Проф. Иван Христов: За 17-та година Общината ще финансира разкопките

* Най-ранната градска структура, възникнала в близост до сегашния Троян, е именно Состра * В Троянско има над 10 крепости, стотици надгробни могили, поне 4 езически светилища и останките от 8 по-големи антични селища

Интервю

проф. д-р Иван Христов

Съгражданинът ни – известният археолог и зам.-директор на Националния исторически музей (НИМ) проф. д-р Иван Христов, от години ръководи разкопките на античната/римската крепост Состра край Троян. И няма да е пресилено да кажем, че  благодарение на неговия професионализъм, амбиция и любов археологическата гордост на града ни е в днешния си вид – културно-историческа забележителност от национален мащаб, преследваща и друга голяма цел, адекватно развитие на туристическия си потенциал и инфраструктура. Поводът за разговора ни с проф. Христов е започващото археологическо лято на Состра.

– Проф. Христов, какво се случва на Состра днес – и в чисто археологически план, и като развитие на туристическата инфраструктура, което (второто), като че ли се оказва по-трудната и с по-неясни перспективи задача?

– Г-н Маринов, ще започна с второто, което е по-важно. Преди седмица варненската фирма „Фрибул” с ръководител арх. Железова завърши идейния проект за консервация на всички разкрити старини около крепостта Состра и изграждането на посетителския център до обекта. Ако документът получи одобрението на Община Троян, това означава, че тръгваме на съгласуване с Института за културното наследство и Министерство на културата. Нашето мнение с доц. Сергей Торбатов от Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН е, че този проект е направен изключително грамотно, като са спазени всички препоръки за опазване на откритите паметници. От тук следва бързо общинските специалисти да се ориентират към програмата „Региони в растеж”, откъдето кметът Донка Михайлова очаква финансиране за Состра. Проектът, за който споменах, е „входния билет” към всякакво кандидатстване за външно финансиране.

Що се отнася до предстоящите археологически проучвания около Состра мога да изкажа задоволство от факта, че за 17-та поредна година Община Троян ще финансира разкопките на римската крепост. Проучванията ще започнат в началото на м. юли като приоритет тази година е една добре запазена сграда до южната порта на кастела, част от проекта на арх. Железова за експониране на различните структури във вътрешността на укрепения лагер. Между впрочем с г-жа Михайлова избрахме тази сграда, защото тя е от структурите, запазени на близо 2 метра височина и може да бъде акцент в разходката из укрепения лагер. До тогава обаче не бива да забравяме, че крепостта, която е предоставена на Община Троян за стопанисване с решение на Министерски съвет, е редно да се подържа доколкото може в приличен вид, дължим го на хората, които спират на новоизградения с общински средства паркинг и искат да разгледат старините; имам предвид почистване, косене, пръскане с химикали против растителност, охрана…

Состра днес

– Состра е римска крайпътна военна крепост, прераснала в град, който не без основание смятаме за античния предшественик на днешен Троян. През настоящата 2018 г. ще честваме важен юбилей, градската 150-годишнина на Троян – не „скъсяваме“ ли обаче градската биография на Троян с близо две хилядолетия?

– Ще отговоря на твоя въпрос, рискувайки да бъда оплют в коментарите под линия в електронния вариант на вестника. От историческа гледна точка ние ще честваме годишнина от обявяването на Троян за касаба (от арабски и турски - малък град) от турската администрация в рамките на Османската империя. Този акт сам по себе си е решение на нашите поробители и реализацията е обслужвала административните нужди на дунавския вилает. Не отричам, че новата градска структура изиграва важна роля в развитието на населението по горното течение на р. Осъм, но нека не забравяме, че Троян има по-стари традиции в развитието на градски структури. И колкото и пристрастно да звучи, най-ранната градска структура, възникнала в близост до сегашния град Троян, е именно Состра – наречена от граф Луиджи Марсили, Феликс Каниц и местното население „мълък град” и „Троянхисар”. Ще попитате какво общо имат българите с римската провинциална история? Отговорът е много прост – в пределите на римския крайпътен комплекс живее компактно тракийско население. Безспорно е, дори на ниво съвременни генетични изследвания, че траките са важен етнически компонент в изключително колоритния народностен микс, наречен „българи”.

Лично аз изпитвам известна неприязън, когато акцентуваме на събития, станали в онези ужасни за нас българите години на чуждо владичество. Не се сещам за друг народ, който с голяма тържественост организира „живи сцени” на залавянето на своите герои от въстанията против чуждо робство, но това е друга тема за размисъл... Затова стига дотук. Пак от историческа гледна точка трябва да се отбележи, че следосвобожденски Троян е завоювал важно място в съвременната ни политическа, икономическа и културна история. И не се съмнявам, че ръководството на общината ще организира едно пълноценно отбелязване на годишнината на Троян.

– През м. януари гръмна новината за уникални археологически открития буквално край стените на Троянския манастир – късноантични и средновековни монети, украшения и военни принадлежности. Заговори се, и на базата на тези открития, за изместване на периода на основаване на християнската обител с няколко века назад. Как ще коментирате и основателни ли са подобни оценки?

– Ето една думичка, която ме дразни особено много в езика на журналистите – „уникални“. Как да разделим откритията на неуникални, по-малко уникални и супер уникални? Сега на конкретния въпрос. Хипотезата, че Троянският манастир има по-стара история от 1600 г., не е нова и за това са писали редица историци. Ще припомня само един малко известен факт. Още докато беше специалист по културата в Община Троян  Васил Марков (днес професор в Югозападния университет „Неофит Рилски”) трябваше да наблюдава изкопни работи в двора на манастира, копаеха се дренажи с надеждата да се спре капилярната влага, рушаща стенописите в църквата. Присъствах на тези изкопи и още тогава открихме средновековна керамика, доказваща използването на терена далеч преди 17. век.

Преди две години, ако се не лъжа, към мен беше отправена покана да оглавя археологически разкопки в двора на манастира с доста мъглявата цел да направим „атракция”, активизираща туризма в района. Отказах на два пъти. Тази зима с изненада наблюдавах изключително странната ситуация – по гледана национална телевизия игуменът дядо Сионий да обяснява за ценни находки, открити при строителни работи в или около манастира. Честно казано, цялата история изглеждаше доста иманярска и затова размених мисли със служители в определени служби и с директора на НАИМ при БАН.  От първите знам, че игуменът е посъветван да се обърне по каналния ред към НАИМ при БАН с искане за формиране на научен екип за разкопки по смисъла на действащия Закон за културното наследство. Секцията по „Средновековна археология” към института е номинирала колегите Николай Овчаров и Константин Тотев да проведат проучванията, двамата са професори към БАН с голям опит и ерудиция. Дали те са кандидатствали за разрешение за теренно проучване не знам. С проф. Овчаров разговаряхме скоро за тези евентуални проучвания.

Лично мен ме притесняват опитите археологията да се възприема като спектакъл и търсене на евтина сензация. Трябва да се има предвид, че законите на страната, особено тези, които засягат богатото ни културно наследство, важат дори и зад стените на ставропигиалните манастири. Бих препоръчал само, ако все пак тази година се провеждат някакви разкопки, намерените антики да бъдат предадени за съхранение в Музея на занаятите (МНХЗПИ) в Троян, а не на друго място, което няма статут на музей. Редно е именно в троянския музей да остане следа от това свято и недопроучено кътче на Троянския край.

– Проф. Христов, за 17 години археологически разкопки на твоя екип около Состра не забравихме ли останалите археологически обекти на територията на общината?

– Не бих казал. Дори като споменем Состра, трябва да имаме предвид, че зад това име се крият: крепост, крайпътна станция базилика, светилище на Тракийския конник, мавзолей, некрополи, сгради от цивилното селище…Освен римските обекти около с. Ломец (в района на Состра) през последното десетилетия Националният исторически музей (НИМ) с активната подкрепа на Община Троян и Ротари клуб - Троян проведе успешни разкопки  в района на крайпътната станция Ад Радицес край Шамака (с. Бели Осъм) и няколко наблюдателни римски кули по трасето на пътя в посока Беклемето. В професионален план съжалявам, че не успях да документирам набързо бетонираните предполагаеми останки от стария римски мост, открити при реконструкцията на моста над река Бели Осъм в района на Шамака.

Состра, поглед отвисоко

И все пак факт е, че на територията на община Троян има над 10 крепости, стотици надгробни могили, поне 4 езически светилища и останките от 8 по-големи антични селища. Тези обекти не са включени в Археологическата карта на страна съгласно изискванията на Закона на културното наследство. Следващите ми стъпки в тази насока е да се картират всички археологически паметници в Троянско и се радвам, че в тази идея намирам като съмишленик директорката на троянския музей Елеонора Авджиева.

– Разбрахме, че НИМ е готов да експонира покрай юбилейните чествания в Троян през м. октомври известното тракийско накитно съкровище, открито в околностите на с. Белиш през 2000 г. Така ли е?

– Да така е. Съкровището вече се върна от изложба в Берген, Норвегия. Идеята е на г-жа Авджиева и мисля, че няма да има пречки след изготвяне на договор и застраховки накитите да бъдат изложени в Музея на занаятите от м. октомври до края на годината. Между другото приветствам идеята на колегите от троянския музей да показват неизвестни археологически предмети от своите фондове. Всички тези предмети са още едно доказателство, че Троян има една много по-стара история и културно наследство.

Интервю на Генадий Маринов

Начало

Още по темата:

• Каква находка (2006 г.)
• Состра ще „възкръсне” на 15-ти
• В Состра - "графити" на 1800 години
• Шоуто на Состра (2009 г.)
• Ново сериозно откритие на Состра (2010 г.)
• Хубава работа, ама троянска: И Состра скара съветници
• Состра - един от най-добре стопанисваните археологически обекти...
• Иван Христов: Бъдещето на Троян е в културния туризъм
• Иван Христов: Малко са алтернативите пред Троян днес
• На Состра пристигат археолози от цял свят (2011 г.)
  
• Иван Христов: Терминът "културен туризъм" е само на книга
• Поредната ценна находка на Состра
• Иван Христов: "За другото ще трябва да се сетят туроператорите"
• Симеон Дянков и Божидар Димитров в неделя бяха на Состра
• На Состра: Сезонът започва с оптимизъм (2012 г.)
• Започва втората експедиция
• Проучиха светилище на тракийския Бог конник
• Високи гости на Состра 
• Идват големи пари за Состра?
• Троян спечели битката за Состра (2013 г.)
• Ценно откритие на Состра  (2014 г.)
• Доц. Иван Христов - с годишната награда за археология 
• Кметове отсъждат общ проект "Централен Балкан - Розова долина"
• Иманяри напъплиха Беклемето
• Зам.-министър Бранимир Ботев: Вярвам в проекта "Виа Траяна"
• Ще получи ли Троянският манастир статут на национален обект? 
• Состра, Гергьова черква и Римският път - с национален статут (2015 г.)
• Археологът доц. д-р Иван Христов с ново откритие... 
• На Состра - откриха ценна римска колона от 244 г. (2016 г.) 
• Започва 15-тата експедиция на Состра (2017 г.)
• Успешно лято на Состра
  

Tweet