Пошляпването – мнението на един специалист

* Франсоаз Долто: „Когато майките са били малки, са изяли някой и друг бой, който им се е отразил добре... Тогава защо да лишават децата си?“

Цветелина Цветкова
Колонката на психолога
АВТОРКАТА Цветелина Цветкова е възпитаничка на Езиковата гимназия в родния си Ловеч и магистър по психология от Софийския университет, доскоро софиянка – цели 14 години, но решила да живее в Троян. По думите й – обмислен избор и с добри очаквания. Специализирала е когнитивно-поведенческа психотерапия и има сериозен опит в работата с деца със специални образователни потребности. „Колонката на психолога“ е по различни теми, които имат общо с психологията. „Казвам се Цветелина Цветкова и съм клиничен и консултативен психолог. Моята специалност ме заведе от Ловеч в София, а мъжът ми ме доведе в Троян. Надявам се в тази рубрика да свържа всички места и неща, на които държа“, това ни написа тя в краткото въведение към първата си „троянска“ статия (виж „Детето и играчките“). Но след няколкото троянски месеца последва промяна – не от разочарование, както ни обясни, а заради професионални ангажименти на съпруга лекар. Коментарът й: „Отново в София, но често в Троян“; а „Колонката...“, разбира се, продължава.
Т21

ТОЗИ ПЪТ дословно ще цитирам мнението на французойката Франсоаз Долто –  психиатър и психоаналитик, пионер в детската психоанализа с множество значими трудове.  „Когато се появи детето“ е заглавието на книга, написана въз основа на нейна ежедневна рубрика във френско радио, в която Долто отговаря на писма на слушатели. В едно от тях е засегната темата за боя, а отговорът е много замислящ, затова ще цитирам водещата на радиопредаването и отговора на специалиста.

Франсоаз Долто

ЕДНА жена споделя: „Имам момиченце на пет години, чиито реакции понякога ме смущават. Какво поведение да възприема, когато тя ме удря или се прави, че ще ме удари, щом й заповядам или откажа нещо? Разбира се, че това се случва само ако е в лошо настроение.“ И добавя, че е опитала всичко – безразличието, иронията, гнева.... Долто отговаря: „Иронията... Мисля, че накрая те са стигнали до нещо като игра – коя ще командва другата“. Това момиченце явно е интелигентно, тъй като съвсем не е едно и също да удряш и да се правиш, че ще удариш. Да се правиш, означава: „Внимание! Внимание! Аз командвам, а не ти!“. Според мен тогава майката трябва да заяви: „Слушай, казвам ти неща, които не ти харесват, но правя каквото мога. Ако не си доволна, няма нужда да идваш при мен. Стой си в твоята стая. Щом обаче идваш при мен, ще ти казвам какво мисля“. Смятам, че трябва да говори на детето, а не да се преструва на обидена, ядосана или нещо друго. Да се шегува: „Я виж, ръката ти иска да ме удари? А ти какво ще кажеш“, „Я, каква е тази ръка, защо иска да ме удари? Защото казах нещо, което не ти харесва ли? Та и ти понякога ми казваш неща, които не ми харесват. Аз удрям ли те?“... Децата усвояват навиците на големите, особено когато са малки. Нерядко чуваме родителите да говорят грубо на невръстните си деца: „Млькни! Не пипай там!“ и т. н. и после се учудват, че щом се почувства личност, детето започва да прави същото“.  

 РАДИОВОДЕЩАТА поставя въпроса за пляскането: „Мислите ли, погледнато най-общо, че поведение, което включва и малко шамари в определени ситуации...?“. Долто: „Когато майките са били малки, са изяли някой и друг бой, който им се е отразил добре... Тогава защо да лишават децата си? Те правят това, което са правили за тях. Някои деца са много чувствителни – ако не ги нашляпат от време на време, те решават, че не ги обичат. Зависи от стила на майката. Не може да се каже с абсолютна сигурност дали е добро или лошо. Нашляпването е нещо комплексно“.
 
„НО ТОВА не Ви ли шокира“, пита водещата. Оговорът на Долто: „Не. Смятам, че трябва, доколкото е възможно, да се избягва всичко, което унижава детето. То не бива да се подлага на унижение никога. Подигравката или караницата са разрушителни. Освен че веднага успокоява възрастния, понякога и малкото, в дългосрочен план нашляването може да бъде вредно (а целта на възпитанието е именно в дългосрочен план). Все пак ако майката или бащата искат да се отнасят така с детето си, да не е пред хора. Да го отведат настрани, в стаята му и там да го хокат. А щом ядат на майката е във върха на пръстите ... какво да направим? Не може да й се попречи. Това не означава, че е лоша майка. Има майки, които не докосват никога децата си, но с думи и поведение са много по-агресивни, даже садистични, отколкото ако ги шляпаха.

Трябва да знаем, че боят е признак за слабост на родителите и на техния самоконтрол. Тоест възрастния дава лош пример. Възрастен, който говори грубо и заповеденически, който действа с насилие и позволява да се отприщи гневът му към детето, не бива да се учудва, ако види след няколко месеца или години то да се държи по същия начин с по-слаби от него. Повтарям, малкото дете вижда, ако мога да кажа „сляпо“, всичко, което прави възрастният като „добро“ и ще започне рано или късно да му подражава както по отношение на самия него, така и спрямо други деца.

И за да се върнем към нашляването, ако възрастният не може да се въздържи поради липса на самоконтрол, да не се утешава с лесното извинение, че постъпва като възпитател – защото не е вярно. И нека поне не го прави никога със закъснение – тази вечер или в събота ще си получиш „твоята“ порция. Когато малкото човече се страхува от възрастния, то бързо губи уважението си към него и го вижда такъв, какъвто е – слабо, неспособно да се владее същество или още по-лошо, хладнокръвен садист“.
 
ВСЕКИ си е мислел по тази тема, защото всеки е бил много ядосан на своето дете. Написаното обаче поставя основен въпрос – какво иска родителят да предаде като послание на детето чрез боя в момента и какви иска да са отношенията им в дългосрочен план. Два много лични въпроса.

Цветелина Цветкова, клиничен и консултативен психолог


 Още в „Колонката на психолога

0 коментара:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |