Адв. Кашъмов: „Клевета може да има само при неистински факти”

* „Целта на статията е да се опише една „шарена”, истинска история, а не да се унизи един човек” * „Предположението, че може би номерът (ОВ 4444 АР) е резултат от „интелигентна доза самоирония”, няма как да бъде засягащо”

Представяме ви, без никакви съкращения, пледоарията на адв. Александър Кашъмов по наказателното дело от частен характер №438, гледано в Троянския районен съд на 11 август 2011 г. Не само защото тази блестяща защитна реч помогна за отпадане на нелепите обвинения в клевета срещу гл. редактор на в-к "Троян 21" (Т21) Генадий Маринов и опитите за инкриминиране на статията му „Троянският „ОВ 4444 АР”. Основната причина е друга – защото пледоарията на адв. Кашъмов видя на друго равнище уж дребния частен спор и се превърна в защита на каузата на свободното слово и свободната мисъл. Още – защото бе пример за ораторско майсторство и наред с другото (ползата), ни достави и истинско удоволствие.

Адв. Александър Кашъмов е роден през 1971 г. в София. Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури (НГДЕК), след това право и философия в Софийския университет. От 1997 г. ръководи правния отдел на Програма достъп до информация и работи в областта на защитата на човешките права, член е и на Националния съвет за журналистическа етика. Обявен е за адвокат №1 на България за 2008 г. от списание „Правен свят“. Печелил е ключови дела в защита на свободното слово, между които и това на журналистите Лъчезар Лисицов срещу Президента на РБ и на Катя Касабова срещу българската държава в Страсбург. Женен, с три деца.

Т21

*****

УВАЖАЕМА Г-ЖО СЪДИЯ, моля да оправдаете изцяло подзащитния ми.

СЧИТАМ, ЧЕ ТОЗИ УНИКАЛЕН СЛУЧАЙ опира до една древна мъдрост: „Светът е оцелял, защото се е смял”. Смехът е в природата и културата на човека. Той обновява хората и обществото и ги кара да се чувстват свободни. Не е случайно, че макар известният комик на античността Аристофан да не е бил преследван за произведенията си, в настоящите времена произвеждащите смях се преследват: както Езоп в едноименния българския филм, както Алеко, убит от героя си бай Ганьо, както Сашо Сладура е изпратен в лагер, а руската журналистка Анна Политковская бе убита от властта. Макар да не се харесва, смехът е предмет на литературни жанрове, и то особено в сферата на журналистиката: това са пасквилът, известен още от Средновековието, доста по-мракобесна епоха от днес; памфлетът; сатирата, характерна за големия публицист Христо Ботев; шаржът, каламбурът. За всички тези стилове е характерно както преувеличението, така и вглеждането в различни страни на действителността. Смешното се състои обикновено в смяната на местата на нещата. Както проникновено са схващали в Древния Рим, където в един ден от годината, наречен празника Сатурналии, господари и роби са си сменяли местата. В конкретната статия дори не е налице преувеличение, а просто вглеждане в един факт от действителността и съответна интерпретация.

СЪЩЕВРЕМЕННО свободното слово, в това число вестникарското, се защитава от чл. 39, 40 и 41 от Конституцията, както и от чл.10 от Европейската конвенция за правата на човека. Според Българския конституционен съд, в неговото решение №7 от 4 юни 96-та година по конституционно дело №1 от същата година, е прието, че свободата на словото представлява един от фундаменталните принципи, на които се гради всяко демократично общество. Тя важи не само за идеи или информация, които намират благоприятен прием или не се считат обидни, но също така и за тези, които обиждат, шокират и смущават държавата или която и да е друга част от населението. Такива са изискванията на плурализма, толерантността и търпимостта, без които едно демократично общество не може да се нарече такова. В тази връзка Конституционният съд на Република България, както и Европейският съд за правата на човека са извели правилото, че правото е принцип, а неговото ограничаване е изключение от принципа и подлежи на стеснително тълкуване.

ОСОБЕНО ЗНАЧЕНИЕ ИМА това право за пресата. Защото това е не само нейно право, но и право на обществото да узнае идеите и информацията, разпространявани от нея. Както е прието в делата „Лингенс срещу Австрия” и „Торгерсон срещу Исландия”. Необходимостта от ограничение на свободата на словото следва да бъде винаги убедително установена и да се случва само когато е налице належаща обществена необходимост. Това е прието в делото „Обзървър” и „Гардиън” срещу Великобритания” (§ 59). Европейският съд е допуснал много остри изказвания на журналистите в Европа, като епитета „долен опортюнист”, както и израза „идиот”, който е употребен в делото „Обершлик срещу Австрия”. Нека да поясня за колегата (адвоката на тъжителя – бел. ред.), защото виждам, че има такава необходимост – Европейската конвенция за правата на човека е приета, ратифицирана и обнародвана в „Държавен вестник”, поради което е част от вътрешното право на Република България съгласно чл. 5, ал. 4 от КРБ (Конституция на Република България); съгласно Конвенцията, практиката на ЕСПЧ (Европейския съд по правата на човека) е задължителна за тълкуването й, което е известно на съдилищата в Република България от най-малко 11 години, предвид множеството цитати и позовавания на тази практика в мотивите на присъдите и решенията.

СЪЩО ТАКА, МОЛЯ ДА ИМАТЕ ПРЕДВИД, че съгласно практиката на ЕСПЧ печатът се ползва със значителна свобода по отношение методите на отразяване на събитията. Съдилищата, в това число ЕСПЧ, нямат право да заменят със собствените си възгледи позицията на пресата по отношение методите на изразяване, които журналистите трябва да ползват - решение по делото „Йерсилд срещу Дания”. Още по-малко тъжителят може да замества със своето виждане стиловете в журналистиката.

• От гледна точка на всичко изложено, считам, че не е налице състав на престъпление.

ПЪРВО, моля да вземете предвид контекста на цялата статия, тъй като не следва да се изолират отделни изрази и да се разглеждат сами по себе си. Което е прието както в практиката на нашите съдилища, така и в решения по делото „Обершлик срещу Австрия” (№1). Контекстът е ясно изразен: „Животът е по-шарен от измисленото, ето актуално троянско доказателство”. Това очевидно е поводът, темата в статията. Смешното присъства обективно, а не е субективно търсено, както смята тъжителят. Това е така, защото обективно номерът може да се чете като „овчар”, което се установява с научната статия, която сме представили, и обясненията на подзащитния. Освен това е и публично известно.

ОТДЕЛНО ОТ ИЗЛОЖЕНОТО - въображението не подлежи и не може да подлежи на санкция и на юридическа оценка, то е част от свободата на мисълта. Впрочем, самият тъжител признава, че номерът може да се прочете така, защото ако той беше прочетен като нещо съвсем нереално, да речем, думата „химера”, това не би събудило асоциации у никого и той не би се мотивирал по никакъв начин да заведе дори дело. Публикацията се основава и на снимка, публикувана 3 години по-рано в сайта „Сеир.бг”, за която също сме представили доказателство. На това място следва да посоча, че в решение №745 от 91-ва година по наказателно дело №621 от 91-ва година на Трето наказателно отделение на Върховния съд е прието, че когато цитира други публикувани източници, подсъдимият е действал добросъвестно, считайки, че публикува истински факти. Което основание изключва умисъл за клевета.

ОТНОСНО ЗАСЕГНАТОТО ЛИЦЕ – в случая като такъв се е почувствал тъжителят – са положени усилия за неговото анонимизиране, което е напълно очевидно. Именно за това е важен фактът, че подзащитният ми е знаел за кого става въпрос, защото той е положил грижата на добър журналист статията да остане в сферата на каламбура и да не индивидуализира лицето в степен, в която то да бъде действително засегнато. Тук е мястото да цитирам решение на Комисията за защита на личните данни по жалба №Ж44 от 04.06.2008 г., която сама цитира: „Неведнъж комисията е приемала, че информация, касаеща две имена, не е достатъчна, за да може физическото лице да бъде еднозначно идентифицирано”. В случая не са посочени две имена, а само инициали. Едновременно с това в самата статия е казано за лицето Д.Д., че „не е от категорията на мутроподобните”, че е „симпатичен и успешен” и точно това прави случая особен. Това се потвърждава и от днес заявеното от доверителя ми добро отношение към тъжителя. Предположението, че може би номерът е резултат от „интелигентна доза самоирония”, няма как да бъде засягащо. При положение че един автор като Джеръми Паксман нарича цялата нация англичани „самоиронизиращи се и поради това качествени хора”.

МЕЖДУ ДРУГОТО, без да е целен, в статията се вижда и обществен интерес, което се свидетелства от дискусиите, които тя е породила – за които сме представили доказателства. Поставен е въпросът относно неправомерното паркиране, относно практиката на КАТ по предоставяне точно на такива номера. Макар да е легална, тази практика очевидно е доста съмнителна, защото регистрацията не служи за естетически цели, а за целите на една регистрация. В една бедна страна като България подобна практика на отличаване на по-заможните хора от другите хора също по начало предизвиква въпроси и дискусия. Всичко това е един контекст, който свързва статията и с обществен интерес.

ОПЛАКВАНИЯТА ЗА КЛЕВЕТА са неоснователни, защото, първо, всички съобщени в статията факти са истински, което не се оспорва и от тъжителя. Клевета може да има само при неистински факти. Второ, по никакъв начин не е използвана позоряща квалификация, тъй като понятието „овчар” не е позорящо и обстоятелството, че не фигурира в предмета на дейност на фирмата на тъжителя, по никакъв начин не я прави позорна. На трето място, авторът е публикувал факти, които счита, че са истински – и поради сайта „Сеир.бг”, и поради личната проверка по случая, за която чухме. Което пък изключва умисъла, който трябва да бъде пряк в тези случаи. Установява се, че и целта на статията е да се опише една „шарена”, истинска история, а не да се унизи един човек, и че са предприети мерки за неговата защита в самата статия.

СЛЕДВА ДА ПОСОЧИМ, че статията не представлява и обида, тъй като според практиката на съдилищата в България обидната квалификация следва да е унизителна и се характеризира с вулгарност, цинизъм, неприличност. Квалификацията „овчар”, първо, не е такава, второ, тъжителят не е наречен „овчар” в тази статия, а единствено е обърнато внимание на един смешен факт – че това е възможно разчитане на регистрационния номер на колата. И отново обръщам внимание на положителните обстоятелства, изречени за Д.Д. в статията, положителните квалификации. На трето място, за да съм изчерпателен, макар това да не е предмет на Наказателния кодекс, тъжителят не може да се оплаче дори за нарушаване на Закона за защита на личните данни, защото регистрационния номер на автомобила е публичен, а инициалите представляват анонимизиране, както вече казах, и според практиката на КЗЛД (Комисия за защита на личните данни – бел. ред.).

И ПОСЛЕДНО – самият защитник на тъжителя каза, че неговият доверител е обществена личност. Следва да се има предвид, че според Конституционния съд в цитираната защита публичните фигури са длъжни да търпят по-голяма степен на критика, откритост и коментари по отношение на тяхната личност от частните лица. Това също е част от плурализма и толерантността в едно демократично общество.

• Поради всичко изложено аз моля да постановите оправдателна присъда и да ни присъдите направените разноски.

ДУПЛИКА: Първо, аз считам, че тъжителят сам се идентифицира чрез завеждането на настоящото дело. Няма никакви обективни податки преди това, които да го идентифицират по категоричен начин. Второ, не намирам за необходимо дори да споменаваме, че наказателното право може да работи само с обективни понятия, а не със субективни възприятия. И трето, колкото и да ни се иска, ние не можем да диктуваме на околните хора как да наричат вещите около нас, дори те да са наши собствени. Такова е естеството на човешкия живот и на обществената природа, че хората свободно назовават нещата, както ги виждат – било чрез разсъдък, било чрез въображение. И правото няма място в някои пространства.

Троян, 11 август 2011 г.

Адв. Александър Кашъмов,
заключителна пледоария в Районен съд – Троян
по наказателно дело от частен характер НЧХД № 438/11 август 2011 г.

Начало

Още по темата:

• „Троянският „ОВ 4444 АР”
• „ОВ4444АР?!?” - в сайта Сеир.бг
• Дочко ни съди?!
• Спечелихме делото. Безапелационно!
• Адв. Кашъмов: "Дело на смръщената сериозност срещу смеха" 

Tweet