Панаирът при Троянския манастир

* Майстор Найден Тотев: „Орешашкият панаир продължаваше цял месец – от големия до малкия панаир (от Голяма Богородица до Малка Богородица). Този панаир имаше голямо икономическо
 значение за Троянския край“

Майстор Найден Тотев

Спомени

Представяме ви извадка от спомените на прочутия троянски майстор медникар/бакърджия Найден Тотев, издадени от Музея на занаятите - Троян (в музейната поредица „Културно-историческо наследство на Троянския край“, кн. 18, 2010 г.). В краткия си текст майсторът разказва за Орешашкия панаир от началото на 20. век, като свидетелства за изцяло занаятчийския характер на панаира и връзката му с Троянския манастир – така, както е било при създаването на тържището век по-рано и в каквато посока се опитват да го насочат/върнат днешните организатори (Община Троян и Националното изложение на занаятите - Орешак). Майстор Найден Тотев е дядо на бизнесмена Найден Тотев младши, дългогодишен партньор и помагач на Музея на занаятите, който създаде стилното кафене „Антик“ в центъра на Троян (на мястото на неизползваемата канцелария до малката музейна сграда) и възроди къщата на троянската икона Иван Хаджийски. Музеят на занаятите притежава богата колекция от произведения на Найден Тотев и на сина му Тотьо Тотев, също прочут троянски медникар, някои от тях могат да се видят в постоянната музейна експозиция

Текста и снимките ни предостави музейната уредничка Деси Вутова, за което й благодарим.

Т21

ПЪРВИЯТ най-голям панаир за продажба на бакърени съдове беше при Троянския манастир и продължаваше 6-8 дни през месец август (Орешашкият панаир, както е и днес, започвал на манастирския празник Голяма Богородица, 28 август по стар стил, сега 15 август – бел. ред.). Събираха се около 30 сергии. Купувачи идваха от цялата страна. В първите дни идваха купувачи от Южна България, най-много от прибалканските градове – Котел, Казанлък, Калофер, Карлово, Копривщица, Пирдоп, Златица и други. Те купуваха бакърени съдове, традиционно надписани „За спомен от Троянския манастир”. Много купувачи имаше и от други места – от Тетевен, Ловеч, Плевен, Габрово, Севлиево, Търново... Идваха и търговци бакали, които купуваха по 30-40 кг дребни съдове, за да ги продават по сватбите през зимата за подаръци.

Панаирът при Троянския манастир в деня на откриването – 28 август 1928 г.

НАШАТА сергия стоеше в първата редица сред бакърджийските сергии и представляваше сглобяема конструкция, покрита с брезент. През 1906 г., когато бях на 7-8-годишна възраст, баща ми ме заведе на този панаир и ме постави да седна вътре в сергията, като ми каза да гледам добре дали всички купувачи, които си купуват съдове, ги плащат. А те бяха толкова много, че пред сергията не се виждаше нищо друго освен хора - народ, облечен в разни носии. До сергията стояха и циганите калайджии, които чакаха да калайдисват купените съдове. По време на панаира, в дните на много усилена продажба, семейството ни стоеше в сергията, като в нея и нощуваше. Домакин на панаира беше манастирът. Тази сергия се пазеше за всяка година, при условие, че сме си платили таксата 15 дни преди започване на панаира.

КАКВО привличаше хората да идват на този прочут още от миналото панаир. Тук те можеха да намерят най-голям избор от троянски занаятчийски произведения, а именно – златарски, бакърджийски, ковашки, грънчарски, кожухарски, калпакчийски, обущарски, табашки, цървулджийски, мутафчийски, дърворезбарски и други, докарани от други места.

КИЛИМИТЕ и чергите –  котленски, калоферски, чипровски, подредени на въжета, вързани на орехите по улицата, от входа на панаира до входа на манастира, със своите багри и цветове даваха голямото красиво петно на панаира. Отвън до входа на панаира имаше фурна, която работеше денонощно. Отвътре в панаира, в долната част, заставаха жени от Троянския край, прели и тъкали своя шаек, за да го продадат, до тях рудари „каракачани” продаваха остриганата вълна от овцете. Пред панаира се продаваха тъкани, занаятчийски платна от Карлово и Сопот, кълчищни тъкани и платна от троянските села Голяма Желязна и Старо село. Вътре в панаира се разполагаше редица от сергии, подредени в края с бирарии и гостилници, кебапчийници, мекиджийници и др. В долния край на панаира на открита поляна идваха троянци от горния край на града с коли, покрити с чергила със семействата си, да прекарат няколко дни на панаира. В манастира и околните махали Миленча и другите идваха посетители от дунавските градове и села още в началото на месец август, да си починат по време на панаира.

СЕРГИЯТА, в която продавахме бакъра, не се разваляше. Тя оставаше да се използва и за малкия панаир, който ставаше на 21 септември (Малка Богородица) и по този начин Троянският (Орешашкият) панаир продължаваше цял месец – от големия до малкия панаир (от Голяма Богородица до Малка Богородица). Този панаир имаше голямо икономическо значение за Троянския край. 

Найден Тотев, из „Ръкописни бележки за медникарството“

Начало

   
Още по темата

• Стълпотворение от поклоници на Голяма Богородица (2009 г.)
• Орешашкият "панаир" - големият (ни) срам
• На голяма Богородица в Троянския манастир (2010 г.)
• Орешашкият панаир - крачка във вярната посока?
  
• Орешашкият панаир - синтез между традиция и модерност (2011 г.)
• Орешашкият панаир започва в събота (2012 г.)
• Успение на Пресвета Богородица
• Керамика и иконопис в Изложението за празника (2012 г.)
• Дядо Максим в Манастира на Голяма Богородица (2012 г.)
• Продавачът на знамена 
• В Орешак: Панаирът наближава (2013 г.)
• Потвърдено: Негово светейшество ще води празничната служба (2013 г.)
• Орешарски идва за празника в Троянската обител
• Орешарски в Орешак
• Предстоящо: На Голяма Богородица в Орешак (2014 г.) 
• За Голяма Богородица в Орешак - пак патриарх и премиер заедно 
• За Орешашкия панаир 2014
• Започва Орешашкият панаир (2015 г.)
• Орешашкият панаир започва, 12-15 август (2016 г.)

• Игумен и кмет откриха Орешашкия панаир, Бойко иде в понеделник (2016 г.)
• Бойко Борисов: „Ако някой спаси България, това ще е Господ”
• Кметът и министър-председателят се срещнаха в манастира
• Бойко пристига за празника на Троянската обител (2017 г.)
• Орешкият панаир – традиция във времето, 15-19 август (2018 г.) 
• Бойко Борисов в манастира: „Троян ми е скъп колкото Бургас и София“
• Заповядайте на Орешашкия панаир, 15-18 август (2019 г.)
• Орешашкият панаир 2020 ще го има, 14-16 август (2020 г.)
• На Голяма Богородица – литията с чудотворната икона ще се състои
• Владиката Гавриил и игуменът Сионий водиха литийното шествие 

Tweet