Учебното дело в Мачковци в миналото

* В махалата е открито училище още през 1882 г., само 3 години след Освобождението * Беше добър учител, преподаваше увлекателно, свиреше хубаво на цигулка – разказват за него учениците му

 * Училищната сграда стои и днес, макар да е в унил вид

 и плачевно състояние

Нашето троянско

Павлин Стойнов

Новата ни рубрика „Нашето троянско“ бе „предизвикана“ от няколко краеведски материала във фейсбук, написани с много любов и изследователска вещина; и с една чаровна доза носталгия по нещо, което си е отишло/отива си, но което е в нас и без което няма да сме ние. Авторът бе нашият съгражданин Павлин Стойнов и той с удоволствие се съгласи да пренесе/развие нещата във вестника ни. Г-н Стойнов е роден през 1948 г. в с. Велчево (община Априлци), по-точно в живописната махала Мачковци. Живее в Троян от 1969 г. „Техник, нумизмат, топонимист и краевед“, го определят приятели историци. Ще добавим – автор с изящен стил и ерудиция на учен.Т21

Учителят Иван Тодоров с учениците си, училището в Мачковци, 1956 г.

МАЧКОВЦИ, която днес е нещо като неформална вилна зона, някога беше наистина голяма махала. През 30-те години на 20-ти век, когато административно е прехвърлена от с. Гумощник, към с. Велчово, Ловешко, тя брои към 85 къщи и около 360 души население. С  тези параметри остава и в първите десетилетия на социализма. През 60-те години в България настъпва бърза индустриализация и урбанизация и младежта от селата отива да работи и да учи в близки и по-далечни градове. Процесът е бавен, но необратим и краят на социализма заварва Мачковци с малобройно застаряващо население. Днес в нея живеят постоянно 5-6 души пенсионери, а  през почивните дни и летните отпуски махалата оживява от временно пребиваващи люде, радващи се на чистата природа  и спокойствието на това райско кътче – „място  злачно, място прохладно“, както обикновенно свещенникът  припява представата за рая.

НЯКОГА обработвано от много трудолюбиви ръце, това място кипеше от живот, малките балкански нивки бяха изорани и посяти, ливадите редовно прекосявани и почиствани.  Овощните градини бяха добре подкастрени, а наесен клоните им висяха от плод – сливи, ябълки, круши и всякакви други плодове. Повечето местни (мачковци), освен земеделци и животновъни, упражняваха и по някой занаят. В махалата имаше двама-трима ковачи, двама коларо-железари, двама кацари, един обущар и една лечителка, която наричаха Врачката. Най-много все пак бяха грънчарите, защото находищата на висококачествена глина в Мачковци предлагаха отлична суровина за производство на здрави грънци.  Но думата ни е за учебното дело и училището.

Учителят, леля Радка – готвачката, и моят клас, 1958 г.

НЯКОИ ХОРА в Мачковци още във времената на игото осъзнали нуждата от грамотност и потърсили начин да изпратят по будните си деца на училище. Още през 1835 г. в близката махала Селце, център на средновековното селище Старо Млечево, било организирано килийно училище. По-късно такова създали и в с. Скандалото. Следи от дейността на килийните училища в района са спомените за книга, наричана „Ижица“, за която разказваха старите хора от махалата. Тази книга ползвали в семейството на Тутулините (Бенювите Тотюв) - умни и заможни люде, които споделяли с по-будните махленци полезни съвети за хигиената при възрастните и за възпитанието на децата. През игото грамотен човек в махалата бил някой си дядо Игнат. За него разказваха, че четял някаква стара книга и като изпаднел в унес,  предсказвал бъдещето. Предсказанията му са запомнени, записвани са и тази тема заслужава отделен материал.  Старобългарски църковен език владеел и  Енчо от рода Мулевци. Той знаел и турски, говоримо и писмено, и бил избиран многократно за кметски наместник на махалата през последните няколко десетилетия на игото. В по-ново време грамотен е бил Тодор Ганков, роден 1891 г. Ограмотил се като войник, там се запознал с учението на Толстой. След  уволнението си продължил да се образова и беше убеден толстоист.

КАКТО СЪОБЩАВА дългогодишният учител Н. Маринов от Скандалото в своята „История на Скандалото и Велчово“, „в махалата (Мачковци) е открито училище още през 1882 г.“, само 3 години след Освобождението. Учителствал Марин Илиев от с. Скандалото, който бил завършил втори прогимназиален клас (днес 6. Клас). Родителите плащали на учителя по 80 гроша за всеки ученик, за 10 месеца обучение в годината. Останалата от турско време счетна единица грош била равна на 20 стотинки в новата парична система на Свободна България, или една пета от сребърния лев. Осемдесет гроша правели 16 лева плата за ученик на година, което се равнявало на цената на едно добре отгледано шиле есенче. Десетина ученици, примерно, докарвали на учителя 160 лева за година, което било един добър доход в онова време. Училището се помещавало в стара къща в махалата, приспособена за учебна цел. То обаче просъществувало само две години и после учителят напуснал. Мераклиите за образование поели отново към Гумощник или Скандалото, където имало постоянни училища.

