* „Еснафското мислене е живо и доминиращо и до днес в градските дела на троянци. Те отиват на събрание или манифестация, само ако са сигурни, че няма да бъдат накърнени техните (лични) интереси“
Троянски личности
 |
| Любомир Спасов |
В рубриката ни „Троянски личности“ продължаваме с публикациите на фрагменти от мащабния текст „Революциите на малкия град“ на младия ни съгражданин Любомир Спасов, студент в Юридическия факултет на Софийския университет. Сега разказът е за неслучилите се троянски политически „революции“ и корените на това неслучване. Изследването („Революциите на малкия град“) търси троянските обяснения, на минали и днешни социални явления, опирайки се на Иван Хаджийски; писано е, когато авторът е ученик в Езиковата гимназия в Ловеч и печели втора награда на Националния исторически конкурс през 2014 г. В следващи броеве ще публикуваме и други фрагменти от това любопитно и приносно четиво.
Идеята за рубриката „Троянски личности“ е на директорката на Музея на занаятите Елеонора Авджиева (една вметка – сегашният ни автор Любомир Спасов е син на г-жа Авджиева – бел. ред.) и ще представяме основно музейни проучвания за наши земляци – известни, забравени, но при всички случаи оставили следа. Да не пропуснем – рубриката е посветена на 150-годишнината от обявяването на Троян за град, която отбелязваме през 2018-та. Т21
НАСТОЯЩОТО изложение не би било пълноценно без представяне на политическите борби в Троян и взаимоотношенията между местните политически фигури. За начало да видим на каква почва се развиват и разпространяват социалистическите идеи в града.
„ЗА ДОБИВАНЕ на цялостна представа за приключенията на социализма сред еснафската ни и дребнособственическата среда ще дадем черти от развитието на социализма в Троян, един град, който преди Европейската война и десетина години след нея бе предимно еснафски град. Всички занаяти бяха местни: само кожухарството (приготовлението на кожени калпаци – главният занаят) имаше за пазар цяла България. До Европейската война троянските еснафи живееха по класическите закони на „хиляда бода за пара” и цепейки косъма на две, а в случай на шампионат на три (…) В Троян нямаше големи богаташи и изобщо богати хора, като изключим текстилния индустриалец Петър Балевски, който работеше наред с работниците си. И когато при първата първомайска манифестация в Троян бе понесен един единствен плакат „Богати, дайте път на бедните!”, нямаше кой да прочете този оригинален зов и да каже с чиста съвест: „Това се отнася за мене“, пише Иван Хаджийски*. „Социализмът дойде у нас от запад, главно чрез Русия, отдето бе довеян у нас и нихилистичният дух – отрицателен и нетворчески. В двете социалистически партии нямаше толкова работници, колкото интелигенция – учители, дребни чиновници, студенти, ученици. Масата – занаятчии, дребни собственици, селяни и други, беше равнодушна към социалистическото движение и се отнасяше враждебно и с ирония към него“, допълва неговият приятел Димитър Гимиджийски („Поглед към три войни“).
В ТАКАВА обществена среда започнала социалистическата пропаганда в Троян. „Пръв неин майстор е кундурджийският калфа Власи Власковски. Бай Власи към пълнолетието си взема пари на заем за дребна търговия и мантаджилък. Лихвите поглъщат печалбите, дори и капитала, и Власи за нравствен ужас на съседите си фалира. След това заминава работник в Америка. Там се запознава със социализма. В Троян се връща 25-годишен, и заедно с усилията си да научи като чирак кундурджилъка, започва да разпространява социалистическите идеи.” Други политически фигури, споделящи неговите възгледи и взели участие в първата им обществена демонстрация, били учителят Димитър Икономов, занаятчиите Петко Корабов и Димитър Немски, Никола Пеев и шивачът Стою Русенов. Последният бил убеден, че „хаир от капитализма няма, понеже демократите отказали да го направят старши стражар”.
