Проф. Цочо Бояджиев: Много важно е да се оценява това, което правят другите (3)

* „Нямах гаджета в Троян. Бях 14-годишен и по-скоро се отнасях с презрение към момичетата, защото не можеха да играят футбол“
* „Някой от дедите ми е бил в екипа на Захарий Зограф, даже се говори какво точно е изписал в Троянския манастир“ * „Един колега ми донесе „Задочните репортажи“ на Георги Марков, тях прочетох първо и след това „Архипелагът Гулаг“

проф. д-р Цочо Бояджиев
Интервю
ПРОФ. Д-Р ЦОЧО БОЯДЖИЕВ е философ, дългогодишен преподавател и ръководител на катедра в Софийския университет, основател на българската школа по философска медиавистика, преводач от немски, старогръцки и латински (негово уникално в световен мащаб преводаческо дело е преводът от латински на няколкотомното съчинение „Сума на теологията“ на италианския богослов и философ от Средновековието Тома Аквински), учен с международна известност, множество награди, автор на над 15 книги, също поет и фотограф с име, накратко – една от емблемите на днешната българска хуманитаристика.

Роден е в Троян и си остава троянец, личи си по редовните „троянски повратки“, троянските приятелства - стари и нови, любопитството към троянското, неизменната троянска свързаност (в подкрепа ще посочим авторската му фотографска изложба „Портрет на един град“, представянията на негови научни и поетически книги тук, съучастието в различни троянски културни събития). А и може ли човек с името Цочо да не е троянец, кръстен е на двамата си дядовци, и двамата Цочо.

Преди броени дни (4 август) стана ясно, че Министерският съвет е предложил проф. д-р Цочо Бояджиев за удостояване с най-високото българско държавно отличие орден „Стара планина“, първа степен. А след броени дни, 25 септември (б. р. днес), именитият ни земляк ще отбележи своята 70-годишнина. Отличието и юбилеят бяха поводът да потърсим за интервю проф. Бояджиев. Поводът, а причината е всичко това, за което споменахме по-горе – един голям учен и голям троянец, с когото е чест да се разговориш.

– Да се върнем към Троян. Кажете ни за родителите си, натиснаха ли Ви към немската гимназия и въобще да вървите нагоре?
–  Баща ми ме събуди в деня, в който раздаваха годишните свидетелства, и ми каза „Ако ще кандидатстваш в немската гимназия, вземи някакъв документ“. Трябвало да го взема допълнително от училище.

– Тоест да не губите време.
– Това беше натискът. И аз, като отидох в Ловеч и като видях тия стени на немската гимназия, те нали й викат Бастилията, съвсем се демотивирах. Все пак си подадох документите и отидох на изпитите, а на изпита по математика едната задача ми се опря. Не мога и не мога да я реша, но ме обхвана една амбиция да вляза на всяка цена. Реших задачата и влязох.

– Имате ли приятелства от тогава, от ученическите години в Троян и Ловеч?
– О, имам, имам. И до ден днешен.

– Споменах за една Ваша троянска съученичка, така възторжено говореше за Вас, че аз я попитах „Да не сте били гаджета с професора?“.
– Не, нямах гаджета в Троян. Бях 14-годишен и по-скоро се отнасях с презрение към момичетата, защото не можеха да играят футбол.

– Играли сте футбол ли?
– Ами да, с Георги Ивановски (известния футболист от славните години на троянския ФК „Чавдар“) сме съседи. Гошо играеше и в А група в Свищов. Бяхме в махалата само момчета, играеше се много футбол.

– За баба си споменахте, явно е била много интересна жена.
– Това бе за прабаба ми, която живя 100 години, не знаеше точно кога е родена. Тя започна работа на 64-годишна възраст.

– Как на 64?
– На 64, за да си изкара пенсия.

– А преди това е била домакиня?
– Преди това е била домакиня. На 64 години започна работа и 8 години бе прислужница в училище „Иван Хаджийски“, за да си изкара пенсия.

– Тя как се казваше?
– Баба Митка.

– А майка Ви и баща Ви?
– Баща ми беше директор на Винпрома в Троян, дълго време – Христо Бояджиев се казваше.

– Пили сте хубава ракия.
– Наистина сме пили много хубава ракия. А майка ми е Любка Бояджиева, моминското й име е Иконописова, фамилията й идва от Разлог. Някой от дедите ми е бил в екипа на Захарий Зограф, даже се говори какво точно е изписал в Троянския манастир. Според семейното предание, когато тръгват да се изселват от Разлог, целият град с радостни възгласи казвал „Иконописците си отиват!“.

– Няма да има кой да мъти водата в Разлог. Бунтари са били, така ли да го разбирам?
– Не знам какви точно са били, но са имали такава слава – по-добре да се махнат, да не са тука.

– Да не сте някакви зрънца?
– Не знам.

Професорът и зимата, снимка Боряна Илиева
– Но Вие сте толкова кротък и фин, че няма как.
– Тази кротост ми е по бащина линия. Бащиният ми род пък идва от Охрид. Имам македонска жилка, което обяснява някои мои постъпки.

– Например?
Ами някои такива по-твърди постъпки.

– Не сте ли мек човек?
– Зависи кого ще питате. Ако питате жена ми, ще каже, че изглеждам мек човек, но всъщност си държа на своето.

– А ако питам малката Ви внучка?
– Е, за нея съм абсолютно мек.

– Ако питам прабабата, Бог да я прости?
– Прабабата, тя не беше сантиментална жена, не знам какво й е било отношението към нас. Опитваше се да ни строява с брат ми. Ние й взимахме бастуна и го слагахме при дървата, да го скрием. Тя не можеше да стигне дотам. И ние правехме през целия ден каквото си искаме, вечерта, разбира се, бивахме наковладени на майка.

– И имаше ли „съветване“?
– О, имаше, имаше. Бой не, но наказания имаше. Майка ми беше твърдият човек в семейството. Баща ми беше много добър, много.

– А те доживяха ли Вашите големи успехи?
– Умряха рано. Баща ми почина през 90-та година, на 63. А майка три години по-късно, на 65.

– Вие сте били съвсем млад.
– 38-годишен. Когато баща ми почина.

– Но вече сте били име?
– Бях доцент. Ивайло Петров казва, че баща му за пръв път погледнал на него сериозно, когато го завел да му покаже къщата/апартамента, която е получил. Горе-долу и моят баща бе така. Той беше много нещастен, защото…

– Защото сте философ ли?
– Да. Аз бях приет и в много престижната тогава специалност външна търговия. И като записах философия, дойдохме с мой приятел от училище, който записа външна търговия, пием у дома, ама баща ми не му е кеф. И ми казва „Кажи само, палим колата и отиваме да те отпишем от философията“. А аз му викам „Какъв търговец ще стана аз, аз не мога две яйца да продам без загуба“. На което той, понеже познаваше системата, отвърна „Ти да не мислиш, че тия дето са търговски представители, могат?“. Като получихме жилище в София, се поуспокои, че няма съвсем да мизерствам.

– Смятате ли, че никой не е пророк в собственото село? Сега, покрай високата национална награда, която предстои да Ви връчат, много хора тук ще гледат на Вас по-различно, по-респектирано. Защото имаше една история, в Троян, която мен малко ме натъжава – появи се идеята да Ви предложат за почетен гражданин, а един овластен заяви открито „Кой е тоя?!“, и в крайна сметка Ви дадоха някакво второстепенно знакче.
– Някаква значка, да, да, знам.

– Сега горещата тема са изборите. Как ще коментирате?
– Ние бяхме тук на втория кръг на първите избори, с един приятел като наблюдатели. На най-първите, когато Йордан Василев победи ген. Добри Джуров. След това започнаха да ми предлагат да съм страничен наблюдател. После съвсем се обърках, не си бяхме представяли, че Държавна сигурност е навсякъде, че в такава дълбочина е разяла обществото ни. Та сега, за тази награда, за ордена, поискаха разрешение да ми проверят отново досието, казвам им „Аз два пъти съм проверяван, но проверете го и трети път, ако искате“.

Босоногата, авт. Цочо Бояджиев
– Все пак е хубаво, че се проверява. Вие винаги сте били твърд антикомунист, нали не бъркам?
– Всъщност и аз, като всички деца по онова време, бях индоктриниран в комунистическата идея. Вярвах, че това е справедливият строй, че това са добрите хора. Докато не прочетох „Архипелагът Гулаг“ (на Александър Солженицин). Преди това един колега ми донесе „Задочните репортажи“ на Георги Марков, тях прочетох първо и след това „Архипелагът Гулаг“. Спомням, че „Архипелагът…“ го четях тука, в Троян, прочитам 10 страници и излизам навън, за да вляза в реален свят. И си казвах – една десета от това, което пише Солженицин, да е вярно, тези хора не заслужават да бъдеш с тях. Споделих с жена ми, а тя ми каза „Ти каквото и да направиш, аз съм с теб, но имай предвид, че те са отмъстителни и ще съсипят живота на децата“.

– Това кои години бе?
– Началото на 80-те.

–  Още не мирише на промяна.
– Абсолютно, не мирише на нищо. Питам жена ми какво да правя, а тя ми отговори „Ходи си на събранията, но не участвай“.

– На партийните?
– Да. И аз отивах с книга, сядах накрая и си четях книгата. То не можеш да не слушаш, разбира се. Веднъж дочух един от старите професори да казва „Цочо Бояджиев никакво отношение не взима“. Но вече бяха започнали перестройките, тъй че не съм бил бунтовник.

– Откъде идва името Ви Цочо?
– Цочо е много троянско име. То е производно от Стоян – Стоян, Стойо, Стойчо, Цочо. И двамата ми дядовци се казваха Цочо, и по бащина, и по майчина линия. Тъй че аз съм нямал шанс да бъда кръстен по друг начин.

(край)
Интервю на Генадий Маринов

Още по темата:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |