Христо Данов: У нас постоянно се говореше за Дойран (1)

* „Йеромонах Кирил Данов през 1897 г. става игумен на Троянския манастир, стои пет години там. Той е основател на читалището в Черни Осъм и на читалището в Орешак“ * Архимандрит Натанаил Данов е игумен на Бачковския манастир, после и на Рилския * „Шест души кметове имаме до 9 септември“

Интервю

Христо Данов

Поводът за това интервю с Христо Данов е 75-годишния му юбилей – роден е на 28 септември 1946 г. в с. Добродан, в многолюдната фамилия на братя Данови, преселници от близкото с. Белиш, дядо му загива на Дойран в Македония през Първата световна война, а в рода му има духовници, кметове, поборници. Един специален човек, който си има солидната днешна биография, щрих от която са трите му мандата като кмет на Добродан, направеното като служител и шеф на някогашния „Булгарплод Троян“, обществената дейност. Но друго е специалното – г-н Данов е тясно свързан с историята, хем е тук, хем е там, с дедите си, с героите от героичните български времена, носи го в себе си. Негово дело е възстановяването на Фердинандовата чешма на Дойранските височини, напомняща за една от най-страшните и славни победи на българското оръжие и за забележителното троянско участие в нея, обновяването на войнишкия паметник в Добродан, създаването на троянския Комитет за възстановяване на войнишките паметници, побратимяването на Троян с Дойран. И още –  умее да разказва за историята с такава любов и вещина като никой друг. И от нас – честит рожден ден и за много години, г-н Данов!

– Да започнем от началото – разкажи ни за корените си (познаваме се отдавна и си говорим на ти).

– Аз съм от добродански род с белишки произход. Двама от шестимата братя Данови са били кметове на Белиш – дядо Цочо и дядо Илия. Когато турците бягат от Добродан, те се преместват да живеят там, където е по-равно, има повече обработваема земя. Дядо Илия е бил кмет на Белиш и продължава като кмет на Добродан. Но по-имотен бил дядо Иван, моят прадядо. Купил от турците много земя и те, доволни, му дават тапията за една голяма мера без пари. Той им отговорил, пред хора: Няма да я взема, мерата трябва да стане общинска, защото сиромасите няма къде да си пасат добитъка. И го избират за кмет. Той прави джамията на училище. 120 години след него аз като кмет се наложи да затворя училището, защото имаше само 16 деца. Тъжно е, защото училището си е училище, но успях сградите да ги превърнем в дом за стари хора.

Йеромонах Кирил Данов

– Там стана едно от малкото хубави неща със зарязани училищни сгради, не само в нашия район, но и в България.

– Да. После стана и домът за хора с деменция. Много доброданци си изкараха в тия домове последните дни по-добре, отколкото вкъщи, и не бяха в тежест на близките си. Но да продължа за рода ми. Най-умният човек от Дановци е йеромонах Кирил Данов от Троянския манастир, който е роден през 1848 г. Казвал се е Христо, Кирил е монашеското му име. Знаем от записките на Захарий Стоянов, че йеромонах Кирил е водил Левски няколко пъти през Балкана и до Ловеч. Поповете Дановци са трима. Аз съм сложил портретите им вкъщи. Портрета на Кирил Данов, като го погледна една ясновидка от Севлиево, и каза: Този човек е свят човек, той е личен приятел на Христо Ботев. Аз не знаех такова нещо, но започнах да разсъждавам през годините. Историята дава информация, че на 22 години Кирил открива килийно училище в Троянския манастир. Къде е завършил обаче? И като видях годината му на раждане – 1848, като на Ботев, – предположих, че е учил при Ботьо Петков. По онова време от нашия край са ходили през Балкана да берат рози. Възможно е, търся информация. Дядо Кирил е един от най-активните членове на Революционния комитет в Троянския манастир заедно с архимандрит Макарий. Даже, когато арестуват троянските първенци, от манастира арестуват само тях двамата. В Ловешкия затвор се събират със Захарий Стоянов, той пише в Записките как „за няколко дена попчето Кирил заприлича на смъртник. Седнал на прага, той ми каза: О, господ да ги убий. Измъчиха ме много“. Връзват го на една верига заедно със Захарий Стоянов, с Тодор Каблешков и от Ловеч – през Севлиево и Търново, където ги разделят: Каблешков и Захарий Стоянов – за Пловдив, другите – за Русе. В Русе е имало един адвокат, българин, който е успял да ги спаси от въжето.

Историята на Троянския манастир от йеромонах Кирил, 1903 г.

Дядо Кирил (Данов) през 1897 г. става игумен на Троянския манастир, стои пет години там. Той е основател на читалището в Черни Осъм и на читалището в Орешак – лично събирал хората. Голям дарител е. В долния край на манастира има сливова градина, но по-рано имаше ябълкова градина, той я прави, аз я помня; имаше и рибарник. Камбанарията е строена по негово време. Дарил е пари и за троянското училище. Той е събирал будни момчета от селата и в тази ябълкова градина ги е учил да присаждат. Дядо Кирил умира в ловешката болница, а гробът му е в гробището в Троянския манастир, най-десният отгоре. Аз съм подготвил и съм разговарял с игумена на манастира да сложа на дувара една плоча със снимката му.

Архимандрит Натанаил Данов

– Дядовците ти са здраво свързани със земята и с народното дело, ти си същият. И толкова сладкодумно разказваш за историята, знаеш толкова неща, има ли нещо написано?

– Донякъде имам, но сега започвам да работя по този въпрос. Но нека ти разкажа за още един човек от рода. Дядо Кирил е отгледал едно момче на брат си – дядо Данчо, изучил го и го пратил да завърши семинария в Цариград, като го накарал в църквата на Троянския манастир да даде клетва, че като се върне, ще стане поп, а не монах. Нали поповете имат семейство. Връща се дядо Данчо, жени се, раждат му се две деца, става секретар на Ловешкия митрополит. Но се случва така, че умират и жена му, и двете му деца. Няма право да се жени втори път. Той отива в село Търнак, Врачанско, и става свещеник там седем години. Но е човек с висше образование, Църквата се поинтересувала, изтеглила го и го направила протосингел на Врачанска околия. През 1936 г. архимандрит Натанаил Данов – това е монашеското му име – го срещаме и като игумен на Бачковския манастир. Там намерих един монах, който го помни. Каза, че е бил много оправен, нали манастирите са имали много имоти. През 1938 г. става игумен на Рилския манастир. И там срещнах един монах, който ми каза, че той (игуменът Натанаил) пръв в България е внесъл малини. Там е до 1945 г., изгонили са го „другарите“ (комунистите), защото е участвал в опелото на цар Борис.

– Защо не ги знаем тези неща, например, че троянец е бил игумен на двата най-големи манастира?!

– Той обаче се оженил. Изпълнил на чичо си клетвата. Оженил се за една жена, която продавала кръстчета в Рилския манастир. Вдовица, мъжът й бил алкохолик. Тогава дядо Натанаил (Данчо) вече не бил монах. Научих, че жената имала двама синове – единия от първия мъж, другия от дядо Натанаил. Успях да се свържа с доведения му син. Разказа ми, че царицата е дала на дядо Натанаил един голям златен кръст, инкрустиран със скъпоценни камъни. Но след 9 септември не са му давали никъде работа и бил принуден да го продаде.

– Разбирам, че твоята връзка с историята не е случайна, има дълбок корен. Съжалявал ли си някога, че не си учил история?

– Не. Завършил съм доброданското училище и после – селскостопанския техникум в Троян, имаше такъв техникум. Тогава беше модерно селското стопанство.

– Но съдбата те срещна с един от най-големите историци на България, акад. Георги Марков, и станахте приятели.

– Така се случи, че всички по-възрастни от моя род са трудоваци – защото ние, Дановци, сме „фашисти“. Шест души кметове имаме до 9 септември, след 9-ти първият съм аз. Татко имаше един първи братовчед, който бил другар отпреди 9-ти и се пенсионира като полковник. Обаче много тачеше баща ми. Като наближи да ходя в казармата, баща ми говори с него. Какво е направил, не зная, но ме изпратиха в Кърджали, артилерия. Старшина-школник Георги Марков беше взводен командир на нашата новобранска батарея. Започнахме да си говорим за история. Аз му разказвам за дядо Кирил, той – за своя род, баща му е бил царски офицер, а майка му е от Калофер. Като стана професор, го видях по телевизията. Намерих му телефона и му се обадих. Срещнахме се, познахме се.

(следва)

Интервю на Генадий Маринов

Бел. ред. В продължението – за първото посещение в Дойран през 1973 г., за перипетиите около възстановяването на Фердинандовата чешма, помагачите и отговора на дядо Георги от дойранското с. Църничани на въпроса от каква народност е, за поредния дойрански проект.

Начало

Още по темата:

• Христо Данов: За съжаление е вярно... 
• Заслужена награда за Христо Данов и едно достойно дело

Tweet