И ЗА ДА ИМАМЕ представа каква политическа и обществена сила е представлявала социалистическата партия тогава – 1901 г., ще дадем живописната картина на първата първомайска манифестация, нарисувана от Иван Хаджийски: „Най-напред вървял Петко Корабов и носел червено знаме. След него Власи Власковски и Павли Пеновски носели портрета на Карла Маркса, увит с венец и живи цветя. След портрета идел плакат с надпис „Богати, дайте път на бедните!“. И след това пъстро начало на манифестацията вървял многобройният народ от Димитра Икономов и Димитър Немски. За да се запази пълната историческа истина, трябва да се отбележи, че докато другите вървели посред пътя, Димитър Немски вървял по тротоара, следвайки една еснафска диалектика на единство на противоположностите: хем да бъде с манифестацията, хем еснафите да смятат, че той случайно върви след другите – политика. Горкият социалист не смеел да се отдалечи от еснафските кепенци, за да не стане за смях на другите еснафи, които учудени, недоумяващи или присмехулно, подавали глави из кепенците и питали: „Какви са тия, бе, за какво са си зарязали работа?“. Една от главните точки в програмата на социалистите за 8-часов работен ден срещала не само отпора, но и дружния смях и на чираци, и на чорбаджии, повечето от които симпатизирали на социалистическите идеи. Къде се е чуло и видяло еснаф да работи по часовник? Кой ще го храни през останалото време?“
 |
| Пред паметника на шестимата манифестанти и седмината музиканти, Троян, 1 май 2010 г. |
ЗА ДА БЪДАТ представени политическите нрави на троянци, ще посочим още няколко примера. На 9 юни 1923 г., след преврата и свалянето на Стамболийски, в Троян пристига телеграма до лидера на местните демократи - адвоката Тончо Шейтанов, за завземане на властта. Изправен пред комунистическото мнозинство в града, той не посмява да пристъпи към този акт и вместо това предлага (властта) на комунистическите лидери Власи Власковски и Димитър Икономов. „Но за завършване на комедията на непримиримата класова борба в Троян и комунистите отказват да вземат властта и се разделят в околийското управление с класовия си противник с весели приятелски шеги относно хумористичността на положението: всеки се е борил досега за властта, а сега бяга от нея.“
СЛЕД 9 ЮНИ идва Септемврийското въстание. По решение отгоре и Троян трябвало да въстане, но троянци не намират отговор на въпроса защо трябва лично те да въстават и в името на какви свои непосредствени интереси да го правят. „Мнозинството си бяха хора с дом, челяд и добри доходи; мнозинството имаше работници, които работеха за тях. Нищо не ги нудеше да слагат главата в торбата, да носят риска на борбата, особено на едно въстание, в чиито успех троянци със своя еснафски усет не вярваха, чувствайки, че то ще свърши като Априлското въстание. А знаем, че еснафът, каквито и идеи да има, не мре за пропагандна цел, не мре за историята, за другите, а само и единствено за себе си. И Троян, разбира се, реши да не въстава.” По време на септемврийските събития и след атентата в софийската църква „Св. Неделя” (1925 г.) местната власт тръгва да арестува троянските комунистически водачи, но… „мнозинството от тях намира многодневно убежище у политическия шеф на властта – сговористкия депутат Тончо Думанов”.
***
И ТАКА, защо не се случват революции в малките градчета? „Личното приятелство при всяко положение на нещата е закон на провинциалните градове като Троян с установено старо уседнало население, свързано с лични, роднински и сватовски връзки и с връзките на остатъците от стария патриархален морал на срам и чувство на зависимост от общественото мнение и от хорските погледи.” И ако има някаква устойчива конструкция на човешките взаимоотношения, която е създадена в периферията (провинцията) и наложена в центъра (столицата), тя е именно тази на близките личностни отношения, които възпрепятстват обективното правене на политика.
ЕСНАФСКОТО мислене е живо и доминиращо и до днес в градските дела на троянци. Те отиват на събрание или манифестация, само ако са сигурни, че няма да бъдат накърнени техните (лични) интереси. Обикновено предпочитат да чакат като публика своите неразумни съграждани, които да свършат неприятната работа, а след това да се осведомят какво е станало и за финал тръгват да разправят „какво сме направили ние”.
Любомир Спасов, из „Революциите на малкия град“
* Цитатите са от основното съчинението на Иван Хаджийски – „Бит и душевност на нашия народ“ (С., 2002, том І)
Още в рубриката:
- Ангел Балевски: "Декларирам, че нямам никакви права върху тоя патент"
- Д-р Георги Стоев-Шварц – 110 години от рождението
- Троянци за Троян
- 90 години от обира на Земеделската банка в Троян
- Джаз през 50-те в Троян – културна или политическа революция?
По-нова публикация
