Троянци за Троян

* Троянската земляческа организация в София е създадена през 1925 г., обединява живеещите в столицата троянци и троянски зетьове и снахи; сред целите й – да се грижи за културното и икономическо повдигане на Троян * „Хемус“: „Само принципът на взаимопомощта може да ни спаси“
Троянски личности
Гледка от Троян, 20-те години
Рубриката ни „Троянски личности“ този път разказва за троянците извън Троян, земляците ни, живеещи другаде, но не скъсали троянската си връзка, останали троянци и милеещи за родния град и край. По-конкретно – за основаната през 20-ге години на миналия век троянска земляческа организация в София и последвалата я няколко години по-късно, в началото на 30-те, подобна троянска задруга в Пловдив. И за деятелността на софийските и пловдивските троянци в полза на родния град.

Идеята просъществува и в по-късни години. Разбира се, по времето на соца земляческите организации, доколкото ги има, са пределно казионни и политически оцветени, нещо като изнесени партийни организации; подобна е и троянската земляческа организация в София, където открай време има много троянци. В най-новото време, след началото на демократичните промени през 1989 г., в столицата се бяха оформили две троянски землячески организации – синя и червена, разделени и враждуващи по политически причини. През 2010 г. по идея на тогавашното  ръководство на община Троян в столичната зала „Св. София“ се проведе мащабна земляческа среща под мотото „Троян винаги в сърцата ни!“, сред присъстващите имаше знакови нашенци и се казаха хубави приказки, но реални резултати като че ли не последваха. Днес? Нямаме информация дали в София, Пловдив или другаде по света и у нас съществува троянска задруга, по вероятно не, а не би било лошо. И за тях там (другаде), и за нас тук (в Троян). Случилото се през 20-те и 30-те години в София и Пловдив е доказателство.

Идеята за рубриката „Троянски личности“ е на директорката на Музея на занаятите Елеонора Авджиева и ще представяме основно музейни проучвания за наши земляци – известни, забравени, но при всички случаи оставили следа. Да не пропуснем – рубриката е посветена на 150-годишнината от обявяването на Троян за град, която отбелязваме през 2018-та. Т21

В АРХИВА на Музея на занаятите е запазен уставът на една важна за града ни организация – троянската земляческа задруга (дружба) в София. В годината на юбилейната градска 150-годишнина на Троян решихме да потърсим информация с какво тя е допринесла за нашия град.

ТРОЯНСКАТА задруга в София е създадена през 1925 г. и обединява живеещите в София троянци и троянски зетьове и снахи. Целите й са: да се грижи и подпомага за изучаване град Троян в „историческо, етнографическо и езиково отношение”; да поддържа връзки с родния град; да се грижи за културното и икономическо повдигане на Троян; да подпомага бедни троянски деца в учебните заведения, по решение на настоятелството; да развива и закрепва между членовете си „сближение и  гражданска добродетел”. За постигане на тези си цели задругата си служи с различни средства. Събира в удобни случаи членовете си на срещи, сказки, концерти и други забавления, урежда излети и разходки.

ЗАДРУГАТА се състои от редовни и почетни членове. Редовните внасят при записването си 6 лв. и по 2 лв. месечна вноска. За почетни членове се провъзгласяват ония лица, които са принесли особени заслуги за град Троян или пък „са внесли наведнъж 1000 лв. в касата на дружбата”. Почетните членове се провъзгласяват от общото събрание. Организацията се ръководи от комитет от 7 члена, избран от общото събрание: председател, подпредседател, секретар, касиер и трима съветници.

ПРИХОДИТЕ на задругата се събират от вноските на почетните членове, месечните вноски и записвания на редовните членове, от доброволни пожертвувания и завещания, а също приходи от срещи, сказки, концерти, излети, лотарии и други, от лихвите на капитала, от случайни постъпления. Събраните суми касиерът внася в спестовната каса или в кредитно учреждение на името и за сметка на организация. Тези суми се изразходват само след решения на настоятелството, записани в протокол. Заедно с настоятелството се избира и комисия, която в края на годината проверява сметките на касата на задругата и докладва на общото събрание за състоянието им.

ЗАДРУГАТА има печат с надпис „Троянска задруга – София 1924 г.”. Той се пази от председателя или от упълномощен от него член на настоятелството. В случай, че задругата преустанови своето съществуване – когато останат по-малко от 10 члена, всички имоти и наличности трябва да се предадат на Народо-образователното дружество „Наука” (читалището) в Троян. Първият Управителен съвет на Троянската задруга е в състав: Ангел Гечев (председател), д-р Минко Шипковенски (подпредседател; той е първият български генерален консул в Милано, назначен през 1923 г.), Иван В. Марковски (секретар), Георги Гадев (касиер) и членове Кольо Вълев, Данчо Шейтанов, Спас Думанов. Контролният съвет се състои от Асен Клисурски (редактор на вестник „Троянски глас”, излизал през 1919 г.)., Цочо Факиров и Христо Балевски.

ОЩЕ В ПЪРВИТЕ години от своето съществуване Троянската задруга в София започва да организира благотворителни събития, да събира средства и ги предоставя на институции и организации в родния град. Хрониката на троянския вестник „Хемус” (издаван от Димитър Гимиджийски) ни информира, че през 1927 г. Данчо Шейтанов е подарил 2000 лв., а  председателят на Светия синод Негово Високо Преосвещенство митрополит Максим – 200 лв.  Те заедно с Константин х. Калчев са провъзгласени за благодетелни членове на троянската земляческата организация. През декември на същата година е направена традиционната вечеринка в София, като приходите от нея са предоставени на троянското читалище.

В НАЧАЛОТО на 30-те години обаче вестникът не спестява и критиките си към троянците в София: „Докато другите градски дружби развиват една трескава дейност, нашето Троянско дружество не проявява и признаци на живот от дълго време. А нека не се забравя, че нашата дружба в София няма за цел само да сбира троянци за опознаване и сближаване, а и да подпомогне усилията на местната интелигенция за културния преуспех на града и нашия забравен от всички край”. Авторът на статията, може би самият Димитър Гимиджийски, дава примери за безразличието на троянската общност в София към успехите на родния град: „Строи се читалище – никой от вън не помогна; построи се електрическа централа за 5 милиона – не се сетиха дори да изкажат поне едно чувство на доволство и радост”.

Книгата на Власи Илиев, финансирана от задругата в София
ДАЛИ ЗАРАДИ критиката или заради привързаността към родния край, но през 1932 г. Троянската задруга в София дарява средствата от организираната вечеринка, както следва: 2000 лв. на читалището, 2000 лв. за безплатната ученическа трапезария и 2000 лв. за детската градина. Оценката на в. „Хемус“ вече е положителна: „Примерът на нашите съграждани, живущи в София, им прави чест и насърчава добрите и полезни инициативи и културните дружества в града”. Пак от местната преса научаване, че вечеринката се състояла в салона на известното столично читалище „Славянска беседа”. Освен танцовите и музикални изпълнения тя включвала и томбола, като предметите, събрани за нея, са както от софийски троянци, така и от троянци от самия Троян. Призивът на организаторите е те да представят местното производство и така да се и рекламира Троянския край.

ОРГАНИЗИРАНИТЕ вечеринки са основната форма за събиране на средства и в тях участват именити личности като журналистът Райко Алексиев, който е троянски зет и артистът Константин Кисимов. През 1933 г. от събраните 18 000 лв. брутен приход от Троянската задруга в София остават чисто 6000 лв., които са разпределени по следния начин: 2000 лв. за читалището, 1500 лв. за детската градина и 1000 лв. за забавачницата в Троян. През същата 1933 г. задругата финансира книгата на Власи Илиев „Град Троян през 19 век” (том 1), която е първата цялостна история на града ни. На следващата 1934 г. организира екскурзия до Панчарево и до Рилския манастир, като целта на инициативата е софийските троянци да се сближат и опознаят и така дейността им да стане по-продуктивна. Във вечеринката през тази година отново се включват известни имена като Константин Кисимов, Иван Димов, съгражданката ни Невена Дочева.

ПРЕЗ 1938 Г. вечеринката вече се провежда в салоните на Градското казино в София. Събитието е открито от прочутия столичен хор „Родна песен”. Константин Кисимов рецитира стихове, които „възбудиха всеобщ възторг”. Известната танцова трупа „Цонев” изпълнява ръченици и народни хора. Запомняща се е речта на Константин х. Калчев, в която дипломатът земляк (син е на големия предприемач и богаташ хаджи Калчо Дренски, родом от мах. Баба Стана на троянското с. Орешак – бел. ред.) призовава за една „по-тясна връзка между всички троянци и родния град”; през същата година на общото си събрание задругата го провъзгласява за почетен член и му връчва и специален адрес. Вечеринките, организирани от съгражданите ни в София, освен че имат  благотворителна  цел са и изискани светски събития. Особено се отличава тази от 1939 г.: „На вечеринката присъстваше и г-н Константин х. Калчев с дъщеря си – световно известната пианистка Теофана Калчева-Данева и две техни гостенки професорки от Роберт колеж. Последните изразиха своя възторг от хубавите троянски хора и ръченици, а също така от оригиналните грънчарски и пирографирани предмети”.

В ПЛОВДИВ през 1933 г. също се създава организация на троянците, живеещи там. Троянската дружба е с културно-просветна и благотворителна цел. В настоятелството са избрани: Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Максим (родом от с. Орешак, почетен председател), Васил Вълчев (председател) и членове Пенко Стоев, Бочо Пъдевски, Стоян Попов. „Посрещаме с радост основаването на тая дружба в големия южнобългарски град, защото там живеят много троянци, техни близки и новата им организация ще спомогне да се опознаят и сближат и по тоя начин в днешна нужда ще подпомагат родния си град морално и материално”, пише „Хемус“.

Модерната сграда на Кооперация "Троянска популярна банка", 30-те години
ТРАДИЦИОННИТЕ троянски срещи в Пловдив се провеждат в салона на бирария „Здраве” и се разиграват богати томболи с предмети от Троянския край. През 1940 г. Троянската задруга в Пловдив дарява на кмета на Троян сумата от 5650 лв., събрани от членовете й; по-голямата част е внесена от троянеца Дочо Ангелов, търговец на тютюн в град Пловдив. Сумата е предвидена за помощ на пострадалите троянци от пожара във фабриката на Петър К. Балевски. Пак по това време Троянската задруга в София разглежда писмото на Културно-стопанския комитет при Общината в Троян, който моли за финансова подкрепа на инициативата му за издаване на пропаганден албум за Троян. Взето е решение да се отпусне сумата от 2000 лв. и се приканват всички троянци да подкрепят начинанието, за да може да се осъществи то по-скоро.

РАЗНОСТРАННАТА дейност на троянските задруги в София и Пловдив, макар и кампанийна, е отговор на призива на общността в самия град, изразен отново на страниците на вестник „Хемус”: „Обръщаме се към нашите съграждани, които живеят вън от Троян. Нека те никога не забравят, че са рожби на все пак хубавия ни градец и че му дължат всичко. Не може да се разчита само с усилията на местните деятели да се изнесе борбата за културния и стопански напредък на Троян. Живеем в тежки времена, в които само принципът на взаимопомощта може да ни спаси. А кой освен нашите съграждани ще ни подпомогнат? Всеки съгражданин трябва да отдели от времето и средствата си за своя роден край“.

Право на отговор: Дървото бе болно

* Всяко дърво, което е премахнато, има разрешително за отсичане, издадено след оценка и преглед на състоянието; на мястото на отсеченото дърво ще бъде засаден обикновен смърч (Picea abies)
* Община Троян предвижда пълно картотекиране на дълготрайната декоративна дървесна растителност в града

Таня Рогачева
Тема с продължение

След острата ни, но според нас – основателна, статия за убитото дърво, едно от величествената зелена редица край паметника на ген. Карцов в центъра на Троян, и зададените въпроси към еколожката в общинската администрация Таня Рогачева получихме отговор. Не на всичките въпроси, но все пак е нещо. И дано тази ни епистоларна кореспонденция през вестника е крачка напред в предотвратяването на подобни рецидиви. Т21 

ОБЩИНА ТРОЯН продължава да подменя зелената растителност в града с нова, там където тези действия са наложителни. Няколко болни дървета, които бяха наблюдавани в последните години, са премахнати или предстои това да се случи, като на тяхно място ще бъде засадена нова зелена растителност.

На мястото на отрязаното дърво ще бъде засадено ново, обеща г-жа Рогачева
ВСЯКО дърво, което е премахнато (от ОП „Комунални услуги - Троян“), има разрешително за отсичане, издадено след оценка и преглед на състоянието. Конкретното дърво, цитирано в статията „За едно предизвестено убийство в центъра на Троян“ в бр. 6(775) от 14 февруари 2018 г. на вестник „Троян 21“, е с издадено разрешително с №77/14.07.2015 г. Основание за издаване на разрешителното е „дървото е заболяло, със сух връх, изсъхнали клони и застрашава пешеходното движение и съседните сгради“.

НА МЯСТОТО на отсеченото дърво през настоящата година ще бъде засаден обикновен смърч (Picea abies). С цел превенция на новата растителност и изказаните предположения, че намиращото се в близост детско съоръжение може да има ефект върху растителността (без това да е установено категорично), ще се прецизира бъдещото място на подобно съоръжение, съобразно растителността. През предстоящите месеци, както вече информирахме, ще бъде засадено и ново орехово дърво пред сградата на бившия конак.

Друг поглед към мястото, тепърва ще се прецизира
дали "надуваемият замък" отново ще се монтира тук
С ОГЛЕД информираността на жителите на общината, в случаи, касаещи се за растителност на ключови места в града, администрацията неколкократно провокира дебати или срещи – за подмяната на растителността на участък от ул. „Ген. Карцов“, за ореховото дърво пред малката сграда на Музея (конака). Темата за декоративната растителност в общината се разглежда сериозно. В последните години преустановихме практиката да се украсяват с коледни светлини смърчът и секвоята пред НЧ „Наука - 1870 г.“, с оглед предпазването им.

ОБЩИНА ТРОЯН предвижда пълно картотекиране на дълготрайната декоративна дървесна растителност в Троян, което ще събере на едно място информация за местоположението, състоянието и евентуалните намеси за подобрението на растителността, разположена в имоти и терени общинска собственост.

Таня Рогачева
главен експерт „Екология“, Община Троян

 Още по темата:

Евродепутатът Андрей Новаков представя програмата „А.L.E.C.O“

* Първата българска програма на ЕС е насочена към млади предприемачи и им осигурява обмен на опит в чужбина (САЩ, Израел, Сингапур) *Презентацията – в Ловеч, 23 февруари 
Предстоящо
Андрей Новаков
В ПЕТЪК, 23 ФЕВРУАРИ, българският еврудепутат Андрей Новаков ще представи в Ловеч (Ловчанско читалище "Наука", 17:00 ч. ) европейската програма „Алеко“, подкрепяща млади предприемачи. Срещата е по инициатива на народния представител от Троян Иван Миховски.

ПРОГРАМАТА „АЛЕКО“ (А.L.E.C.O) е разработена от самия г-н Новаков, кръстена е на големия български писател Алеко Константинови и е първата българска програма на Европейския съюз. Проектният й бюджет е 1 млн. евро, като ще бъдат подкрепени минимум 120 млади европейски предприемачи. За да бъдат избрани, кандидатите трябва да са основали наскоро своя компания и да имат изпълнима бизнес идея, която след това да реализират в своята страна (в случая България). По програмата те ще прекарат от 1 до 3 месеца в страни извън ЕС (САЩ, Израел, Сингапур), където ще трупат опит, контакти и нови идеи за бизнеса си. Всеки от одобрените млади предприемачи по време на престоя си в чужбина ще получи по 1000 евро месечно плюс 800 евро за билет. Кандидатстващите по "Алеко" трябва да изпратят автобиография, да подпишат бизнес план и да си изберат посредническа организация.

29-ГОДИШНИЯТ Андрей Новаков е един от най-младите членове в историята на Европейския парламент. Родом е от Пазарджик, завършил е право в Югозападния университет в Благоевград и е представител на партия ГЕРБ. Включен е класацията на списание „Форбс“ „30 под 30“ за най-успешни млади хора в Европа, категория „Политика“. Създател на първата българска програма на ЕС - споменатата програма „Алеко“ (A.L.E.C.O.).

Т21

Мартеници с кауза в НУ „Св. св. Кирил и Методий“

* Целта е със собственоръчно изработени и продадени мартенички да се съберат средства за закупуване на инхалатори за детското отделение на троянската болница
Баба Марта бързала…
"Работилницата" за мартенички в НУ "Св. св. Кирил и Методий", Троян, 2018 г.
УЧЕНИЦИ и учители от троянското НУ „Св. св. Кирил и Методий“ се трудят усилено по реализацията на училищния проект „Мартенички с кауза“, научи Т21. Целта на инициативата е със собственоръчно изработени и продадени мартенички да се съберат средства в подкрепа на детското отделение на троянската общинска болница (МБАЛ - Троян) и конкретно за закупуване на инхалатори. Голямата част от планираното количество мартенички вече е готова и започва следващият етап – продажбата на червено-бялата училищна „продукция“ в подкрепа на дарителската кауза. И от нас – успех!

„МАРТЕНИЦИ с кауза“ е инициатива, имаща няколкогодишна история. През 2012 г. 10 известни български дизайнери в модата и бижутата изработиха авторски мартенички, като цялата сума от продажбата им бе за подкрепа лечението на болно дете. Дарителска кампания „Мартеници с кауза“ организира и популярният сайт „БГ мама“, както и националното сдружението на майките на деца с увреждания.

Т21

Цветанов в Къкрина: „Всеки от нас носи в сърцето си Левски“

* В традиционната историческа възстановка в Къкринското ханче участва троянска група от регионалния клон на „Традиция“
19 февруари
Цветан Цветанов и Иван Миховски поднасят цветя, с. Къкрина, 19 февруари 2018 г.
Паветникът на Левски в Къкринското ханче
С ИСТОРИЧЕСКА възстановка на залавянето на Васил Левски в Къкринското ханче бе отбелязана 145-годишнината от гибелта на великия българин (19 февруари). Възстановките в ловешкото село Къкрина, прочуло се с този трагичен и белязан с предателство епизод от българската история, изпратил водача на българската революция на неговата Голгота „там нейде край град София“, имат половинвековна история; сегашната бе дело на членове на НД „Традиция“, сред тях и троянска група от регионалния клон на дружеството.

Момент от историческата възстановка на залавянето на Левски
СРЕД СТОТИЦИТЕ гости от близо и далеч, дошли за паметното събитие в Къкрина, бяха кметът на Ловеч Корнелия Маринова и колегата й от Велико Търново Даниел Панов, областният управител Георги Терзийски, председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов и колегите му депутати от нашия район Иван Миховски (Троян) и Калин Василев (Луковит). Всички те поднесоха цветя пред паметника на Апостола, цветя бяха поднесени и от името на министъра на регионалното развитие и координатор на ГЕРБ за област Ловеч Николай Нанков. „Преди да бъдем политици, ние сме хора и всеки един от нас носи в сърцето си Левски и допринася по свой начин заветът на Апостола да се пренася от поколение на поколение“, заяви пред множеството Цветанов. 

По информация на ГЕРБ - Троян

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |