Нощните страхове (32)

 * Изолираните нощни страхове и сомнамбулизмът изчезват без терапия през юношеството, те не са проява на епилепсия и не бива детето да бъде събуждано

Цветелина Цветкова
Колонката на психолога
АВТОРКАТА Цветелина Цветкова е възпитаничка на Езиковата гимназия в родния си Ловеч и магистър по психология от Софийския университет, доскоро софиянка – цели 14 години, но решила да живее в Троян. По думите й – обмислен избор и с добри очаквания. Специализирала е когнитивно-поведенческа психотерапия и има сериозен опит в работата с деца със специални образователни потребности. „Колонката на психолога“ е два пъти в месеца, по различни теми, които имат общо с психологията. „Казвам се Цветелина Цветкова и съм клиничен и консултативен психолог. Моята специалност ме заведе от Ловеч в София, а мъжът ми ме доведе в Троян. Надявам се в тази рубрика да свържа всички места и неща, на които държа“, това ни написа тя в краткото въведение към първата си „троянска“ статия. Но след няколкото троянски месеца последва промяна – не от разочарование, както ни обясни, а заради професионални ангажименти на съпруга лекар. Коментарът й: „Отново в София, но често в Троян“; а „Колонката...“, разбира се, продължава.
Т21
• НОЩНИТЕ СТРАХОВЕ. Те представляват частични събуждания, свързани с интензивен страх, често с начално извикване, изразена вегетативна реакция без спомен на другия ден. Обикновено настъпва през първата третина на периода на съня и трае между една и десет минути.

• СТРАШНИТЕ СЪНИЩА. При страшните сънища е налице често детайлизиран сън със страшно съдържание, за който има спомен след събуждането, по време на самия сън  или на сутринта. За първи път се появяват между 3-та и 6-та година.

• СОМНАМБУЛИЗМЪТ. Ходенето на сън (сомнамбулизмът), представлява частично събуждане с различно изразено двигателно поведение при по-лоша от тази в будно състояние координация – сядане, ставане от леглото и ходене без събуждане, което подобно на нощните страхове, настъпва в първата трета на съня, трае около 30 минути и завършва спонтанно, най-често с лягане в леглото и без спомен на другия ден. В най-леките форми представлява интензивно раздвижване и объркано говорене на сън.

ИЗОЛИРАНИТЕ нощни страхове и сомнамбулизмът имат прогноза за почти пълно изчезване без терапия през юношеството. Те не са проява на епилепсия. Не бива да се прави опит детето да бъде събуждано! Причини могат да се потърсят в източници на психична и физическа възбуда. При сомнамбулизма е необходимо обезопасяване на средата с цел да се намали риска от нараняване по време на ставанията.

ИЗОЛИРАНИТЕ страшни сънища нямат клинична значимост. Специализирана консултация може да се потърси, ако честотата е много голяма и/или са много драматични, родителите са много тревожни и/или е налице семейна дисфункция и има съмнения за особености в развитието на детето.

Цветелина Цветкова, клиничен и консултативен психолог
Библиография: Маринов, П. Николкова С. Психиатрия,
психология и психотерапия. 2007.


 Още в „Колонката на психолога

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |