори, на които БСП получи едва 10,28% от вота на българските избиратели и се срина до четвъртото място от общо седемте парламентарно представени партии и коалиции.

В ПРЕДСТАВЕНИЯ от трибуната анализ председателят на БСП - Троян Росен Веселинов обяви, че това е „най-катастрофалният резултат от 1931 г. насам“. Като в община Троян за периода от м. април до м. ноември – от редовните до вторите извънредни избори, БСП е загубила 60% от гласовете. Сред посочените причини от г-н Веселинов бе и налаганите „отгоре“ водачи на листи, както се случи и в нашия 11-ти многомандатен избирателен район Ловешки, където отгоре на всичко „парашутистите“ бяха съвсем непознати и непопулярни лица.

АНГЕЛИНА ИВАНОВА, която е сред най-критичните в общинската организация, видя причината в отстъплението от лявата идея, която се защитавала само в предизборните кампании, а това трябвало да става постоянно. Кметът Донка Михайлова, която е член на Националния съвет на БСП, отиде още по-далеч, като постави въпроса „Ще я има ли БСП или няма да я има до следващите избори?“. Доскорошният депутат д-р Валя Александрова призова съпартийците си към „страшно много работа“ и подчерта наложителната смяна на висшето партийно ръководство и нова система за предлагане на кандидатите за народни представители, за които е по-важно да бъдат „професионалисти в своята област, а не политици“. По-оптимистичен бе лидерът на областната организация на БСП - Ловеч Минчо Казанджиев, гост на пленума на троянските си съпартийци, който отбеляза, че на областно ниво изборните резултати за БСП са по-добри от средните за страната.  

СРЕД УЧАСТНИЦИТЕ, вероятно по уважителни причини, не бяха водачката на листата на БСП в нашия 11-ти избирателен район и вече депутат в 47-то Народно събрание Вяра Емилова и троянските представители в листата Младен Богдански и Васил Гадевски.

Т21, по информация от www.bsptroyan.com

Нова карта на Состра

* Ротари клуб Троян подкрепи поредния проект, свързан римската крепост – археологическата гордост на нашия край
Старини
Екипът на инж. Тотьо Ангелов на терена, Состра, 2021 г.
ПРИКЛЮЧИ работата по съставянето на подробна археологическа карта на всички римски обекти изградени около крепостта Состра в долината на река Осъм в землищата на четири троянски села. Този проект се финансира от Ротари клуб Троян и се изпълнява от проф. д-р Иван Христов от Национален исторически музей и инж. Тотьо Ангелов (фирма Картпроект).

ЦЕЛТА е да се съхрани информацията за над 100 недвижими културни ценности сред които локализирани селища, некрополи, храмове, трасета на пътища, бродове през реката, единични сгради и ценни археологически находки. Върху картата се работи на два етапа: първият – през зимните и пролетни месеци на 2021 г. на терен с цел актуализиране на данните от проведени теренни проучвания; и вторият – през есента на тази година чрез използване на съвременни картографски методи на обработка на теренните данни.

Римската крепост Состра отвисоко
КАРТАТА ще послужи за едно бъдещо актуализиране на режима и границите на паметниците на културата около Состра, както и за ефективното опазване на старините. А Ротари клуб Троян за пореден път спази принципа си активно да подпомага проучванията на най-значимия археологически комплекс в Троянско, което прави от 2002 г. насам. Новата карта ще бъде представена през 2022 г.

Ротари клуб Троян

Още по темата:

Договорихме държавна субсидия от 950 хил. лв. за ул. „Г. С. Раковски“

* Средствата ще дойдат от регионалното министерство, а споразумението бе подписано в последните дни на служебното правителство * Предвижда се преасфалтиране на участък от 640 м, нови бордюри и тротоари,
 99 паркоместа
Добрата новина
Поглед към крайречната ул. „Георги С. Раковски“, Троян
НА 10 ДЕКЕМВРИ, в последните дни на служебното правителство, Община Троян е подписала споразумение с министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) да държавна субсидия за ремонт на ул. „Георги С. Раковски“ в града ни, съобщиха от общинската администрация. Става дума за участък от 640 м – от пресечката с ул. „Захари Стоянов“ до Т-образното кръстовище с ул. „Димитър Икономов-Димитриката“. Предвидената сума е 950 хил. лв., а до подписване на споразумението се е стигнало след представяне от наша страна да добре аргументирано предложение.

КРАЙРЕЧНАТА
ул. „Г. С. Раковски“ е част от второстепенната улична мрежа в града и не е особено натоварена, но е важна заради централното си място и транспортната свързаност, която осъществява за две детски заведения (ДГ „Синчец“ със 135 деца и Детската ясла с 65 деца) и Военния географски център (под. 24430), на метри от пресечката с ул. „З. Стоянов“ се намира и Районното управление на МВР - Троян. Друг важен момент – при ремонта на улицата ще се обособят 99 паркоместа, което в някаква степен ще облекчи задъхващата се от автомобили централна градска част.

ТЕХНИЧЕСКИЯТ инвестиционен проект предвижда преасфалтиране на 640-метровия участък от улицата, поставяне на нови бордюри, подмяна/ реконструкция на тротоарите, оформяне на зелени площи. Крайният срок за завършване на строително-ремонтните дейности е 1 ноември 2023 г. Община Троян има ангажимента да финансира със собствени средства авторския и строителния надзор, съгласуването с наличния технически проект и въвеждането в експлоатация.

ОТ ОБЩИНАТА
напомнят, че всяка година се заделят сериозни суми от общинския бюджет за поддръжка и обновяване на 53-километровата улична мрежа в града. Но средствата няма как да са достатъчни за всички обекти и затова се търсят различни  външни източници на финансиране, както и в случая с ул. „Г. С. Раковски“. 

Т21

„Успели заедно“ за Минко Цвятков и Община Троян

* Колегите от читалищната библиотека: „Минко е умен и интелигентен млад човек, който намери своя път в професионалното си развитие“
Работодател на годината 2021
След награждаването: д-р Виолета Койновска, Минко Цвятков, Силва Капоунова и Цецко Ангелов
ОБЩИНА ТРОЯН и Минко Цвятков - най-новият и младият служител в библиотеката на НЧ „Наука - 1870 г.“, получиха наградата (грамота и плакет) в категория „Успели заедно“ на класацията „Работодател на година“, организирана от Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта. В онлайн церемонията по награждаването, състояла се на 7 декември, от страна на троянското читалище участваха отличеният Минко Цвятков и председателката на читалищното настоятелство д-р Виолета Койновска, а Община Троян бе представлявана от Силва Капоунова, експерт в общинската администрация; присъства и директорът на Регионалната служба по заетостта в Ловеч Цецко Ангелов. А социалният министър Гълъб Донев и шефът на Агенцията по заетостта Драгомир Николов се включиха с приветствия към участниците.

ЕТО КАК коментираха случилото от екипа на читалищната библиотека: „Наградата е резултат от съвместните усилия на Община Троян, Бюрото по труда в Троян и НЧ „Наука - 1870 г.”. През 2017 г. Минко Цвятков дойде на работа в Детския отдел на читалищната библиотека в резултат на спечелен от Община Троян проект по програмата „Заетост и обучение на хора с трайни увреждания” на Агенцията по заетостта. Продължителността на програмата беше две години. Тъй като Минко се оказа активен, интелигентен и заинтересован от работата млад човек, екипът на библиотеката, подкрепен от читалищното настоятелство и ръководство, прояви инициативност той да бъде нает отново по същата програма за периода октомври 2019 г. - октомври 2021 г. Този път работното му място беше в читалнята на библиотеката. Прекараните няколко години в работа в библиотеката го мотивираха и младият ни колега се зае да повиши своето образование като завърши УНИБИТ, специалност „Библиотекознание”. Благодарение на разбирането и добрата воля от страна на настоятелството и ръководството на НЧ „Наука - 1870 г.” след края на програмата Минко Цвятков беше назначен на постоянен трудов договор в читалищната библиотека. А получената днес награда „Успели заедно” се връчва именно за това назначение. Минко е умен и интелигентен млад човек, който намери своя път в професионалното си развитие и се мотивира да повиши нивото на своето образование. Горди сме от положените усилия, постигнатия резултат и заслужената награда“.

Т21, по информация от НЧ „Наука - 1870 г.“ 

В Ловеч: Няма журналист, няма проблем

* Кметът Корнелия Маринова отряза достъпа до информация на кореспондента на БНР за областта Пламен Христов
Хубава работа, ама ловешка
Пламен Христов, Корнелия Маринова
НАУЧИХМЕ прелюбопитна ловешка новина – гласът на областта в националния ефир, Пламен Христов, кореспондентът за Българското национално радио, който наскоро получи сериозно професионално признание, печелейки годишната БНР Академия (виж „Пламен Христов е първенецът в БНР Академия 2021“ – бел. ред.), е „отрязан“ от прессъобщенията на Община Ловеч. С други думи, вече не получава официална информация от ловешката общинска администрация. Което пък се случва по изричното разпореждане на ловешкия кмет Корнелия Маринова, обвинила топ журналиста в… непрофесионализъм.

РАЗБИРА СЕ, същинската причина е друга – градоначалничката не могла да преглътне критиките на Пламен към някои нейни (без)действия и си решила проблема, блокирайки му достъпа до информация. Т. е. няма (критикуващ) журналист, няма проблем. От нас – браво на Вас, г-жо Маринова! Така се прави с журналистите, които не ръкопляскат! Естествено главният въпрос е друг – имат ли основания да не Ви ръкопляскат; но какъвто и да е отговорът, блокирането на журналистическия достъп до информация е нещо, което стряска. И при всички случаи говори за управленска немощ.

България е на 112-то място в света и последна в ЕС по свобода на словото според класацията на „Репортери без граници“ за 2021 г.
ТУК СЕ СЕТИХМЕ, че преди доста време вече нашият Т21 също бе „отрязан“ от прессъобщенията на Община Ловеч. И не ни беше съвсем ясно каква е причината, но „Пламеновият казус“ ни отвори очите. Ще кажем и още нещо, и го казваме отговорно и на база на десетилетния ни журналистически опит – в Троян подобни неща не биха били възможни. Нито сега при кмета Михайлова, която е максимално отворена към медиите, нито при нейните предшественици от времето след 1989 г. – Фичев, Енкин и Акимов. Което не е маловажно.

Т21 

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |