Кулинарен фестивал на традиционната местна кухня в Априлци – 5 септември

* Това е първият от поредицата фестивали – следващите са в Троян на 19 септември и в Угърчин на 3 октомври; организнатор е Местната инициативна група (МИГ) - Троян, Априлци, Угърчин
Предстоящо
НА 5 СЕПТЕМВРИ (събота) 2020 г. в  центъра на  Априлци от 10:00 ч. ще се проведе първият по рода си кулинарен фестивал под мотото „Вкусове с традицая“. Събитието се организира от екипа на Местната инициативна група (МИГ) - Троян, Априлци, Угърчин с любезното съдействие на Община Априлци.

ТОВА Е първият от поредицата фестивали, които предстоят да се проведат – следващите са в Троян на 19 септември и в Угърчин на 3 октомври тази година. Мероприятията се провеждат в изпълнение на проект по подмярка 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“ от мярка 19 „Водено от общностите местно развитие”, с финансиране от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 - 2020 г. посредством Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони. Проектът е с наименование „Популяризиране на традиционните храни и рецепти на териториите на „МИГ - Троян, Априлци, Угърчин“ и МИГ „Бяла Слатина“, като неговото изпълнение стартира през есента на 2019 г. Основната цел на проекта е: Утвърждаване на традиционните местни храни и рецепти на териториите на „МИГ - Троян, Априлци, Угърчин“ и МИГ „Бяла Слатина“ чрез съвместни дейности за тяхното популяризиране и насърчаване на кулинарния туризъм.

В ИЗПЪЛНЕНИЕ на дейностите по проекта екипът на МИГ организира и проведе редица срещи и мероприятия с местната общност, както в общинските центрове, така и в читалищата на малките населени места от територията на трите общини. На събитията взеха активно участие представители на общините, читалищни деятели и публични институции, производители на традиционни храни, предлагащите и желаещите да предлагат ястия по традиционни рецепти на територията на „МИГ - Троян, Априлци, Угърчин". Не на последно място е и приносът на редица активни граждани и пенсионерски клубове, заинтересовани и съпричастни към идеята на проекта, поставената цел и очакваните резултати от неговото изпълнение.

В ПРОДЪЛЖЕНИЕ на няколко месеца бяха проучвани териториите на общините Троян, Априлци, Угърчин и Бяла Слатина и бе извършен преглед на всякакъв вид налична информация по темата от общодостъпни източници. Проведени бяха и множество среши и дискусии с местни жители, предимно по селата, вследствие на които се събра значителен обем от материали с традиционни храни и рецепти, както и описание на традиционни обичаи, ритуали и действия при изготвяне и консумация на продукти и рецепти и културното им значение за местната общност. Също така, бяха събрани и систематизирани данни за местата, в които се произвеждат традиционните храни, местата, в които се правят ястия по традиционни рецепти и потенциала на територията за разширяване на производството и предлагането на такива храни и рецепти като същите предстои да бъдат публикувани на новата интернет страницата, която е в процес на изпълнение по настоящия проект.

СЪБРАНАТА информация ще бъде систематизирана, обобщена и отпечатана в сборник с традиционни местни храни и рецепти и карта на местата на територията на „МИГ - Троян, Априлци, Угърчин" и МИГ „Бяла Слатина", в които ще се предлагат. Сборникът ще съдържа освен данни за традиционните храни и рецепти, също така и контакти на производители и ресторантьори; местата за производство, приготвяне и предлагане; културни традиции в приготвянето и предлагането на местни храни и рецепти; маршрутите за посещение и дегустация на традиционните местни храни; кулинарен календар на събитията на териториите, свързани с традиционни храни и рецепти.

В РЕЗУЛТАТ на проведени срещи и по предложения от местното население и общински представители са определени датите, на които ще се проведат мащабните съвместни събития за представяне на традиционните местни храни, рецепти и обичаи, свързани с тяхното приготвяне и консумация. Събитията ще представляват кулинарни фестивали на традиционната местна кухня с участието на всички желаещи да се включат в проекта. На събитията са поканени туристически агенции, медии, известни кулинарни експерти, местни лидери и др. За участниците и посетителите се предвижда демонстрация на традиционната кухня с местни храни и рецепти: готвене, дегустация, конкурси за традиционни храни и рецепти. Ще се проведат и представяния на ползата от традиционните местни продукти, ще бъдат показани филми и информация от подобни събития в България и чужбина. Събитието включва и безплатна дегустация за хранителни продукти и ястия приготвени по традиционни местни рецепти.

ПОКАНЕНИ са настоящи и бъдещи производители на традиционни храни, предлагащи и желаещи да предлагат ястия по традиционни рецепти, граждани, както и всички заинтересовани да се включат. Включването на възможно най-голям брой производители, ресторантьори и местни жители в изпълнението на проекта, ще покаже, че традиционните местни храни и рецепти са живи, ще подкрепи местното производство и предлагане и ще повлияе положително на местните икономики от териториите на партньорите.

ПРЕДАВАНЕТО на нов живот на традиционните рецепти и утвърждаването им като част от модерния бит ще доведе до сплотяване на местните общности около местната идентичност и ще повиши атрактивността на общините, участници в проекта. Посредством поредицата от дейности и мероприятия се цели утвърждаване на регионалната идентичност на териториите на общините, както и повишаването на тяхната разпознаваемост и атрактивност като кулинарни, културни и туристически дестинации. Използване на идентичността на териториите на МИГ ще спомогне за подобряване на маркетинга на произвежданите традиционни местни храни, посредством установяване на директни контакти с потенциалните потребители.

ПРОГРАМА НА ФЕСТИВАЛА В АПРИЛЦИ, 5 СЕПТЕМВРИ

9:00 ч. – Транспорт от кв. Острец, Зла река и Видима за участници и гости на събитието;

10:00 ч. - 10:10 ч. – Изпълнение на духов оркестър при читалище „Светлина -1895 г.“, кв. Ново село

10:10 ч. - 10:15 ч. – Официално откриване на събитието от Живко Жечев

10:15 ч. - 10:30 ч. – Приветствие от Цанко Спасовски, председател на МИГ - Троян, Априлци, Угърчин и Тихомир Кукенски, кмет на община Априлци

10:30 ч. - 10:40 ч. – Изпълнение на духов оркестър при читалище „Светлина -1895 г.“, кв. Ново село

10:40 ч. - 11:00 ч. – Представяне на рецепти на изложените местни храни, Живко Жечев:

1) Пържена пъстърва – „Еко рай – реката“;
2) Печено агне – Мирослав Пандуков;
3) Катък  и овче сирене – ЗП Младен Колев.

11:00 ч. - 11:10 ч. – Фолклорна програма, представена от читалище „Петър Берон - 1927 г.“, кв. Зла река

11:10 ч. - 11:30 ч. – Представяне на рецепти на изложените местни храни – Живко Жечев:

4) Печено прасенце – Ресторант „Центъра“;
5) Чукан боб със сланина – Семеен хотел „Дом д-р Църов“;
6) Десерти – Милен Тенев;
7) Храни от плодове, предложени по атрактивен начин.

11:30 ч. - 11:50 ч. – Фолклорна програма, представена от читалище „Петър Берон - 1927 г.“, кв. Зла река и читалище „Бъдеще - 1894 г.“, кв. Острец

11:50 ч. - 12:15 ч. – Дегустиране на произведените местни храни – по време на кулинарния фестивал посетителите ще могат да се насладят на презентираните ястия на щандовете за дегустация

12:15 ч. - 12:25 ч. – Фолклорна програма, представена от  читалище „Бъдеще - 1894 г.“, кв. Острец;

12:25 ч. - 12:35 ч. – Предоставяне на грамоти на участниците в събитието

12:35 ч. - 12:50 ч. – Закриване на събитието – Фолклорна програма, представена от читалище „Просвета - 1927 г.“, кв. Видима;

12:50 ч. – Закриване на събитието с изпълнение на духов оркестър при читалище „Светлина -1895 г.“, кв. Ново село и продължение с хора и ръченици за всички гости и посетители на фестивала.


ЕКИПЪТ НА МИГ ИЗПОЛЗВА ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ОТПРАВИ ПОКАНА КЪМ ВСИЧКИ ЖЕЛАЕЩИ ДА ВЗЕМАТ УЧАСТИЕ В ПРЕДСТОЯЩИТЕ ФЕСТИВАЛИ НА ТРАДИЦИОННАТА КУХНЯ. ЗАПОВЯДАЙТЕ И НОСЕТЕ СЪС СЕБЕ СИ ДОБРО НАСТРОЕНИЕ, МНОГО УСМИВКИ И НАГЛАСА ЗА ВКУСОВЕ С ТРАДИЦИЯ!

МИГ - Троян, Априлци, Угърчин

Този документ е създаден в рамките на Договор № РД50-34/19.08.2019 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура № BG06RDNP001-19.83 Подбор на проекти за вътрешнотериториално и транснационално сътрудничество по подмярка 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“ от мярка 19 „Водено от общностите местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., www.eufunds.bg

0 коментара

С „Джеръми?“ закриват Лято 2020 в Априлци

* Смятани са за една от най-добрите днешни рок банди на България, през 2016-та подгряват легендарните „Куин“ на концертите им в България, Полша и Румъния
Предстоящо 12 септември
НА 12 СЕПТЕМВРИ, събота, от 16:00 ч. на живо на площада в кв. „Острец“ в Априлци ще забива набиращата скорост и вече смятана за една от най-добрите днешни рок банди на България – „Jeremy?“ (Джеръми?). „Така ще закрием официално Летния туристически сезон в общината“, коментират организаторите от Тур клуб „РеМарк“ и Община Априлци. И уточняват, че концертът е бил планиран за 6 юни – като финал на ежегодното колоездачно състезание „БАЙКанджии“ в Априлци, но поради ситуацията с коронавируса се наложило отлагане.

ГРУПА „ДЖЕРЪМИ?“ е създадена в Каварна от Ерсин Мустафов през 2011 г. Първият й сингъл е от 2014 г., когато участват и в първото си задгранично турне – в Лондон заедно с група П.И.Ф. През 2015 г. печели първо място на международния конкурс „International Songwriting Competition“. А през 2016 г. са избрани за подгряваща група на легендарните „Queen“ (Куин) за концертите им в България, Полша и Румъния; същата година излиза дебютният албум на групата. През 2019 г. „Джеръми?“ печелят първо място в 50-тото юбилейно издание на Конкурса за нова българска поп и рок песен на БНР. В момента музикантите живеят в Лондон и се изявяват в известни клубове и открити сцени на Острова. Имали са концерти на различни места в страната и чужбина, но в нашия край са за пръв път. Вход свободен.

Т21, по информация от Тур клуб „РеМарк“

 Още по темата:

0 коментара

Веселин Маринов с летен концерт в Орешак

* „Снимка от лятото“ ще се състои в двора на Националното изложение на 5 септември, билетите са с цена 10 лв. и вече са в продажба на касите в троянското читалище

Предстоящо

ВЛАДЕТЕЛЯТ на днешната беге естрада Веселин Маринов, дългогодишен основен изпълнител в предизборните и други мероприятия на управляващата партия ГЕРБ, но низвергнат след отлюспването на приятеля му Цветан Цветанов, ще пее на 5 септември, събота, в Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата (НИХЗИ) - Орешак. Авторският концерт е озаглавен „Снимка от лятото“ и ще се състои на откритата сцена в двора на изложбения комплекс, а билетите с цена 10 лв. вече са в продажба на касите в троянското читалище (НЧ „Наука - 1870 г.“).

ВЕСЕЛИН МАРИНОВ има своя вярна публика в Троян, което се доказва от многобройните му концерти тук, дори по два годишно. Той бе и сред гостите на традиционния Коледен бал на НЧ „Наука - 1870 г.“ през м. декември 2019 г. Организаторите пък напомнят, че сегашното събитие прави връзката между приключилия наскоро Орешашки панаир и предстоящия Фестивал на сливата, провеждащ се паралелно в Троян и Орешак. „Насладете се на приятната атмосфера на открито в Националното изложение - Орешак! Очакваме ви!“, четем в поканата им. „Снимки от лятото“ бе озаглавено лятното черноморско турне на певеца, което обаче бе значително редуцирано заради ситуацията с коронавируса. 

Т21, по информация на Община Троян 

0 коментара

Един остречанин от миналото…

* „Ние сме гости на тази земя, те (Юмрука и Марагидик) са вечните!“, често казваше бате Иван

доц. д-р Дора Константинова
Личности
Авторката доц. д-р Дора Константинова е родена в София през 1942 г. Завършва медицина през 1966 г., специалност алергология, и работи повече от 40 години в Националния център по заразни и паразитни болести, понастоящем е консултант в Медицински център „Медкрос“ в столицата. Преди много години попада в Острец (сега Априлци) и е омагьосана от красоти и хора, и така до днес. В поредния си материал, писан специално за Т21, столичната лекарка ни разказва за Иван Банков - поредния незабравим остречанин.
Т21

ОТНОВО сме в Острец – вече квартал на гр. Априлци, 2020 г. Това е 52-то лято, което прекарвам тук. Този път сме само със съпруга ми. „Детето“ отдавна е пораснало и е поело своя път. Слава на Бог - в България е. Работи. От време на време идва да ни навести . С нетърпение чакаме момента, когато ще остане по-дълго при нас, в Острец. Тя също много обича да идва тук. Обича планината, приятелите, спокойствието, кристалния въздух, студената вода. Тук са  корените ѝ. Може би и за това е толкова привързана към това място. Като пенсионери прекарваме по-дълго време в Острец.

