Място за почит край реката в Орешак

* Новооткритата паметна плоча на четиримата Ботеви четници от Орешак и Черни Осъм – дело на един от потомците Мариян Данчев и семейството му; сред помагачите са Община Троян и сдружение „Бъдеще за Орешак * „Ех, като освободим България, тогава и ще се и оженя“ * Големите работи на „малките“ хора

На 2 юни

Хъша рецитира "На прощаване" пред паметната плоча на четиримата Ботеви четници, Орешак

С ДОСТОЙНО събитие на достойно място Орешак почете 2 юни. Край реката, в махала Кичура, бе открита паметна плоча. Поставена върху голям речен камък, тя съобщава, че на това място е била родната къща на Христо Йосков Ганковски – един от най-младите Ботеви четници, едва 18-годишен, роден на 1 януари 1858 г., загинал в битката при Милин камък на 18 май 1876 г. Тя е и в памет на Васил Георгиев–Троенчето, Васил Стоянов Мишков, Петко Мачев, също участници в Ботевата чета от селата Орешак и Черни Осъм. Около паметника е оформена градинка с информационно табло и място за отдих.

Мариян Данчев

Стела Маринова от "Бъдеще за Орешак"

„ЕХ, КАТО освободим България, тогава и ще се и оженя“, казвал Васил Стоянов. Не са успели с жененето, не са оставили потомство, кратките биографии на повечето приключват със същата онази 1876 година. Ботевото стихотворение „До моето първо либе“ не е само литература. А стихотворението „На прощаване“ освети мястото в изпълнение на троянския актьор Венелин Йорданов-Хъша, под звуците на проливния юнски дъжд.

МНОГО думи на благодарност се чуха по време на откриването. Но основната заслуга несъмнено е на един родолюбив и всеотдаен наш съгражданин от орешашкия Василешки род, потомък на Христо Ганковски – Мариян Данчев. В продължение на две години Мариян влагаше усилия, време и пари, плътно подкрепян от семейството си: съпругата Таня, чийто е дизайнът на информационната табела, дъщерята Вяра, помогнала много при подготовката на тържеството, и сина Стойко, който заедно с баща си е дарил не един трудоден за реализиране на проекта. Верни техни помощници са хората от сдружение „Бъдеще за Орешак“, чийто представител – Стела Маринова, водеше тържеството. Община Троян, в лицето на кмета Донка Михайлова, е направила нужното за даряване на терена, директорът на Музея на занаятите Елеонора Авджиева съдейства при историческите проучвания, проектът е на арх. Пенко Терзиев. Хората от комитета „Васил Левски“, общинският съветник Николай Тодоров, багеристът бай Иван са други помагачи, споменати с благодарност от Мариян Данчев.

Кметът Донка Михайлова

Съветникът Николай Тодоров

В РЕЧТА си кметът Михайлова подчерта, че 2 юни изправя българите пред важни въпроси – дали все още не носим роба в себе си, кои са предателите, дали направихме всичко, за да защитим мечтата за свобода, и благодари на всички, съпричастни към поставянето на паметния знак, защото той дава шанс всяка година да заставаме пред него и да си задаваме тези въпроси. Общинският съветник Николай Тодоров пожела на Мариян Данчев неговият кураж и саможертва, преведени на езика на съвремието ни, никога да не секват. А сред чадърите на присъстващите две момчета от регионалния клон на Национално дружество „Традиция“ в четнически униформи стояха на почетен караул до паметната плоча през цялото време на церемонията, мирно, под проливния дъжд, до кулминацията в 12:00 часа – общобългарската второюнска сирена.

Любляна Боржукова: Кът за знание, за почит, за отдих и отмора

Двама от потомците – Мариян Данчев и Марин Василешки

Един от важните помагачи – багеристът бай Иван

СЛЕД ПОДНАСЯНЕТО на букети и венци от сдружение „Бъдеще за Орешак“, Община Троян, Общински съвет - Троян и коалиция „Избор за Троян“, Стела Маринова напомни, че отсега нататък паметникът е „отворен“ всеки ден за поставяне на цветя. Любляна Борджукова от „Бъдеще за Орешак“ описа новото място като кът за знание, за почит, за отдих и отмора. А то наистина е специално, струва си една малка отбивка от главната орешашка улица. Мариян Данчев каза, че махала Кичура, където навремето са се заселили четири рода, е едно от най-старите места, от които е тръгнал Орешак. И че до къщата на Христо Ганковски е имало воденица – вероятно тази, описана от Феликс Каниц в пътните му бележки, затова се планира, след още исторически издирвания, да се постави следващо информационно табло. Възрастният над 90-годишен орешачанин Марин Василешки, родственик на Христо Йосков Ганковски, разказа, че по спомени на баща му оттук през турско време е минавал главният път към Троян, по-късно „калдърмосан“ от орешашкия кмет Минко Йосков Ганковски, брат на Ботевия четник.

Поклон пред героите

ПО ВРЕМЕ на откриването водещата Стела Маринова цитира Ботевите думи „виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора“. На този ден орешачани имаха заслуженото право да се чувстват от тези уж малки хора, които вършат големи работи в името на общото ни минало и бъдеще.

Нели Генкова-Маринова

Начало

Tweet