Аянската кула във Велчево

* „Постройката бе останка от последната година на игото. Била е издигната през лятото на 1876 г., след Новоселското въстание, като укрепено жилище за последния турски управител на с. Дебнево - Мустафа Герджикоолу“
Нашето троянско
Павлин Стойнов
Рубриката ни „Нашето троянско“ бе „предизвикана“ от няколко краеведски материала във фейсбук, написани с много любов и изследователска вещина; и с една чаровна доза носталгия по нещо, което си е отишло/отива си, но което е в нас и без което няма да сме ние. Авторът бе нашият съгражданин Павлин Стойнов и той с удоволствие се съгласи да пренесе/развие нещата във вестника ни. Г-н Стойнов е роден през 1948 г. в с. Велчево (сега в община Априлци), по-точно в живописната махала Мачковци. Живее в Троян от 1969 г. „Техник, нумизмат, топонимист и краевед“, го определят приятели историци. Ще добавим – автор с изящен стил и ерудиция на учен.

Поредният епизод на рубриката разбулва „мистерията“ защо и до днес с. Велчево е наричано от някои Кулата.  Т21

Южната фасада на Аянската кула във Велчово         Северната фасада на кулата с харемлъка
АЯНИН е титла в късната османска империя, давана на управител на малък град и околностите му. Донякъде отговаря на средновековната българска титла воевода. Появява се след размириците в края на 18-ти и началото на 19-ти век, познати като „кърджалийското време“. Тъкмо тези събития вероятно са предизвикали строежа на подобни кули – за защита от набезите на разбунтуваното население Днес тези каменни постройки са познати като Воеводски кули, Аянски кули, а понякога, по европейски образец, са наричани „донжони“.

СЕЛО ВЕЛЧЕВО
, Ловешко е учредено официално като самостоятелно селище с Доклад №3617 от 17 юли 1883 г. на Териториално-административният отдел към Министерският съвет на новооснованото Княжество България. С този акт бившите махали Драшкова поляна, Балинцово, Бранево, Врачените, Черневото и двете крайречни махалички Данковци и Воеводска са обособени като село Велчево. Първоначално селото е организирано към община Скандало, по-късно е създадена самостоятелна община и през годините след това често и с. Скандало е влизало в община Велчово. Селището носи името на видния поборник от Новоселското въстание Велчо Петров Ночев, обесен от турците на 2 юли (всъщност 15 юли по тогавашният календар) 1876 г. в Севлиево.

ТЪЙ КАТО съм роден във Велчево и съм учил в училището на селото от 1959-та до 1963 г., известна част от написаното тук са мои спомени и материали от родови проучвания. Друга част са спомени на стари жители на селото, записани през 50-те години на 20. век  от учителя  Недялко Маринов и споделени  в книгата му „История на Скандалото и Велчово“.  Трети са сведения от училищната летописна книга на с. Велчово и устни разкази на стари хора.

Воеводската къща, с. Велчово, строена в 1868 г., сн. авторът
В ДВОРА на училището, строено през 1925 г., на брега на Купенски дол, някога стърчеше странна постройка, впечатляваща с високите си каменни основи. Насреща през дола имаше няколко къщи във възрожденски стил и всичките заедно оформяха старинно кварталче по двата бряга Купенски дол. Някои от тях, като родовата къща на Цонко Войводов, стоят и днес непокътнати от времето. Тя е строена  през 1868 г. и е на повече от 150 години. Стои и къщата на Иван Илиев Тарлев, строена в 1883 г., но вече доста попроменена и преустроена. Там беше и старата Община, масивна двуетажна къща във възрожденски стил със здрави каменни основи, строена след 1883 г. Дълги години след Освобождението там е стояла и дългата двуетажна постройка на Воеводския хан, който за малко не приютил австрийския пътешественик Феликс Каниц през лятото на 1871 г. и е описан в пътеписа „Дунавска България и Балканът“, излязъл на немски във Виена през 1878 г. Все пак най-впечатляваща в това екзотично кварталче беше „кулата донжон“, издигаща се на десния бряг на дола в двора на училището. Поради това централната махала на Велчово дълги години, дори след рухването й, беше наричана „махала Кулата“.

ПОСТРОЙКАТА
бе останка от последната година на игото. Както съобщава Недялко Маринов в своята „История на Скандалото и Велчово“, била е издигната през лятото на 1876 г., след Новоселското въстание, като укрепено жилище за последния турски управител на с. Дебнево - Мустафа Герджикоолу, собственик на голяма част от имотите по левият бряг на река Видима.  Аянинът се надявал да укрепи турската власт в региона, да може да остава при имотите си без страх от нападение нощем и да летува заедно със семейството си на хубавата лъка край брега на р. Видима. Издигната е с труда на българите от двете родови махалички - Воеводската махала и Данковци. Мъжете набавяли камък и дървен материал и участвали в строителството под вещото ръководство на майсторите. Полагали този наемен  труд - ангария, срещу обещано от Герджикоолу няколкогодишно опрощаване на наема за ползване на турските имоти по левия бряг на р. Видима.

ГЛАВЕН майстор строител на кулата бил Кирил Маринов Пънков от махала Каменска лъка, а помощник му бил Матю Йонков Радил от мах. Камено Бърдо, и двамата известни ковачи и сградостроители. И двамата са участници в Априлското въстание. Киро Пънков се включил в четата на поп Харитон, набирана в павликенските селища, тъй като по това време живеел и работел в Сухиндол. Матю Радил е четник в Новоселското въстание - изковал и ремонтирал много от оръжията на въстаниците. И двамата оцеляват в погрома на въстанието, но са заловени от турците и тикнати в затвора в Севлиево. Мустафа Герджикоолу ги намира в затвора, спазарява ги да построят кула в имота му във Велчово, на което те по неволя се съгласяват, освободени са и се захващат със строителството. Мустафата успял да преспи  в кулата само веднаж, през ранната есен на 1876 г. През пролетта на следващата 1877 г. започнала Руско-турската освободителна война и на агата му се наложило да събере спешно багажа и да изчезне в Анадола. Така кулата останала за тези, които я построили.

КУЛАТА беше триетажна. Първият етаж беше масивна четиристенна призма, градена от камък с дебели 0,80 м стени. Имаше една врата на южната фасада и по три тесни процепа – бойници, на всяка от четирите стени, с цел кръгова пушечна отбрана при нападения. Вторият етаж беше оформен като продължение на първия и представляваше нещо като голяма ежедневна зала, по спомени на старите хора – с голяма маса за хранене и стая за делови срещи на аянина. Осветяван бил с по един остъклен прозорец на всяка от стените. Третият етаж беше оформен като правилна осмоъгълна призма, малко по-тясна от каменните зидове на първия и втория етаж. Издигната е със стени от паянтова дървена конструкция, изплетени с пръти и измазани с дебел пласт варов разтвор, с по два прозореца на всяка стена.  Северното крило на третия етаж  било оформено като женско отделение – харемлък със спалня и малка остъклена тераса, еркерно изнесена навън, а в западното крило била спалнята на Герджикът. Построена била върху площ от около  80 кв. м  и се издигала на височина  12-13 метра до пирамидалния връх на покрива.

Кулата на Ангел войвода в двора на Араповския манастир
Куртпашовата кула във Враца
Кулата донжон в Рилския манастир, има строителен надпис
 от 1334-35 г. от българския феодал Хрелю воевода
АЯНСКИТЕ кули са късна феодална традиция по българските земи. Известна е кулата донжон на Хрелю воевода в Рилският манастир, строена още преди падането на България под османско иго.  Подобна, но по голяма по площ, е строената през игото кула на Ангел войвода в двора на Араповския манастир край Асеновград. Няколко такива кули са построени от мощни турски феодали във Враца и Врачанско, две от тях още стоят. За плана на кулата майсторите получават сламка (описание) от Герджикоолу, която пригаждат за конкретните условия и възможности. Издигат забележителна постройка, която обаче не оцелява до днес.

СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО
кулата е служила известно време за Община на новото селище, до построяването отсреща през дола на специална общинска сграда, оформена като голяма старинна къща и наричана от населението „Старата община”. После, докъм 1894 г., е ползвана  за училище на малкото все още селце. След построяване на училището залата на първия етаж за известно време става трапезария, в която учениците се хранели, а след построяване на театрален салон край училището, използван и за трапезария, кулата става училищен склад, до пожара през 1960 г. Тогава бях в 6. клас. Една утрин през зимата видяхме постройката в руини. През ноща беше пламнала. В пожара изгаря изцяло третият етаж, частично беше порутен вторият етаж и стърчаха само дебелите дувари на първия етаж. Според слуховете в село пожарът пламва заради дървени сандъци с отпадъчна училищна хартия и тенекии с  пепел от училищните печки. Вероятно живи въгленчета в пепелта случайно са предизвикали пожара. По това време директор на училището беше известният по-късно троянски  учител Николай Бонев, родом от с. Видима, днес квартал на гр. Априлци. Пожарът дава възможност за разширяване на училищният двор и година след това на мястото на кулата бе издигнат нов физкултурен салон за нуждите на училището в проспериращото вече с. Велчево. 

ВСЕ ПАК от днешна гледна точка загубата на тази интересна феодална постройка е по-скоро минус за селото. Четирите възрожденски сгради заедно с кулата, както вече казахме, оформяха някога малък старинен архитектурен ансамбъл, който ако бе съхранен днес, би могъл да даде начало на екзотичен туристически комплекс на брега на Купенски дол, подобно на габровския Етър. За съжаление превратната история на село Велчево не била предвидила такъв шанс.

Павлин Стойнов

Още от същия автор:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |