Паническото разстройство (12)

* „Страдащите от паническо разстройство изпитват силен телесен дискомфорт, придружен с тежки емоционални преживявания и мисли. Поради това консултациите с лекар и психолог

 биха били смислени и полезни“

Цветелина Цветкова

Колонката на психолога

АВТОРКАТА Цветелина Цветкова е възпитаничка на Езиковата гимназия в родния си Ловеч и магистър по психология от Софийския университет, доскоро софиянка – цели 14 години, но решила да живее в Троян. По думите й – обмислен избор и с добри очаквания. Специализирала е когнитивно-поведенческа психотерапия и има сериозен опит в работата с деца със специални образователни потребности. „Колонката на психолога“ е два пъти в месеца, по различни теми, които имат общо с психологията. „Казвам се Цветелина Цветкова и съм клиничен и консултативен психолог. Моята специалност ме заведе от Ловеч в София, а мъжът ми ме доведе в Троян. Надявам се в тази рубрика да свържа всички места и неща, на които държа“, това ни написа тя в краткото въведение към първата си „троянска“ статия. Но след няколкото троянски месеца последва промяна – не от разочарование, както ни обясни, а заради професионални ангажименти на съпруга лекар. Коментарът й: „Отново в София, но често в Троян“; а „Колонката...“, разбира се, продължава.

Т21

ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО е често психично заболяване, което се проявява с типични пристъпи на страх, тревожност между пристъпите и в някои случаи - агорафобия (страх от напускане на дома, преминаване през обществени места, смесване с тълпи). Приема се, че от него са засегнати около 2% от хората, като съотношението мъже - жени е 1:2. Хората с паническо разстройство често са преживели внезапна смърт на близък роднина или приятел. Идеята за възможна внезапна загуба не им е чужда и става водеща. Провокиращи фактори на първия панически пристъп могат да бъдат задушно помещение, преумора, поемане на голямо количество кафе или алкохол, прекомерно емоционално натоварване. Впоследствие паническият пристъп се оформя като реакция, възникваща след прилагане на определен стимул – например след чести и неизбежни стимули като пътуване в превозно средство, оставане сам вкъщи, посещение на супермаркет и други. Формирането на паническата реакция се съобуславя от базисните вярвания, разбиранията за себе си, света и другите на индивида и биологичната му предпоределеност.

ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО се проявява с неочаквани панически пристъпи, като поне един от тях се последва за един месец от един или няколко от следните признаци: постоянна загриженост за следващи пристъпи, безпокойство за причните и последствията от пристъпа, значима промяна в поведението, свързана с пристъпа. Той може да продължи в рамките на 10 минути и да се изрази в ускорен сърдечен ритъм, изпотяване, треперене или усещане за люлеене, задух, гадене или коремен дискомфорт, усещане за изтръпване или парене, усещане на студенина или горещи изчервявания, чувство на световъртеж, нестабилност или замайване и други. В последващото развитие на разстройството се появява страх от очакване на следващия пристъп, „страх от страха“. При тежки форми засегнатият не смее да остане сам у дома без придружител. Често при пациентите с паническо разстройство са налице и депресивни симптоми. Страдащите от паническо разстройство изпитват силен телесен дискомфорт, придружен с тежки емоционални преживявания и мисли. Поради това консултациите с лекар и психолог биха били смислени и полезни.

Цветелина Цветкова,

клиничен и консултативен психолог

Източник: Николова, С., Маринов. П. Психиатрия, психология и психотерапия

Начало

 Още в „Колонката на психолога“

• Детето и играчките (1)
• Психосоматика – връзката между психиката и тялото (2)
• Хипохондрия или за здравната тревожност (3)
• За детето и ученето на чужди езици (4)
• Хиперактивното дете – разпознаване и подход (5)
• Аутизъм – какво е това? (6)
• Спешна психологическа помощ (7)  
• „Бърнаут“ – какво е това (8) 
• Детето и джобните (9)
• Хранителни разстройства (10) 
• За Троян (11)

Tweet