Хиперактивното дете – разпознаване и подход (5)

* „Диагноза може да се постави от детски психиатър. Хиперкинетичността с дефицит на вниманието (ADHD) е най-често срещаното нарушение в детска възраст, като съотношението момичета/момчета е 1:2“

Цветелина Цветкова

Колонката на психолога

АВТОРКАТА Цветелина Цветкова е възпитаничка на Езиковата гимназия в родния си Ловеч и магистър по психология от Софийския университет, доскоро софиянка – цели 14 години, но решила да живее в Троян. По думите й – обмислен избор и с добри очаквания. Специали-зирала е когнитивно-поведенческа психотерапия и има сериозен опит в работата с деца със специални образователни потребности. „Колонката на психолога“ е два пъти в месеца, по различни теми, които имат общо с психологията. „Казвам се Цветелина Цветкова и съм кли-ничен и консултативен психолог. Моята специалност ме заведе от Ловеч в София, а мъжът ми ме доведе в Троян. Надявам се в тази рубрика да свържа всички места и неща, на които държа“, това ни написа тя в краткото въведение към първата си „троянска“ статия. И още няколко нейни уводни думи: „С какво се занимава психологията? Името й буквално значи наука за душата. В този смисъл психологът е човек, който учи за емоциите и поведението на човека – от детска до късна възраст, научава се да разпознава психичното здраве и психич-ната болест. Много пъти съм си мислела и са ме питали за смисъла на тази наука. Бих го описала така: Лекарят има за задача да опази човека физически здрав, а психологът – психически здрав“.

ПЕТАТА статия в „Колонката...“ е посветена на проблема с детската хиперактивност и как да я разпознаваме и преодоляваме.

Т21

КРИТЕРИЯТ ЗА ОЦЕНКА

В ПОСЛЕДНИТЕ години много се говори за хиперактивност и дефицит на вниманието. Много често виждайки активно дете, се мисли за него като за хиперактивно и то е наричано така. Макар думите да са близки, разликата е голяма. Хиперакивност означава прекомерно неспокойствие, особено в ситуации, изискващи относителен покой. Критерият за оценка трябва да бъде преголяма активност в контекста на това, което се очаква при дадена ситуация и което е типично за другите деца на същата възраст с подобен IQ (коефициент на интелигентност). Тази поведенчески черта е най-явна в структурирани, организирани ситуации, които изискват висока степен на поведенчески контрол.

ПО-СКОРО ТИЧА ОТКОЛКОТО ХОДИ

ПРЕДСТАВЕТЕ си следното. Дете, което е много възбудимо и приказливо. По-скоро тича, отколкото ходи, катери се по мебели и шкафове, винаги трябва да върши нещо и то обикновено е придружено от шум. В детската градина или в училище подвиква, закача децата, често задава едни и същи въпроси. Трудно издържа да дойде негов ред и действа импулсивно. Започва нещо, но не го довършва и бърка при детайлите, защото много лесно се разсейва. Всеки е наблюдавал нещо от това вкъщи. За да се говори обаче за разстройство, е важно да се уточни дали то се случва независимо от средата, т. е. дали това поведение се проявява постоянно, а не ситуационно, навсякъде и независимо с кого е детето и дали пречи на неговото адаптиране.

СИМПТОМИТЕ НАМАЛЯВАТ С ВЪЗРАСТТА

ХИПЕРКИНЕТИЧНИТЕ разстройства са група от разстройства, при които кардинални особености са нарушеното внимание и хиперактивност. Те винаги възникват рано в развитието (обикновено в първите пет години от живота). Причината не е изяснена, но се предполага, че е биологична. Диагноза може да се постави от детски психиатър. Хиперкинетичността с дефицит на вниманието (ADHD) е най-често срещаното нарушение в детска възраст, като съотношението момичета/момчета е 1:2. Обичайно поведенческите симптоми с възрастта намаляват.

ГОВОРЕНЕТО С ТИХ ГЛАС ПОМАГА

ОСОБЕНО важно е такива деца да живеят и учат в стаи с малко количество сензорни стимули, защото лесно се разсейват. При говорене е хубаво да се търси очен контакт. Да им се дават ясни и кратки наставления и изборът да е зададен (например трябва да се напише домашна работа – и вместо „Трябва да си напишеш домашното“ поръчението да е формулирано „С червената или синята химикалка избираш да напишеш домашното“). Задачите, които се поставят, да са ясни и кратки, с видим резултат и вербална похвала след свършването им, като е добре да има редуване на дейност и почивка на около 30 минути. Говоренето с тих глас помага. Тук като цяло словото играе важна роля, колкото и да изглежда, че никой не слуша. Когато има прекомерна активност, отговорът трябва да е обратнопропорционален – спокойно и обрано от излишни думи говорене. Общуването в този смисъл изисква известна доза творчество, но това възпитава и у възрастните умение за  кратко, ясно и открито говорене, което в наше време е особена ценност.

Цветелина Цветкова,

клиничен и консултативен психолог

Начало

 Още в „Колонката на психолога“

• Детето и играчките (1) 
• Психосоматика – връзката между психиката и тялото (2) 
• Хипохондрия или за здравната тревожност (3) 
• За детето и ученето на чужди езици (4)

Tweet