Иван Банков (първият отляво) с курортисти от Севлиево, Острец, лятото на 1943 г.
ТЪЙ КАТО от доста време сме сами на терасата на къщичката, ни връхлитат спомени. Точно срещу нас се червенее покривът на дома на рода Банкови. Преди  години беше покрит с плочи, но вече е „модерен“, с цигли. Спомените ме връщат 50 години назад, в далечната вече 1970 г., когато нашата къщичка още не беше „струпана“, както казват в този край и тогава бяхме на квартира в гостоприемната къща срещу нас. Хазяи ни бяха буля Банковица, иначе баба Велика, дядо Банко – и двамата на преклонна възраст, и младите Йовка и Иван Банкови. По-специално искам да разкажа за Иван Банков или както му викахме със съпруга ми – бате Иван. Той си отиде така, както беше живял – в планината, през зимата,  на връх именния си ден.

БЯХМЕ настанени в една къщичка, обърната към вътрешен двор, където беше и домът на домакините, както и стопанските постройки. Извън оградата имаше геран, от който вадехме студена вода, въпреки че и в чешмите също имаше. Традиционната сушилня за сини сливи, характерна за почти всеки дом, също беше край оградата, макар че след ТКЗС-то, както казваха остречани, рядко  я използвали.  В средата беше цветна градина. Имаше и няколко ябълкови дървета. На запад беше  голямата къща на стопаните и плевнята, а на изток – желязна ограда. Къщичката, в която бяхме настанени, се състоеше от тарпазан (чердак) и една голяма соба, както казваше буля Банковица. Изкачвахме няколко стъпала и тогава влизахме в нея. В собата имаше широк одър, скован  от дядо Банко или от Иван. Помня го като днес, защото не бях виждала креват с толкова яки дървени крака и стабилна дървена рамка. Върху него имаше сламеник, който изненадващо беше много  удобен. Явно беше правен скоро или пълнежът беше сменян, защото ухаеше на прясно сено и билки. Беше застлан с бял чаршаф с дантели, а  меките възглавници – с калъфи, везани от сръчните ръце на Йовка. Всичко лъхаше на домашен уют и гостоприемство. В стаята имаше и голям дървен сандък, в който са си държали брашното, от което буля Банковица е месела хляб за цяла седмица, когато още кооперативната фурна не е съществувала. Сандъкът беше празен, но по стените му още имаше брашнен прах. Описвам всичко толкова подробно, защото на мен,  дошлата от големия град, ми беше интересно, вълнуващо и ново. Мисля си,  че този бит е непознат вече дори и на младежта от Априлци. Гостоприемните домакини ни посрещнаха с пилешка чорба, от истинско свободно пиле. Мъчно ми беше, че е било заклано, за да ни нагости, но пък супата беше превъзходна. Имаше и панирано бяло месо, салата и, разбира се, по чашка ракийка за добре дошли.

НАЙ-ПОСЛЕ стигам до главния герой на моя разказ – Иван Банков. Тогава е бил на 47 години (роден е през 1923 г.), но или защото бях млада, или защото той изглеждаше сериозен човек, поел на плещите си много отговорности, ми се струваше доста по-възрастен. Имаше сини очи, а когато беше в добро настроение и се усмихваше, белите зъби контрастираха с обгорялото му лице. Говореше малко и тихо, но винаги на място. Двете деца в семейството – Банко и Величка, бяха по-големи от дъщеря ми. Не си играеха с нея, но когато ги помолех, полагаха грижи за нея. Татко им никога не повишаваше тон, но като че ли само с поглед им казваше това, което трябва. Бате Иван четеше много. Без книга не съм го виждала. Знам, че е понесъл тежко колективизацията, която в този край се е състояла чак около 1957 г. Най-голяма мъка е изпитал, когато отвели двата му коня. Разказвали са ми, че били най-красивите в целия район. Именно тези коне са снимани да препускат  във филма „Среднощна среща“ към поредния спешен случай на Невена Коканова, която играе млада лекарка.

СЛЕД КОЛЕКТИВИЗАЦИЯТА бате Иван е работел  в Горското. След това е бил  тракторист в ТКЗС-то, косял е ливадите с обикновена коса или с моторна косачка. Гледала съм го с възхищение как коси ръчно – грациозно, плавно, като че ли без никакво усилие, сякаш ръчното косене е най-лесната работа. Откосите падаха един след друг, а той като че ли танцуваше. Красота! През малкото си свободно време се грижеше за плодните си дръвчета в двора или около къщата, както и за мястото, предоставено за лично ползване. Не съм го чула да каже нещо срещу незаконното отнемане на имотите им, но сигурно му е било много мъчно. Нашата къщичка беше построена на място, принадлежало на неговия род. През 60-70-те години на миналия век върху някои от земите на остречани се преотстъпваше право на строеж срещу сумата от 20 ст. на кв. м, като условието беше парцелът да се застрои в срок от две години. Постройката можеше да бъде максимум на етаж и половина и само върху площ от 40 кв. м. Бате Иван помолил на свекъра ми да се кандидатира за парцела срещу къщата му, тъй като заедно със свекърва ми били чести гости у тях и станали приятели. Помня, че е казвал: „Бате Науме, вземете вие парцела, да имам поне близки хора срещу мен !“. Речено-сторено! И ето ни собственици на къщичка, построена с голяма мъка и лишения от родителите на съпруга ми. Вече на преклонна възраст, без автомобил, който за онова време беше лукс, при хроничен дефицит на строителни материали – от цимент и пясък през  оградна  мрежа и бетонни колове за оградата до тухли, цигли, цимент, дограма. И на всичкото отгоре почти без работна ръка. За ограничените парични знаци да не говорим. Бяха пенсионери, без връзки, но успяха! Рапорт даден! Рапорт приет! И обещанието към бате Иван е изпълнено, и къщичка си имаме. За първо лято влязохме през 1971 г.!

Величка, дъщерята на бате Иван (втората отляво на дясно), до нея съм аз, а малкото момченце над мен е синът му Банко, мах. Барболите, Острец, 1970 г.
ДОКАТО бяхме у бате-Иванови никога не се почувствах на чуждо място. Бързо свикнахме с гостоприемните и сладкодумни домакини. Заедно беряхме плодове и събирахме сено. Сядахме привечер на раздумка на по чаша домашен сироп и някакъв сладкиш. Бате Иван рядко сядаше с нас. Вечно имаше работа – да достроява, да поправя, да коси, да пасе понякога овчиците, като и тогава книгата не слизаше от ръцете му. Уж си мълчеше, срещаше се с малко хора, но знаеше всичко каквото става по света, разбира се, това, което достигаше до нас зад „желязната завеса“! По- работлив, позитивен, природно интелигентен човек от неговото поколение в Острец не познавах. В очите му имаше някаква скрита мъка, която таеше – дали за кончетата, за земята , за добитъка… не знам. Когато вече можехме да летуваме в нашата си къщичка, пак се срещахме с Бате Иван. Много неща съм научила от разговорите си с него. На тази възраст той беше много мъдър човек, сякаш е диплел с години преживявания, опит, мъка.

