* „Йеромонах Кирил Данов през 1897 г. става игумен на Троянския манастир, стои пет години там. Той е основател на читалището в Черни Осъм и на читалището в Орешак“ * Архимандрит Натанаил Данов е игумен на Бачковския манастир, после и на Рилския * „Шест души кметове имаме до 9 септември“
Интервю |
Христо Данов
|
Поводът за това интервю с Христо Данов е 75-годишния му юбилей – роден е на 28 септември 1946 г. в с. Добродан, в многолюдната фамилия на братя Данови, преселници от близкото с. Белиш, дядо му загива на Дойран в Македония през Първата световна война, а в рода му има духовници, кметове, поборници. Един специален човек, който си има солидната днешна биография, щрих от която са трите му мандата като кмет на Добродан, направеното като служител и шеф на някогашния „Булгарплод Троян“, обществената дейност. Но друго е специалното – г-н Данов е тясно свързан с историята, хем е тук, хем е там, с дедите си, с героите от героичните български времена, носи го в себе си. Негово дело е възстановяването на Фердинандовата чешма на Дойранските височини, напомняща за една от най-страшните и славни победи на българското оръжие и за забележителното троянско участие в нея, обновяването на войнишкия паметник в Добродан, създаването на троянския Комитет за възстановяване на войнишките паметници, побратимяването на Троян с Дойран. И още – умее да разказва за историята с такава любов и вещина като никой друг. И от нас – честит рожден ден и за много години, г-н Данов!
– Да започнем от началото – разкажи ни за корените си (познаваме се отдавна и си говорим на ти).
– Аз съм от добродански род с белишки произход. Двама от шестимата братя Данови са били кметове на Белиш – дядо Цочо и дядо Илия. Когато турците бягат от Добродан, те се преместват да живеят там, където е по-равно, има повече обработваема земя. Дядо Илия е бил кмет на Белиш и продължава като кмет на Добродан. Но по-имотен бил дядо Иван, моят прадядо. Купил от турците много земя и те, доволни, му дават тапията за една голяма мера без пари. Той им отговорил, пред хора: Няма да я взема, мерата трябва да стане общинска, защото сиромасите няма къде да си пасат добитъка. И го избират за кмет. Той прави джамията на училище. 120 години след него аз като кмет се наложи да затворя училището, защото имаше само 16 деца. Тъжно е, защото училището си е училище, но успях сградите да ги превърнем в дом за стари хора.
 |
| Йеромонах Кирил Данов |
– Там стана едно от малкото хубави неща със зарязани училищни сгради, не само в нашия район, но и в България.
– Да. После стана и домът за хора с деменция. Много доброданци си изкараха в тия домове последните дни по-добре, отколкото вкъщи, и не бяха в тежест на близките си. Но да продължа за рода ми. Най-умният човек от Дановци е йеромонах Кирил Данов от Троянския манастир, който е роден през 1848 г. Казвал се е Христо, Кирил е монашеското му име. Знаем от записките на Захарий Стоянов, че йеромонах Кирил е водил Левски няколко пъти през Балкана и до Ловеч. Поповете Дановци са трима. Аз съм сложил портретите им вкъщи. Портрета на Кирил Данов, като го погледна една ясновидка от Севлиево, и каза: Този човек е свят човек, той е личен приятел на Христо Ботев. Аз не знаех такова нещо, но започнах да разсъждавам през годините. Историята дава информация, че на 22 години Кирил открива килийно училище в Троянския манастир. Къде е завършил обаче? И като видях годината му на раждане – 1848, като на Ботев, – предположих, че е учил при Ботьо Петков. По онова време от нашия край са ходили през Балкана да берат рози. Възможно е, търся информация. Дядо Кирил е един от най-активните членове на Революционния комитет в Троянския манастир заедно с архимандрит Макарий. Даже, когато арестуват троянските първенци, от манастира арестуват само тях двамата. В Ловешкия затвор се събират със Захарий Стоянов, той пише в Записките как „за няколко дена попчето Кирил заприлича на смъртник. Седнал на прага, той ми каза: О, господ да ги убий. Измъчиха ме много“. Връзват го на една верига заедно със Захарий Стоянов, с Тодор Каблешков и от Ловеч – през Севлиево и Търново, където ги разделят: Каблешков и Захарий Стоянов – за Пловдив, другите – за Русе. В Русе е имало един адвокат, българин, който е успял да ги спаси от въжето.
 |
Историята на Троянския манастир от йеромонах Кирил, 1903 г.
|
Дядо Кирил (Данов) през 1897 г. става игумен на Троянския манастир, стои пет години там. Той е основател на читалището в Черни Осъм и на читалището в Орешак – лично събирал хората. Голям дарител е. В долния край на манастира има сливова градина, но по-рано имаше ябълкова градина, той я прави, аз я помня; имаше и рибарник. Камбанарията е строена по негово време. Дарил е пари и за троянското училище. Той е събирал будни момчета от селата и в тази ябълкова градина ги е учил да присаждат. Дядо Кирил умира в ловешката болница, а гробът му е в гробището в Троянския манастир, най-десният отгоре. Аз съм подготвил и съм разговарял с игумена на манастира да сложа на дувара една плоча със снимката му.
 |
| Архимандрит Натанаил Данов |
– Дядовците ти са здраво свързани със земята и с народното дело, ти си същият. И толкова сладкодумно разказваш за историята, знаеш толкова неща, има ли нещо написано?
– Донякъде имам, но сега започвам да работя по този въпрос. Но нека ти разкажа за още един човек от рода. Дядо Кирил е отгледал едно момче на брат си – дядо Данчо, изучил го и го пратил да завърши семинария в Цариград, като го накарал в църквата на Троянския манастир да даде клетва, че като се върне, ще стане поп, а не монах. Нали поповете имат семейство. Връща се дядо Данчо, жени се, раждат му се две деца, става секретар на Ловешкия митрополит. Но се случва така, че умират и жена му, и двете му деца. Няма право да се жени втори път. Той отива в село Търнак, Врачанско, и става свещеник там седем години. Но е човек с висше образование, Църквата се поинтересувала, изтеглила го и го направила протосингел на Врачанска околия. През 1936 г. архимандрит Натанаил Данов – това е монашеското му име – го срещаме и като игумен на Бачковския манастир. Там намерих един монах, който го помни. Каза, че е бил много оправен, нали манастирите са имали много имоти. През 1938 г. става игумен на Рилския манастир. И там срещнах един монах, който ми каза, че той (игуменът Натанаил) пръв в България е внесъл малини. Там е до 1945 г., изгонили са го „другарите“ (комунистите), защото е участвал в опелото на цар Борис.
– Защо не ги знаем тези неща, например, че троянец е бил игумен на двата най-големи манастира?!
– Той обаче се оженил. Изпълнил на чичо си клетвата. Оженил се за една жена, която продавала кръстчета в Рилския манастир. Вдовица, мъжът й бил алкохолик. Тогава дядо Натанаил (Данчо) вече не бил монах. Научих, че жената имала двама синове – единия от първия мъж, другия от дядо Натанаил. Успях да се свържа с доведения му син. Разказа ми, че царицата е дала на дядо Натанаил един голям златен кръст, инкрустиран със скъпоценни камъни. Но след 9 септември не са му давали никъде работа и бил принуден да го продаде.
– Разбирам, че твоята връзка с историята не е случайна, има дълбок корен. Съжалявал ли си някога, че не си учил история?
– Не. Завършил съм доброданското училище и после – селскостопанския техникум в Троян, имаше такъв техникум. Тогава беше модерно селското стопанство.
– Но съдбата те срещна с един от най-големите историци на България, акад. Георги Марков, и станахте приятели.
– Така се случи, че всички по-възрастни от моя род са трудоваци – защото ние, Дановци, сме „фашисти“. Шест души кметове имаме до 9 септември, след 9-ти първият съм аз. Татко имаше един първи братовчед, който бил другар отпреди 9-ти и се пенсионира като полковник. Обаче много тачеше баща ми. Като наближи да ходя в казармата, баща ми говори с него. Какво е направил, не зная, но ме изпратиха в Кърджали, артилерия. Старшина-школник Георги Марков беше взводен командир на нашата новобранска батарея. Започнахме да си говорим за история. Аз му разказвам за дядо Кирил, той – за своя род, баща му е бил царски офицер, а майка му е от Калофер. Като стана професор, го видях по телевизията. Намерих му телефона и му се обадих. Срещнахме се, познахме се.
(следва)
Интервю на Генадий Маринов
Бел. ред. В продължението – за първото посещение в Дойран през 1973 г., за перипетиите около възстановяването на Фердинандовата чешма, помагачите и отговора на дядо Георги от дойранското с. Църничани на въпроса от каква народност е, за поредния дойрански проект.
По-нови публикации
