Психосоматика – връзката между психиката и тялото (2)

* „Ако нещо ви е заболяло и лекарят не намира причина за оплакванията, си заслужава да се помисли какво в обкръжението и ежедневието, ако се промени, ще ви стане по-добре“

Цветелина Цветкова

Колонката на психолога

АВТОРКАТА Цветелина Цветкова е възпитаничка на Езиковата гимназия в родния си Ловеч и магистър по психология от Софийския университет, доскоро софиянка – цели 14 години, но решила да живее в Троян. По думите й – обмислен избор и с добри очаквания. Специализирала е когнитивно-поведенческа психотерапия и има сериозен опит в работата с деца със специални образователни потребности. „Колонката на психолога“ ще е два пъти в месеца, по различни теми, които имат общо с психологията. „Казвам се Цветелина Цветкова и съм клиничен и консултативен психолог. Моята специалност ме заведе от Ловеч в София, а мъжът ми ме доведе в Троян. Надявам се в тази рубрика да свържа всички места и неща, на които държа“, това ни написа тя в краткото си въведение към първата си „троянска“ статия. И още няколко нейни уводни думи: „С какво се занимава психологията? Името й буквално значи наука за душата. В този смисъл психологът е човек, който учи за емоциите и поведението на човека – от детска до късна възраст, научава се да разпознава психичното здраве и психичната болест. Много пъти съм си мислела и са ме питали за смисъла на тази наука. Бих го описала така: Лекарят има за задача да опази човека физически здрав, а психологът – психически здрав“. Поредната втора статия в „Колонката на психолога“ насочва вниманието върху връзката „психика - тяло“.

Т21

„ВСИЧКО ИДВА ОТ ГЛАВАТА“

НА ВСИЧКИ ни се е случвало. От притеснение да те заболи нещо. Детето – обичайно корем преди детската градина, възрастният – глава, след нея. „Всичко идва от главата“, казва народната мъдрост и психолозите много вярват в това. Психосоматика („психе“ – душа, „сома“ – тяло) е направление, което изучава влиянието на психологически фактори върху физическите оплаквания и заболявания. Терминът „психосоматика“ е въведен за първи път от немския психиатър Christian Heinrot през 1818 г. Още тогава се забелязва, че има връзка между особеностите на личността на отделния човек и на важни за него житейски събития върху физическото му състояние.

СПОРЕД психосоматичната идея човешкият организъм е едно цяло и болестта не е случайно явление. В най-общ план психосоматичното разстройство при даден човек е резултат от взаимодействието на стрес, характер и телесна конституция. В личната история на хора със заболявания като язва, астма, екзема, псориазис, световъртеж и други могат да се открият психически фактори, които в комбинация с телесна предразположеност довеждат до такива проблеми. Чертите на нашия характер започват да се изграждат от ранна детска възраст. Ако помолим някой да ни опише какво дете сме били и се замислим какъв възрастен сме сега, ще видим, че общо-взето описанието съвпада. Така идва и идеята да се търси кои черти на даден човек му помагат и кои го затрудняват, даже разболяват. Ето два примера.

СЪРДЕЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ ПОРАДИ ЕМОЦИОНАЛНИ РЕАКЦИИ

ПЪРВИ ПРИМЕР. Някои хора са особено склонни да развиват хронични сърдечни заболявания поради емоционалните си реакции към външни стресови фактори. Въз основа на богат клиничен опит лекарите стигат до извода, че значителен брой хора, страдащи от тежко сърдечно заболяване, имат някои лични качества, които биха могли да доведат до появата на заболяването. Човек може да опише такъв типаж като нетърпелив и склонен да търси съперничество. Иска всичко да става възможно най-бързо и най-скоро и да печели винаги и бързо, това са свръхзаети хора, но винаги готови да поемат още неща, сякаш искат да поемат максимален брой притеснения едновременно.

ПРЕДРАЗПОЛОЖЕН КЪМ ОНКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

ВТОРИ ПРИМЕР. Личностни характеристики като – склонност към задържане и несподеляне на емоционалните преживявания (и най-вече на агресивността), отстъпчивост, изпълнителност и висока отговорност, тенденция към преживявания на депресия и безнадеждност, трудности в преодоляването на конфликти, се разглеждат като описващи тип личност, считан за специфично предразположен към онкологични заболявания. Смята се, че хора с подобни особености обикновено не споделят неприятните си преживявания, задържат, потискат и натрупват негативните си емоции, което натоварва организма и води до отслабване на естествените му защитни механизми.

ВСЕКИ ОТ НАС Е ПРИМЕР ЗА НЕЩО ИЛИ НЯКОГО

ТОВА СА само примери от областта на психосоматиката. Но всеки от нас е пример за нещо или някого. За да сме здрави физически, психиката също има своята роля. Ако нещо ви е заболяло и лекарят не намира причина за оплакванията, си заслужава да се помисли какво в обкръжението и ежедневието, ако се промени, ще ви стане по-добре. Отговори на подобни въпроси и навременни действия понякога спестяват много лекарства.

Цветелина Цветкова

Начало

Още в „Колонката на психолога“

• Детето и играчките (1)

Tweet