Свидетелство на Марийка от Гумощник за незавършено

 2-ро отделение поради слаб успех и много отсъствия, 1920 г.

УЧИЛИЩЕТО в старата къща било възобновено отново в 1907 г. по инициатива на мачковеца Тодор Йонков, който вече бил учителствал в Гумощник. Тодор Йонков Келалийски е първият светски грамотен човек в Мачковци. Той е учил нашите бащи и майки, разказва за него Ст. Стойнов. Завършил успешно 2-ри прогимназиален клас в Гумощник и 3-ти, 4-ти и 5-ти гимназиален клас в Севлиево, където има гимназия от 1886 г. Служил три години редовна военна служба  в Шумен, където завършил и Школа за запасни офицери. След като се уволнил, записал двегодишен специализиран педагогически курс в същия град, завършил го успешно и добил права на редовен начален и прогимназиален учител. Под негово ръководство училището просъществувало цели 3 години, след което отново се разпаднало – тоя път заради намаляване на учениците, и учителят се върнал отново в Гумощник. Изглежда на мачковците все още им се увиждали средствата и усилията за образование на децата, пък и условията в старата къща кой знае дали са били достатъчно удобни за провеждане на нормално обучение.

ВСЕ ПАК НАЧАЛОТО вече било сложено и през 1911-1912 г., с държавна помощ и с инициатива и спомоществователство на хората от махлата, започнал строеж на истинска училищна сграда. Строежът обаче спира през есента на същата година, защото започнала Балканската война, където отиват средствата на държавата, а и запасното воинство е мобилизирано и попълва редовете на войската. Учителят Тодор Йонков също е мобилизиран и учавства във всичките войни за обединение на българските земи, като достига в армията чин капитан. Оцелява и се уволнява в края на 1918 г. Строежът на училището е продължен и завършен през 1919 г. Сградата е изпълнена по държавен архитектурен проект, като масивен строеж  с добре измазани дебели стени и широки здрави прозорци и врати. На надземния етаж се помещават голяма класна стая, учителска стая и малък склад за училищни пособия. В голямата класна стая е провеждано обучение на четири начални отделения, по-късно ги наричахме класове. В приземния етаж бяха разположени кухня, столова и склад за продукти. Друго помещение събираше нужното количество дърва за огрев на класната и учителските стаи през зимните дни и за сготвяне на храна за обяд на учениците, учителите и персонала.

ПЪРВОНАЧАЛНО до пенсионирането си през 1927 г. в новото мачковско училище учителства Тодор Йонков. Привличани са периодически и помощник учители - Васил Христов Миховски от с. Орешак, за учебната 1941-1942 г. и Станчо Маджгуров от с. Патрешко за 1947-1949 г. След 1927 г. учителстването поема Иван Тодоров Йонков, син на стария учител, завършил полувисше педагогическо училище в Ловеч. Беше добър учител, преподаваше увлекателно, свиреше хубаво на цигулка – разказват за него учениците му. При него е завършил до четвърто отделение (вече ги наричахме клас) и пишещият тези редове. Беше и си остана любимият ми учител. В спомен на това прилагам няколко снимки от годините на моето обучение.

Руините на училището в Мачковци днес, 10 юли 2020 г.

УЧИЛИЩЕТО бе закрито през 1962 г. поради липса на ученици. През 1949 г. беше построен и училищен салон със сцена. В него младежите от махалата организираха вечеринките си, събираха се да репетират и да играят театрални пиеси, учениците провеждаха часовете по физическо възпитание в дъждовно време и тържествата си за Нова година и 24 май. Тъй като пристройката на салона беше паянтова и не много здрава, тя падна първа, още в края на 60-те години, когато училището вече не действаше. Училищната сграда стои и днес, макар да е в унил вид и плачевно състояние. Знам със сигурност, че учителят Иван Тодоров в пенсионната си възраст е писал спомени за училищното дело в Мачковци, но ръкописът или е предаден в архива по образованието в Ловеч или е в някой от наследниците на двамата му сина, единият живял в Асеновград, а другият в Добрич.

м. юли 2020 г., Троян

Павлин Стойнов

Начало

Още от същия автор:

• За паметника на Левски и паметниците в Троян

Tweet