СЛЕД 10 НОЕМВРИ, когато успяха отново да получат земята си и правото на частна собственост,  първата работа на бате Иван беше да разкопае с лизгар (права лопата) твърдата като камък глинеста планинска почва и на върнатото му място, недалеч от дома си,  да засади млади сливови дръвчета. Грижата за тях беше трогателна. Първо  вароса тънките стъбълца. След това, за през зимата, ги уви  с нещо, което да ги предпази от лакомите зайци и сърни. Радваше им се като на малки деца. След това си купи кон – слабичък такъв, гледащ тъжно, с леко проскубана грива и приведена глава. Явно животът му до този момент не е бил никак лек. На следващата година под грижите на бате Иван това дръгливо конче се превърна в красив, буен дорест кон.

НО МНОГО добро не е на добро, както казват хората. Една зима, навръх Иванов ден (мисля, че беше 1995-та) приятели ми се обадиха, че бате Иван е починал. Дойде като гръм от ясно небе. Не след дълго разбрахме какво точно се е случило. Било много снежно. Дърво и камък се пукали от студ. Вместо да си стои в къщи край печката,  бате Иван решил, навръх именния си ден, да отиде в гората, за да отсече едно борче. Дълго го чакала Йовка и като не се прибрал, се обадила на приятели и роднини да го търсят. Посоката, в която тръгнал – знаела. Поели през дълбокия сняг към Балкана и не много далеч от последните къщи на махала Барболите, в гората, го намерили, проснат в снега, още дишащ, но в тежко състояние. Видими травми нямал и хората предположили, че му е призляло. Качили го на трактора, с който едва изгазили дълбокия сняг, увит в одеяло. В Ново село го  прехвърлили  в линейка за Троян. Приятелят, който ми разказа трагедията, е участвал в спасителната акция, но не може да си спомни дали Иван е бил жив когато са стигнали в болницата.

ТАКА ЗАГУБИХМЕ още един истински приятел и много добър, стойностен, трудолюбив човек. Все едно, че още го виждам на ливадата край нас, с книга в ръка, прав (не съм го виждала седнал, когато е с кончето), отправяйки от време на време поглед към Юмрука и Марагидик. „Ние сме гости на тази земя, те са вечните!“ , често казваше. Още един приятел от Острец, когото загубихме и за когото винаги ще си спомняме и тъжим.

29 юли 2020 г., София - Острец
Доц. д-р Дора Константинова

 Още от същия автор:

0 коментара

Аянската кула във Велчево

* „Постройката бе останка от последната година на игото. Била е издигната през лятото на 1876 г., след Новоселското въстание, като укрепено жилище за последния турски управител на с. Дебнево - Мустафа Герджикоолу“
Нашето троянско
Павлин Стойнов
Рубриката ни „Нашето троянско“ бе „предизвикана“ от няколко краеведски материала във фейсбук, написани с много любов и изследователска вещина; и с една чаровна доза носталгия по нещо, което си е отишло/отива си, но което е в нас и без което няма да сме ние. Авторът бе нашият съгражданин Павлин Стойнов и той с удоволствие се съгласи да пренесе/развие нещата във вестника ни. Г-н Стойнов е роден през 1948 г. в с. Велчево (сега в община Априлци), по-точно в живописната махала Мачковци. Живее в Троян от 1969 г. „Техник, нумизмат, топонимист и краевед“, го определят приятели историци. Ще добавим – автор с изящен стил и ерудиция на учен.

Поредният епизод на рубриката разбулва „мистерията“ защо и до днес с. Велчево е наричано от някои Кулата.  Т21

Южната фасада на Аянската кула във Велчово         Северната фасада на кулата с харемлъка
АЯНИН е титла в късната османска империя, давана на управител на малък град и околностите му. Донякъде отговаря на средновековната българска титла воевода. Появява се след размириците в края на 18-ти и началото на 19-ти век, познати като „кърджалийското време“. Тъкмо тези събития вероятно са предизвикали строежа на подобни кули – за защита от набезите на разбунтуваното население Днес тези каменни постройки са познати като Воеводски кули, Аянски кули, а понякога, по европейски образец, са наричани „донжони“.

СЕЛО ВЕЛЧЕВО, Ловешко е учредено официално като самостоятелно селище с Доклад №3617 от 17 юли 1883 г. на Териториално-административният отдел към Министерският съвет на новооснованото Княжество България. С този акт бившите махали Драшкова поляна, Балинцово, Бранево, Врачените, Черневото и двете крайречни махалички Данковци и Воеводска са обособени като село Велчево. Първоначално селото е организирано към община Скандало, по-късно е създадена самостоятелна община и през годините след това често и с. Скандало е влизало в община Велчово. Селището носи името на видния поборник от Новоселското въстание Велчо Петров Ночев, обесен от турците на 2 юли (всъщност 15 юли по тогавашният календар) 1876 г. в Севлиево.

ТЪЙ КАТО съм роден във Велчево и съм учил в училището на селото от 1959-та до 1963 г., известна част от написаното тук са мои спомени и материали от родови проучвания. Друга част са спомени на стари жители на селото, записани през 50-те години на 20. век  от учителя  Недялко Маринов и споделени  в книгата му „История на Скандалото и Велчово“.  Трети са сведения от училищната летописна книга на с. Велчово и устни разкази на стари хора.

Воеводската къща, с. Велчово, строена в 1868 г., сн. авторът
В ДВОРА на училището, строено през 1925 г., на брега на Купенски дол, някога стърчеше странна постройка, впечатляваща с високите си каменни основи. Насреща през дола имаше няколко къщи във възрожденски стил и всичките заедно оформяха старинно кварталче по двата бряга Купенски дол. Някои от тях, като родовата къща на Цонко Войводов, стоят и днес непокътнати от времето. Тя е строена  през 1868 г. и е на повече от 150 години. Стои и къщата на Иван Илиев Тарлев, строена в 1883 г., но вече доста попроменена и преустроена. Там беше и старата Община, масивна двуетажна къща във възрожденски стил със здрави каменни основи, строена след 1883 г. Дълги години след Освобождението там е стояла и дългата двуетажна постройка на Воеводския хан, който за малко не приютил австрийския пътешественик Феликс Каниц през лятото на 1871 г. и е описан в пътеписа „Дунавска България и Балканът“, излязъл на немски във Виена през 1878 г. Все пак най-впечатляваща в това екзотично кварталче беше „кулата донжон“, издигаща се на десния бряг на дола в двора на училището. Поради това централната махала на Велчово дълги години, дори след рухването й, беше наричана „махала Кулата“.

ПОСТРОЙКАТА бе останка от последната година на игото. Както съобщава Недялко Маринов в своята „История на Скандалото и Велчово“, била е издигната през лятото на 1876 г., след Новоселското въстание, като укрепено жилище за последния турски управител на с. Дебнево - Мустафа Герджикоолу, собственик на голяма част от имотите по левият бряг на река Видима.  Аянинът се надявал да укрепи турската власт в региона, да може да остава при имотите си без страх от нападение нощем и да летува заедно със семейството си на хубавата лъка край брега на р. Видима. Издигната е с труда на българите от двете родови махалички - Воеводската махала и Данковци. Мъжете набавяли камък и дървен материал и участвали в строителството под вещото ръководство на майсторите. Полагали този наемен  труд - ангария, срещу обещано от Герджикоолу няколкогодишно опрощаване на наема за ползване на турските имоти по левия бряг на р. Видима.

ГЛАВЕН майстор строител на кулата бил Кирил Маринов Пънков от махала Каменска лъка, а помощник му бил Матю Йонков Радил от мах. Камено Бърдо, и двамата известни ковачи и сградостроители. И двамата са участници в Априлското въстание. Киро Пънков се включил в четата на поп Харитон, набирана в павликенските селища, тъй като по това време живеел и работел в Сухиндол. Матю Радил е четник в Новоселското въстание - изковал и ремонтирал много от оръжията на въстаниците. И двамата оцеляват в погрома на въстанието, но са заловени от турците и тикнати в затвора в Севлиево. Мустафа Герджикоолу ги намира в затвора, спазарява ги да построят кула в имота му във Велчово, на което те по неволя се съгласяват, освободени са и се захващат със строителството. Мустафата успял да преспи  в кулата само веднаж, през ранната есен на 1876 г. През пролетта на следващата 1877 г. започнала Руско-турската освободителна война и на агата му се наложило да събере спешно багажа и да изчезне в Анадола. Така кулата останала за тези, които я построили.

КУЛАТА беше триетажна. Първият етаж беше масивна четиристенна призма, градена от камък с дебели 0,80 м стени. Имаше една врата на южната фасада и по три тесни процепа – бойници, на всяка от четирите стени, с цел кръгова пушечна отбрана при нападения. Вторият етаж беше оформен като продължение на първия и представляваше нещо като голяма ежедневна зала, по спомени на старите хора – с голяма маса за хранене и стая за делови срещи на аянина. Осветяван бил с по един остъклен прозорец на всяка от стените. Третият етаж беше оформен като правилна осмоъгълна призма, малко по-тясна от каменните зидове на първия и втория етаж. Издигната е със стени от паянтова дървена конструкция, изплетени с пръти и измазани с дебел пласт варов разтвор, с по два прозореца на всяка стена.  Северното крило на третия етаж  било оформено като женско отделение – харемлък със спалня и малка остъклена тераса, еркерно изнесена навън, а в западното крило била спалнята на Герджикът. Построена била върху площ от около  80 кв. м  и се издигала на височина  12-13 метра до пирамидалния връх на покрива.

Кулата на Ангел войвода в двора на Араповския манастир
Куртпашовата кула във Враца
Кулата донжон в Рилския манастир, има строителен надпис
 от 1334-35 г. от българския феодал Хрелю воевода
АЯНСКИТЕ кули са късна феодална традиция по българските земи. Известна е кулата донжон на Хрелю воевода в Рилският манастир, строена още преди падането на България под османско иго.  Подобна, но по голяма по площ, е строената през игото кула на Ангел войвода в двора на Араповския манастир край Асеновград. Няколко такива кули са построени от мощни турски феодали във Враца и Врачанско, две от тях още стоят. За плана на кулата майсторите получават сламка (описание) от Герджикоолу, която пригаждат за конкретните условия и възможности. Издигат забележителна постройка, която обаче не оцелява до днес.

СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО кулата е служила известно време за Община на новото селище, до построяването отсреща през дола на специална общинска сграда, оформена като голяма старинна къща и наричана от населението „Старата община”. После, докъм 1894 г., е ползвана  за училище на малкото все още селце. След построяване на училището залата на първия етаж за известно време става трапезария, в която учениците се хранели, а след построяване на театрален салон край училището, използван и за трапезария, кулата става училищен склад, до пожара през 1960 г. Тогава бях в 6. клас. Една утрин през зимата видяхме постройката в руини. През ноща беше пламнала. В пожара изгаря изцяло третият етаж, частично беше порутен вторият етаж и стърчаха само дебелите дувари на първия етаж. Според слуховете в село пожарът пламва заради дървени сандъци с отпадъчна училищна хартия и тенекии с  пепел от училищните печки. Вероятно живи въгленчета в пепелта случайно са предизвикали пожара. По това време директор на училището беше известният по-късно троянски  учител Николай Бонев, родом от с. Видима, днес квартал на гр. Априлци. Пожарът дава възможност за разширяване на училищният двор и година след това на мястото на кулата бе издигнат нов физкултурен салон за нуждите на училището в проспериращото вече с. Велчево. 

ВСЕ ПАК от днешна гледна точка загубата на тази интересна феодална постройка е по-скоро минус за селото. Четирите възрожденски сгради заедно с кулата, както вече казахме, оформяха някога малък старинен архитектурен ансамбъл, който ако бе съхранен днес, би могъл да даде начало на екзотичен туристически комплекс на брега на Купенски дол, подобно на габровския Етър. За съжаление превратната история на село Велчево не била предвидила такъв шанс.

Павлин Стойнов

Още от същия автор:

0 коментара

Продава къща в Троян, центъра

Обява
Продавам къща в Троян, 
централна градска част 

За контакти: 0895/809800

0 коментара

Съдят ни за клевета – дървото не било убито, а болно?!

* Собственикът на т. нар. Виенска сладкарница Христо Ковачев иска 10 000 лв., защото сме разгласили невярното твърдение, че надуваемият замък е виновен * Интересно защо като панаирджийското съоръжение не е виновно, кметът разпореди премахването му?! * Пак се опитват да ни запушат устата
Тема с продължение
Генадий Маринов: „Ако някой е болен и го отровят, болестта ли ще е виновна за смъртта му?!“
ЗА ТРЕТИ път бизнесмен се смята оклеветен от материал в Т21 и ни съди, вестникът и мен лично (Генадий Маринов) като автор и издател. Докладчик по делото е троянската съдийка Антоанета Симеонова и то ще се гледа на 2 септември в Троянския районен съд.

ПРИПОМНЯМЕ. Първият път бе през 2011 г. за шеговитото отразяване на един очеваден факт – че в Троян има автомобил с особен регистрационен номер, разчитан по един будещ усмивки начин (виж „Троянският „ОВ4444АР“ и „Адв. Кашъмов: „Клевета може да има само при неистински факти” съответно в бр. 17 и бр. 32 на Т21 от 2011 г. – бел. ред.). Вторият път – през 2014 г., когато троянският представител на фирма, изпращаща работници в Англия и налъгала и прибрала парите на стотици българи, без да им осигури обещаната работа, се почувства оклеветен; защото дадохме думата на измамените над 50 троянци и те го посочиха като главен виновник и основен „схемаджия“ (виж „Излъганите за Англия: „Опира до съд или бой“ и „Опитват се да ни „страхуват” – да, ама не!“ съответно в бр. 17 и бр. 48 на Т21 от 2014 г. – бел. ред.). И в двата случая делата бяха наказателни, като освен това имаше парични искове за по 10 000 лв. Спечелихме и двете дела, защото бяхме прави и съдът го оцени.

Христо Ковачев
СЕГА, през 2020 г., влизаме в трето подобно дело. Този път ни съди бизнесменът Христо Ковачев, собственик на т. нар. Виенска сладкарница, пак за 10 000 лв. – защото сме го били оклеветили, че неговият надуваем замък, който години наред бе разпънат в зелената общинска площ в съседство на сладкарницата, е убил величественото дърво (смърч), притиснато от споменатото панаирджийско съоръжение (виж „За едно предизвестено убийство в центъра на Троян“ в бр. 6 на Т21 от 2018 г.; и „Премахват (ли) надуваемия замък на Виенската“ и „Няма сила срещу беззаконията в Троян“ съответно в бр. 25 и бр. 27 от 2020 г. – бел. ред.). Според г-н Ковачев това дърво било болно, както и останалите дървета от редицата, така пише в тъжбата му до съда, та затова го отрязали – интересно защо само него, а не и другите. Мисля си и друго – ако някой е болен и го отровят, болестта ли ще е виновна за смъртта му. И още нещо – защо (ли) след поредната ни статия Община Троян премахна надуваемия замък, за което бяхме уведомени с официално писмо, подписано от кмета (виж „Най-после Община Троян прекрати едно беззаконие“ в бр. 28 от 2020 г. – бел. ред.). И още – защо бяха многобройните отворени писма и жалби на граждани все за същото, поредното публикуваме в настоящия брой (виж „Всяко търпение и всяка толерантност си има граници“ в бр. 33 на Т21 от 2020 г. – бел. ред.).

НАПОМНИХ за предишните дела и по друга съществена причина – и те, и сегашното са свързани със свободата на словото; или да го кажа директно – с опита да се запушат устата на един вестник. Това е по-важно от всичко останало! И използвам случая да благодаря на големия български адвокат Александър Кашъмов, който е доказал, че умее да брани свободата на словото, че отново е мой и на Т21 защитник.

17 август 2020 г.
Генадий Маринов, гл. ред. на Т21

Наши публикации по темата:

Читателски писма по темата:

Становище на еколожката на Община Троян Таня Рогачева:

Официално становище на Община Троян, подписано от кмета Михайлова:

7 коментара

Фирма търси да назначи строители/строителна бригада

Обява 
Фирма търси да назначи строителни работници или строителна бригада, груб строеж

 За контакти: 0898/421281 

0 коментара

Всяко търпение и всяка толерантност си има граници

* „За алчността няма почивен ден, затова допуска много грешки. Спазете законите – премахнете всички придобити нередности. Да си заработи една истинска кафе-сладкарница и зоната да заприлича на пешеходна зона, а не на панаирджийска поляна, както е сега“
 
Отворено писмо Тема с продължение
Така бе доскоро – надуваемият замък е цопнат под дървото върху зелената площ
НАЙ-ПОСЛЕ, след двугодишни протестни действия - сигнали на граждани, отворени писма, статии в Т21, надуваемият замък/батут на сладкарница „Славея“ (Виенската сладкарница), разпънат в пълен разрез със Закона за устройство на територията (ЗУТ) и общинската Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на община Троян в зеленото пространство в съседство, бе премахнат. А бе премахнат не толкова, че от години узурпира част от зеленото пространство на града, а защото доведе до съсипването на едно величествено дърво (отрязано през 2018 г.) и бе на път да съсипе следващото от редицата, засети през 50-те години смърчове, които освен екологична имат и културно-историческа стойност за Троян. За яснота – т. нар. Виенска сладкарница е наемател на общинското помещение, в което някога се намираше прочутата троянска сладкарница „Еделвайс“.

Когато замъкът не бе надут, гледката бе такава
ПРЕМАХВАНЕТО на панаирджийското съоръжение стана след пореден материал в Т21 (виж „Премахват (ли) надуваемия замък на Виенската“ – бел. ред.) и наше питане по темата на редовната месечна пресконференция на кмета Донка Михайлова през м. юни т. г., получило кметския отговор: „Ще изпратя проверка и отново ще бъдат наложени ограничения“. Мярката бе наложена от Община Троян, за което бяхме уведомени с официално писмо (№ И-РД-743/09.07.2020 г.), подписано от г-жа Михайлова, цитираме: „Уважаеми г-н Маринов, във връзка със статията ви в бр. 27(893) от 8 юли 2020 г. във в-к „Троян 21“, относно поставения надуваем замък срещу „Виенската сладкарница“ в гр. Троян, Ви уведомяваме, че след предприетите действия от Община Троян същият е премахнат на 8 юли 2020 г. и теренът е освободен“ (виж „Най-после Община Троян прекрати едно беззаконие“ – бел. ред.).

 НО СОБСТВЕНИЦИТЕ на Виенската сладкарница вършат и доста други нарушения, за което става дума в поредно отворено писмо, изпратено до Т21 от потърпевши граждани. „Очакваме действия и отговори. Търпението и толерантността при нас, живеещите в този район, продължи „само“ двадесет години. Дано съвестта на тези, които са допуснали в годините тези нередности, дойде с времето, за да разберат, че са сгрешили“, завършва писмото, което публикуваме по-долу.
Т21

До: в. „Троян 21“

Копие до:
Донка Михайлова, кмет на община Троян
Инж. Петко Пенков, председател на Общински съвет - Троян
Всички общински съветници от Общински съвет - Троян, еколози, архитекти, служители в дирекции и администрации, занимаващи се с общинска собственост, и най-вече юристи към Общината,
 занимаващи се с този казус


ГОСПОЖИ И ГОСПОДА, всички ние, малко или много, сме принудени да се съобразяваме с несправедливостта. Виждаме я навсякъде, всеки ден – множество нередности. Ние си знаем, че са нередни. Едни от нас се ядосват, други избират да се борят, а трети се правят, че не виждат. А някои от нас дори се възползват и трупат облаги от несправедливостта. Но общото между нас е, че всички преглъщаме и продължаваме. И да – всяко същество има съвест. Източникът на справедливостта сме ние – хората в обществото. Затова се борим от две години за справедливост, за законност.

Ето как изглежда „зелената“ площ след премахването на панаирджийското съоръжение
ТОВА ПИСМО, отправено към по-горе споменатите, е шесто на брой за две години:

В обръщението си да бъдем чути толкова сме чути за две години, че отново се обръщаме с поредното, шесто писмо. Да не би Общината да има любими недосегаеми? „Само най-умните и най-глупавите не се променят“, казва Конфуций. 

ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ ще припомним кои закони са нарушени: ЗУТ (Закон за управление на територията), гл. 2, чл. 9, ал. 2; раздел XI, чл. 61, ал. 2; чл. 61, ал. 4; и отделно – Наредбата на Общината. Защото, въпреки че беше премахнат (но докога?) от зелената площ, надуваемият замък/батут (на Виенската сладкарница) има още едно нарушение, дали „незабелязано“ – че по същия този ЗУТ първо бе унищожена зелена площ, също публична общинска собственост (а сега на нея са разположени люлки от наемателите на сладкарницата, която също е общинска собственост). Бяха изкоренени млади кипариси и пренесени на зелената площ до сградата на Общината. Унищожени, по-точно – ликвидирани тротоари. Купчина пръст, изсипана върху асфалта за „алпинеум“ (поради което уличното платно е стеснено), сега змиярник. По кой закон? Някой вглеждал ли се е в това, че тротоарите липсват? Оставена е една пътечка за промушване към единствения вход (ако може да се открие между боклуците на наемателя) на сградата, основно състояща се от четири недвижими имота.  

По кой закон пешеходната зона е превърната в незаконен действащ панаир (?) – с ръмжащи колички, сладоледи и заливки
ПО КОЙ ЗАКОН пешеходната зона, 1/3 от нея, е превърната в незаконен действащ панаир (?) – с ръмжащи колички, сладоледи и заливки, посещавани от мухи (те са най-свободни и доволни). Атракционни музикални играчки, също на уличното стеснено платно. Пешеходна зона, а с всички тези залъгалки прилича на панаирджийска поляна. А въпросните колички и играчки имат ли сертификат за всяка година? Според ЗУЕС (Закон за управление на етажната собственост), спазен ли е: раздел I, чл. 1; раздел II, чл. 6, т. 1, т. 3, т. 5, т. 7. Спазен ли е по ЗУЕС чл. 38, т. 3; чл. 44, т. 1; чл. 55, т. 1; чл. 56, т. 1? Спазен ли е ЗС (Закон за собствеността)? Чл. 55, т. 1 – Право на ползване; чл. 56, т. 1; чл. 50; чл. 31. Според ЗС, Раздел III – Собственост, чл. 321. Раздел VI, чл. 61 – Собственикът (Общината! Може да иска от съда да прекрати правото на ползване, ако наемателят въпреки отправеното му предложение (ако някой го направи?) продължава да си служи… Въпрос на морал!)
  
МНОГОКРАТНО във всички писма, вече шест, сме описвали и сигнализирали, освен обществото, но най-вече Общината като собственик и съсобственик. Нищо, ама нищо не се предприема. Незаконният работи с пълна сила – бръмчат моторите на т. нар. аспиратор. Всички стени са с отвори за такава дейност. Количките ръмжат. Люлките, денонощно посещавани, оставят след себе си не много приятни следи. (Споменахме, че също са незаконни) Навесът от брезент и найлон (превзел целия тротоар, че и повече), построен до общи части на сградата, също е незаконен по ЗУЕС. И още морални проблеми. Все същите, а Общината мълчи, юристът мълчи, екологът мълчи, дирекция Общински имоти мълчи. Само незаконната дейност, вършеща се на ул. „Ген. Карцов“ 4, продължава: 1. „Марков - Ковачев“ ЕТ; 2. Виенска сладкарница; 3. Виенска сладкарница „Славея“ – всичко това е регистрирано на този адрес. Всичко това се намира до една сграда, която поради липса на надпис върху нея само троянци си я знаем като читалище.
 
ГОСПОЖИ И ГОСПОДА, всяко търпение и всяка толерантност си има граници. Изчерпаха се. За алчността няма почивен ден, затова допуска много грешки. Спазете законите – премахнете всички придобити нередности. Да си заработи една истинска кафе-сладкарница и зоната да заприлича на пешеходна зона, а не на панаирджийска поляна, както е сега. Да се възстановят и двете зелени площи. Всичко е в ръцете на закона и волята.

ДАНО не се получи както в една китайска поговорка. Ученикът попитал учителя си: „Учителю, дълго ли ще чакаме да дойде промяната?“. А учителят отговорил: „Щом ще чакаме, ще е дълго“. Очакваме действия и отговори. Търпението и толерантността при нас, живеещите в този район, продължи „само“ двадесет години. Дано съвестта на тези, които са допуснали в годините тези нередности, дойде с времето, за да разберат, че са сгрешили. Поради факта, че посочените в писмото закони са цитирани в предишни писма, сега само са споменати.

20 юли 2020 г., Троян
Подписали: Малинка Николова, П. Банчева, Б. Банчев

P. S. Честността е на изчезване, защото не носи печалба. Уважаема редакция, благодарим, че давате гласност на нашите проблеми. Успех и дерзание! 


 Още по темата:

2 коментара

„Шато Монтан“ предлага работа

Обява
Хотел „Шато Монтан“, Троян
търси да назначи:

• сервитьор/ка
• камериерка
• готвач/ка

Телефон за контакт: 0878/407751

0 коментара

Премиерата на филма за „Дойранъ 1918“ – в Троян на 18 септември

* Проф. Пламен Павлов: Дойранската епопея дълго време в България беше пренебрегвана * Христо Калистерски: Трябваше да изминем близо 10-годишен път * Христо Йовчевски: Когато си искрен и когато нямаш користна цел * Петко Радионов: И го направихме! * Дочо Николов: Във всяко троянско село има паметник на загиналите
Предстоящо
Момент от възстановката „Дойранъ 1918“, Троян, 15 септември 2018 г.
НА 18 СЕПТЕМВРИ в киносалона на троянското НЧ „Наука - 1870 г.“ ще се състои една дългоочаквана премиера, научихме от разпространеното рекламно видео. На документалния филм за грандиозната възстановка „Дойранъ 1918“, състояла се на 15 септември 2018 г. в Троян (местността Турлата) и реализирана от Регионалния клон „34-ти пехотен Троянски полк“ (Априлци, Троян, Севлиево) на Национално дружество „Традиция“ – в чест на 100-годишнината от края на Първата световна война и 150-годишнината от обявяването на Троян за град. Пресъздаваща страховитата Дойранска епопея на Южния фронт през м. септември 1918 г. Едно мащабно дело, постигнато с местни сили, което ще остане в паметта на Троян и троянци и което бе достойно за своя обект – великата Дойранска победа на българското оръжие, немалка заслуга за която имат и момчетата от железния 34-ти пехотен Троянски полк.

проф. Пламен Павлов
В НАЧАЛОТО на трейлъра своята оценка даде проф. Пламен Павлов. „Една от епопеите в българската военна история, може би най-знаменателната и най-известната на света, която влиза в учебниците на британските военни, която на практика е позната на цялата световна военна наука, дълго време в България беше пренебрегвана. Едно от събитията, които категорично трябва да бъдат реабилитирани, по което в момента тече много сериозна преоценка на неговото значение, това е Дойранската епопея“, коментира известният историк.

СЛЕД професора думата имаха четирима от главните действащи лица в организацията на възстановката – председателят на РК „34-ти пехотен Троянски полк“ (Априлци, Троян, Севлиево) Христо Калистерски, Христо Йовчевски, Петко Радионов и Дочо Николов.

Христо Калистерски, Христо Йовчевски, Петко Радионов, Дочо Николов
„НИЕ трябваше да изминем един дълъг път – близо 10-годишен“, коментира предисторията на възстановката г-н Калистерски. А г-н Йовчески допълни: „Тогава взехме решение – Дойран ще бъде пресъздаден в Троян. В началото бяхме оприличавани на група момчета, които искат да си поиграят на войници. Но когато си искрен, когато нямаш користна цел, е лесно да убедиш и да накараш друг родолюбец да ти повярва. Над 120 дни бяха нужни този терен да добие вида на бойно поле“. „Казаха ни – това няма да може да го направите в Троян, прекалено сложно е да бъде направено от един регионален клуб. Имахме много проблеми в началото, свързани с доверието на нашите колеги от страната, което трябваше да спечелим – че ще стане, че ще направим нещо изключително. Беше изключително трудно. И го направихме! Най-грандиозният подобен спектакъл, който България е виждала – 350 човека, облечени в точните униформи, пиротехника, която над 200 пъти разтресе Троян“, бе въодушевеният разказ на г-н Радионов А г-н Николов спомена един важен и многозначителен факт: „Неслучайно във всяко троянско село има паметник на загиналите“.

И ТАКА – на 18 септември, петък, в киносалона на троянското читалище, 19:30.

Т21



Още по темата:

0 коментара

Панаирът при Троянския манастир

* Майстор Найден Тотев: „Орешашкият панаир продължаваше цял месец – от големия до малкия панаир (от Голяма Богородица до Малка Богородица). Този панаир имаше голямо икономическо
 значение за Троянския край“

Майстор Найден Тотев
Спомени

Представяме ви извадка от спомените на прочутия троянски майстор медникар/бакърджия Найден Тотев, издадени от Музея на занаятите - Троян (в музейната поредица „Културно-историческо наследство на Троянския край“, кн. 18, 2010 г.). В краткия си текст майсторът разказва за Орешашкия панаир от началото на 20. век, като свидетелства за изцяло занаятчийския характер на панаира и връзката му с Троянския манастир – така, както е било при създаването на тържището век по-рано и в каквато посока се опитват да го насочат/върнат днешните организатори (Община Троян и Националното изложение на занаятите - Орешак). Майстор Найден Тотев е дядо на бизнесмена Найден Тотев младши, дългогодишен партньор и помагач на Музея на занаятите, който създаде стилното кафене „Антик“ в центъра на Троян (на мястото на неизползваемата канцелария до малката музейна сграда) и възроди къщата на троянската икона Иван Хаджийски. Музеят на занаятите притежава богата колекция от произведения на Найден Тотев и на сина му Тотьо Тотев, също прочут троянски медникар, някои от тях могат да се видят в постоянната музейна експозиция

Текста и снимките ни предостави музейната уредничка Деси Вутова, за което й благодарим.
Т21

ПЪРВИЯТ най-голям панаир за продажба на бакърени съдове беше при Троянския манастир и продължаваше 6-8 дни през месец август (Орешашкият панаир, както е и днес, започвал на манастирския празник Голяма Богородица, 28 август по стар стил, сега 15 август – бел. ред.). Събираха се около 30 сергии. Купувачи идваха от цялата страна. В първите дни идваха купувачи от Южна България, най-много от прибалканските градове – Котел, Казанлък, Калофер, Карлово, Копривщица, Пирдоп, Златица и други. Те купуваха бакърени съдове, традиционно надписани „За спомен от Троянския манастир”. Много купувачи имаше и от други места – от Тетевен, Ловеч, Плевен, Габрово, Севлиево, Търново... Идваха и търговци бакали, които купуваха по 30-40 кг дребни съдове, за да ги продават по сватбите през зимата за подаръци.

Панаирът при Троянския манастир в деня на откриването – 28 август 1928 г.
НАШАТА сергия стоеше в първата редица сред бакърджийските сергии и представляваше сглобяема конструкция, покрита с брезент. През 1906 г., когато бях на 7-8-годишна възраст, баща ми ме заведе на този панаир и ме постави да седна вътре в сергията, като ми каза да гледам добре дали всички купувачи, които си купуват съдове, ги плащат. А те бяха толкова много, че пред сергията не се виждаше нищо друго освен хора - народ, облечен в разни носии. До сергията стояха и циганите калайджии, които чакаха да калайдисват купените съдове. По време на панаира, в дните на много усилена продажба, семейството ни стоеше в сергията, като в нея и нощуваше. Домакин на панаира беше манастирът. Тази сергия се пазеше за всяка година, при условие, че сме си платили таксата 15 дни преди започване на панаира.

КАКВО привличаше хората да идват на този прочут още от миналото панаир. Тук те можеха да намерят най-голям избор от троянски занаятчийски произведения, а именно – златарски, бакърджийски, ковашки, грънчарски, кожухарски, калпакчийски, обущарски, табашки, цървулджийски, мутафчийски, дърворезбарски и други, докарани от други места.

КИЛИМИТЕ и чергите –  котленски, калоферски, чипровски, подредени на въжета, вързани на орехите по улицата, от входа на панаира до входа на манастира, със своите багри и цветове даваха голямото красиво петно на панаира. Отвън до входа на панаира имаше фурна, която работеше денонощно. Отвътре в панаира, в долната част, заставаха жени от Троянския край, прели и тъкали своя шаек, за да го продадат, до тях рудари „каракачани” продаваха остриганата вълна от овцете. Пред панаира се продаваха тъкани, занаятчийски платна от Карлово и Сопот, кълчищни тъкани и платна от троянските села Голяма Желязна и Старо село. Вътре в панаира се разполагаше редица от сергии, подредени в края с бирарии и гостилници, кебапчийници, мекиджийници и др. В долния край на панаира на открита поляна идваха троянци от горния край на града с коли, покрити с чергила със семействата си, да прекарат няколко дни на панаира. В манастира и околните махали Миленча и другите идваха посетители от дунавските градове и села още в началото на месец август, да си починат по време на панаира.

СЕРГИЯТА, в която продавахме бакъра, не се разваляше. Тя оставаше да се използва и за малкия панаир, който ставаше на 21 септември (Малка Богородица) и по този начин Троянският (Орешашкият) панаир продължаваше цял месец – от големия до малкия панаир (от Голяма Богородица до Малка Богородица). Този панаир имаше голямо икономическо значение за Троянския край. 

Найден Тотев, из „Ръкописни бележки за медникарството“
   
Още по темата

0 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |