Григор Банев – всеотдаен и скромен пазител на паметта

* Човекът, който знае всичко за историята на Троянския край и за хората, които са я  сътворили

Григор Банев
 Троянски личности
Този път рубриката ни „Троянски личности“ представя Григор Банев – известния троянски учител по история, краевед и родолюбец, който от години (след пенсионирането си) живее в родното Априлци. За него, впечатлена, разказва софиянката д-р Дора Константинова; „Истинско откритие беше за мен, когато се запознах с Григор Банев и съпругата му Тотка“, признава авторката.

Идеята за рубриката „Троянски личности“ е на директорката на Музея на занаятите Елеонора Авджиева и представяме основно музейни проучвания за наши земляци – известни, забравени, но при всички случаи оставили следа. Да не пропуснем – рубриката е посветена на 150-годишнината от обявяването на Троян за град, която отбелязваме през 2018-та.

Т21

ОЩЕ в далечната 1968 г., когато за първи път отидох на почивка в село Острец, Троянско (сега квартал на гр. Априлци – бел. ред.) с невръстното си тогава дете, открих едно кътче, което ме плени за цял живот. Там намерих всичко, което ми липсваше в София – прекрасна природа, чист въздух, спокойствие; и най-важното – истински, необременени от суетата, завистта, алчността и двуличието на големия град хора. Там, в непосредствена близост до Балкана, в подножието на  връх Ботев и страховития, но величествен Марагидик, остана сърцето ми завинаги. И от тогава, вече 50 лета, всяка година се връщам там.

Острец, поглед към Марагидик и Ботев
ВСЕКИ сезон в Острец има своето неповторимо очарование: зимата – с чистия бял сняг, който се чува как пада; пролетта – със зелените поляни, осеяни с нарциси, които тук наричат лалета; лятото – с прохладата, миризмата на току-що окосено сено, бълбукащата река, в която навремето можеше да се лови риба, разлистената букова гора, пълна с диворастящи гъби и плодове, миризмата на мокра шума; есента – с неповторимите си багри, от зелено до златно-жълто и огнено червено. Тук дори когато вали, трещи, духа вятър или брулят снежни бури, винаги е красиво, спокойно и гостоприемно. Не съм пропускала година да не се завърна – отначало по за месец, когато работех, а сега за цялото лято! Може би затова детето ми израсна здраво, спокойно и добронамерено. Описвам природата и езикът ми е беден да пресъздаде всичко. Но какво са природните красоти без хората? За тях искам да разкажа – за тяхното трудолюбие, мъдрост, гостоприемство, съпричастност към всеки новодошъл и желание да му помогнат. В Острец имам много добри приятели на моята възраст, там преди нас са ходили родителите ни, тук идва с удоволствие и дъщеря ми и общува с децата на нашите приятели. Не само общува, но може да разчита на тях винаги и за всичко. Истински хора и приятели! Думата ми сега е за един скромен труженик на перото, когото знам по-отскоро – историкът, черковен настоятел и краевед Григор Банев. Истинско откритие беше за мен, когато се запознах с него и съпругата му Тотка.

ГРИГОР е роден в с. Острец на 12 февруари 1941 г. в семейство на будни балканджии. Основно образование завършва в прогимназията на родното си село. Гимназия учи в Троян. Тъй като винаги го е влечала историята и то историята на родния край, завършва специалност история в Софийския университет. А история в Острец – колкото искаш! Там и в околните села единствено в Северна България избухва Априлското въстание през 1876 г., там е „живяла” известната Новоселска република, която продължава само 9 дни и е описана от Михаил Лазаров в книгата „Девет глътки свобода”. За бита, поминъка, хората и техните борби са писали учителят Марангозов и д-р Пачников. Закърмен с предания, легенди и разкази на съвременници, Григор още гимназист започва да систематизира със завидна упоритост историите на родния край. Докато учителства в Троян, той не спира със заниманията си, свързани с историческото минало на родното село (Острец), което през 1976 г., в чест на 100-годишнината от Априлското въстание, бе обединено със съседните три села (Ново село, Зла река и Видима) в град Априлци, един от най-търсените и посещавани планински курорти у нас днес. Като учител Григор има редица публикации за родния Острец; и в същото време, само както той може, успява да възпита в учениците си любов към родния троянски край.

СЛЕД пенсионирането си се връща в Острец и на мястото на къщата на предците си, която е в лошо състояние и пред разруха, си строи един истински възрожденски дом. Тук, подкрепян от вярната си спътница Тотка (химик по образование), продължава да отдава всичките си сили за своите проучвания – събира ги в интересни и поучителни книги, в които се преплитат спомени на съвременници и техни потомци, свързани с героичното минало на родното място. Винаги, когато съм в Острец, бързам да се срещна с Григор Банев, да се потопя в атмосферата на възрожденската му къща и да запаля свещичка в параклиса „Свети Дух”, построен и подържан от него и съпругата му.

Григор Банев и съпругата му Тотка във възрожденския си дом
НАПОСЛЕДЪК, макар и с нелеки здравословни проблеми, Григор продължава неуморно да работи. Под перото му досега са излезли няколко книги. Първата е „Родовете в Острец, Троянско“ – проучване за родното село, в което е събрал родословието на 96 местни фамилии. Следва книгата „Остречани в Новоселското въстание 1876 г.”, в която с достоверни разкази на местни хора и литературни източници пресъздава героизма на съселяните си и съдбите на останалите живи поборници и наследниците им. В книгата си „Остречани във войните за национално обединение, 1912-1918“, събира и спомени на местни хора за техни роднини, участвали в Първата световна война в известния 34-ти пехотен Троянски полк, прочул се с героизма си; в троянския полк участвал и местният родолюбец Иван Ковашки от махала Маришница, който спасява знамето на полка и си обещава, че ако остане жив, ще се отдаде в служба на съселяните си и Бога, което и прави. В другата си книга  – „Три поколения по пътя на войната“, са събрани спомени на хора от родния му край, далите живота си за България по време на Първата и Втората световна война. Написал е и много статии, публикувани в местния и националния печат.

СЕГА заболяването му го прави по-малко подвижен, но не и по-малко родолюбив и той използва всяко свободно време да разшири, допълни и придаде съвременно звучене на творбите си. За такъв човек наистина си заслужава да се говори и пише, заслужава си да се докоснеш до богатата му душевност, неизкушена от светската суета и почиваща на цялата мъдрост на поколенията балканджии, негови предшественици, на прекрасната природа и на една любов към родното и българското, която заразява всички, докоснали се до него. Едни от тях сме аз и моето семейство. И исках да споделя това, просто защото го заслужава.

София, февруари 2018 г.
Д-р Дора Константинова

 Още в рубриката:

2 коментара:

Diqn Penkov каза...

Другаря капитан Банев както винаги точен.

Unknown каза...

Имах късмета 3 години да ми бъде учител в средата на 70-те. Благодаря му!

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |