За идиотщините на ЦИК и още нещо

* „Към 19:00 ч. вече започваме да четем внимателно как трябва да приключим изборния ден и изведнъж - греда!“ * „Приключиха поредните избори, а хаосът беше увеличен многократно. Хаос, който можеше да се избегне“

Свилен Димитров
ЕИ 2019 Предизвикано
Авторът Свилен Димитров е компютърен специалист и преподавател по информатика и IT технологии в троянското СУ „Васил Левски”. За пръв път участва в Секционна избирателна комисия на Парламентарните избори през 2005 г., а от 2007 г. три мандата е член на Общинската избирателна комисия, която отговаря за Местните избори през 2007 г., 2011 г. и 2015 г. През останалото време е бил в секционни комисии на всички други избори – за президент, парламент, референдум, европарламент. Редовен и желан автор на Т21 с остра чувствителност към едрите проблеми на обществото ни. Причина за настоящия му текст са поредните бъркотии при организирането на поредните български избори, този път за излъчване на представителите ни в Европейския парламент 2019.

МНОГО СЕ ЧУДИХ дали да пиша за поредната „организация“ на избори, в която Централната избирателна комисия (ЦИК) ни забърка. Но реших, че този път е необходимо да се даде гласност, защото както е тръгнало, за Секционните избирателни комисии (СИК) ще има все по-малко желаещи и все повече грешки. С всеки следващ избор нещата стават все по-сложни за СИК и „огромната“ сума от 54 лв. за член на комисията вече не може да бъде достатъчен стимул за участие на членове, които вече са били, а за определени неща трябва опит. Все пак на тези избори никакъв опит не можеше да ни подготви за това, което ЦИК бяха измислили. Нека започнем поред на събитията, разказани от първо лице, като секретар на СИК №113400006, находяща се в ОУ „Иван Хаджийски“, Троян.

НА 25 МАЙ 2019 Г. в 18:30 ч. се явих пред Община Троян и заедно с председателя на секцията Димчо Лучев приехме от Общинската администрация всички материали, необходими за изборите. Чувалът, който трябваше да се носи лично от представител на СИК, включваше следните задължителни по закон неща: списък за гласуване, бюлетини, кутия за отрязъци, формуляр на лицата, които ще получат копие на протокола за резултатите, както и самия протокол, две чернови на протокола, печат на СИК, протокол за маркиране на печата, декларации за доходи на членовете на СИК, декларации, които трябва да попълнят членовете на СИК за опазване на личните данни на избирателите по GDPR, декларации за гласуване на друго място, отличителни табели на членовете и ръководството на СИК, хартиени ленти, подпечатани от Общината за запечатване на помещението, маркери, фенерче, канапи и свински опашки, линия, два плика А4 формат по образец за съхранение на част от гореуказаните материали и химикалки, пишещи в син цвят (като далтонист приемам, че вероятно наистина пишат в синьо). За всичко това от администрацията ни връчиха протокол, който председателят подписа. В добавка, за да е по-леко, и една обемиста кутия на принтер с копир. Натоварени с всичко това тръгнахме, придружавани от полицията, към ОУ „Иван Хаджийски“, защото реално с какъв превоз да се докара това от сградата на Общината до училището? И още оттук си проличаха глупостите. По указания на ЦИК следва, че само представители на съответната СИК могат да носят чувалите с материалите си. Изключително способна жена от друга секция, която е участвала в много избори, се чудеше как да мъкне чувала. Нашата секция имаше 500 бюлетини и, повярвайте ми, тежат. Нейната беше по-голяма, така че вероятно е получила поне още 100 отгоре. Може би носенето на чувал, в присъствието на полиция и други членове на съседни СИК, е престъпление? Явно е според ЦИК  и многото циркаджии, които после коментират кой носил чувалите. Въпреки че имаше няколко секции, които бяха дошли по 4-5 представители, те нямаха право да помагат и тя и нейната секретарка някак си успяха да си замъкнат всичките материали в секцията.

НАШАТА секция е на горния етаж на училището. Качваме се и влизаме в стаята, определена за изборно помещение. Вътре ни очаква изненада – малък жест от училището с пожелание за леко провеждане на изборите. Влиза заместник-председателят, леко учуден къде сме се разминали по пътя, а заедно с него и една колежка от членовете. Имаме си кворум и започваме да отваряме чувала и да гледаме по горепосочения списък какво имаме. От Общината са ни спестили/осигурили още куп неща, които трябваше да си направим сами, ако имахме нещастието да сме в град или село с по-малко отговорна администрация. Имаме указателни номера на секцията, списък с улиците, които са по адрес на избирателите, можещи да гласуват при нас, табели за урната, три указателни табла, които трябва да се поставят пред изборното помещение и в двете кабини за гласуване, листове как се гласува и как се отбелязва преференция. Вадим всичко и почваме да подреждаме. Към 20:30 ч. сме готови, запечатваме и последния прозорец, защото все пак може някой да влезе през него на втория етаж... знае ли човек? Запечатваме и входната врата и се разписваме на полицая, който остава да охранява до сутринта. С председателя се разбираме, че е най-добре да дойдем в още в 6:30 ч., защото виждаме в указанията няколко неща, които трябва да се направят, а реално би било невъзможно да станат толкова бързо и изборният ден да започне в 7:00 ч. Прибирам се и си отварям стария протокол, който си пазя от предишни избори. Гледам, че и на тези искат същите неща, така че поне съм подготвен. Малка корекция, за да напиша имената на настоящите членове на СИК и вече съм готов. Наближава 22:30 ч. и не е зле малко да поспя, че утре ще е дълъг ден.

В 5:45 Ч. ВЕЧЕ съм буден, действам колкото мога по-бързо и в 6:20 ч. съм навън. До 6:30 ч. стигнах. Оказва се, че и колегите са дошли, можем да отваряме. Първо обикаляме около училището, за да установим очевадното - липса на плакати и агитационни материали в радиус от 50 метра. Колега се шегува, че трябва да проверим и мазето, защото и то е в радиуса от 50 метра, но решаваме да допуснем, че там няма плакати и агитационни материали. Влизаме и разпечатваме стаята. По закон избиратели, медии, застъпници, наблюдатели, кандидати и чуждестранни представители могат да присъстват при откриването, но явно не им се става толкова рано, затова сме само от комисията.

ПЪРВО ТРЯБВА да съставим протокол по изисквания. Вече сме установили какво има в радиуса, добавяме и факта, че и 50 метра нагоре няма агитационни материали и преминаваме към точка втора – кой да маркира печата заедно с председателя. Определяме кой какво да прави в помещението – един да приема и ориентира хората, един да търси в списъците, друг да поставя печатите на бюлетините, трети да добавя отрязъците, четвърти да попълва данните в избирателния списък. След като сме съставили този протокол, следва да напишем и решение съобразно протокола. Минава и това, като за щастие нямаме гласували против, защото иначе трябваше да съставим по образец мотивация на отрицателен вот. Оказвам се в комисия със стари изборджии, което явно е плюс. Дописваме, че решението ни може да се обжалва пред РИК и сме готови. Мисля си, добре де, ако наистина някой реши да го обжалва това решение примерно в 16:00 ч. и да каже, че не е съгласен с избрания от нас член на СИК да маркира печата, тогава какво правим? Излиза, че всички подпечатани до момента бюлетини ще са незаконосъобразни. И си мисля, че трябва да има определени действия, които да се изпълняват по закон без да са необходими нарочни решения за това, ама не съм адвокат и си трая. Слава Богу, не ни обжалваха решението (то все още няма и никой друг освен нас). Часът е 7:00 ч. и изборният ден може да започне.

ПЪРВИЯТ, желаещ да гласува, удря на камък. Оказва се, че не е при нас. Обяснението му, че винаги е гласувал тук не ни впечатлява особено и след въпрос за адресната регистрация откриваме, че гласува в съседната секция. Човекът излиза разбран, не се сърди, благодари и отива при колегите. Вторият вече е при нас. Следим внимателно какво да правим, за да не допуснем грешка. Сгъваш, слагаш печат, пускаш го да гласува, връща се, слагаш му втори печат, откъсваш отрязъка, пускаш го в кутията, връщаш му бюлетината и после му я връщаш, за да я пусне в урната. Добре, получи се! Хайде още десетина души, за да свикнем с рутината. Единадесетият е застъпник. Регистрираме го, копираме му удостоверението и му даваме възможност да има видимост до изборния процес. Общо застъпниците са 4, но идва и наблюдател. Кратка справка каква е разликата и отново се впечатляваш – трябвало да се направи само „малко“ протоколче за всеки наблюдател с час на влизане и излизане от секцията. Назначаваме си член на комисията, който да следи зорко кога влиза и излиза въпросният наблюдател. Пак добре, че беше един, че при повече трябваше избирателите да гласуват по един, а половината комисия да следи кой от наблюдателите кога влиза и излиза. Преглъщаме и тази дописана от ЦИК простотия и се заемаме да разгледаме черновите на протокола, че да знаем какво ни очаква. Леле, преференциите се пишат с думи и цифри, а кандидатите са „само“ 293. Чудим се дали ще имаме и 20 различни кандидати, подкрепени с преференции. Е, в края на деня се оказаха 15. Всички останали 278 бяха нули. Прав е Станислав Лем, че сборът от толкова нули е страшна величина. Почваме да прелистваме страниците и да недоумяваме защото няма засечка на преференциите. Никъде няма „без преференции“, никъде няма засичане по партии. Карай, може пък протоколът магически да излезе накрая верен.

ИЗБОРНИЯТ ДЕН продължава спокойно, активността е малко по-висока от средната за страната, но, както се изрази един колега, като цяло е „умряла работа“. Към 19:00 ч. вече започваме да четем внимателно как трябва да приключим изборния ден и изведнъж - греда! Оказва се, че на плика с размер А4 трябва да сложим и копие на черновата. Моля? Копие? Не, тези от Общината са сгрешили. Да, ама не. Звъним на Районната избирателна комисия (РИК) в Ловеч и те със съжаление и вбесени ни казват същото. Вбесени са и много добре ги разбирам. Осъзнават, че повечето секции ще са в издънка и ще трябва всичко да се прави в Ловеч след края на изборния ден. Аз съм секретар, осъзнавам, че толкова нули наведнъж не съм писал в живота си и се подготвям психически за това. 20:00 ч., край на изборния ден. Останалите почват да опаковат и прибират всичко, а аз почвам да пиша веднага заглавна страница, имена на хората, имена на присъстващите, ведно с политическата сила, която представляват, брой на получени бюлетини и т. н. Гледам да съм максимално бърз, но написването на чернова и белова, които са съставени от 14 страници, ми отнема почти 3 часа. Понеже знам, че принтерът ксерокопира със скорост на ранена костенурка, теглена от охлюв, всеки лист, с който съм готов, се пуска за копиране преди още да съм написал другите. Така в 22:45 ч., когато приключвам с протокола, се оказва, че ни трябват само още 20 минути, за да се ксерокопират и последните две страници. Всички тези осем копия трябва да са подписани и подпечатани от мен, председателя и заместник-председателя. Поне разбрах, че не съм забравил как да се подписвам. Вярно, че не ми трябваха чак 98 страници, за да се уверя в това, но карай да върви.

МЕЖДУВРЕМЕННО сме си направили втори протокол и второ решение кой ще ходи в Ловеч освен мен и председателя. Докато аз съм се занимавал с това, всички са събрали и опаковали по изискванията каквото трябва. Толкова са перфектни, че спокойно биха могли да работят в магазин за подаръци като опаковчици. Чувалът е натъпкан с всичката допълнителна документация и предмети, които сигурно са около 2-3 килограма в повече. В 23:15 ч. затваряме изборното помещение, запечатваме и тръгваме към Общината. Пътьом виждаме, че автобус номер 2 чака своя ред. В Общината получаваме номерче 49. Секциите са 62, значи има по-бавни и от нас. В момента обаче са само до 31. След малко стават 34 и всичките тръгват към автобус номер 2. Ние явно ще сме с третия. Минаваме за секунди през Общината, защото сме перфектни (нещо, което някои колеги не са, но не защото не са искали, а защото в техните СИК не е имало нито един запознат с процеса). Предаваме си принтера и преминаваме заедно с чувала и протоколите в режим на изчакване. Трябват още няколко след нас, за да се съберем за цял автобус и тръгваме. Към 1:30 ч. сме в Ловеч. На входа ни дават входящ номер. Нашият е 215, а секциите, които са минали до момента, са едва 75.

НА 27 МАЙ В ЛОВЕЧ сутринта нищо не може да се прави. Има денонощен магазин за цигари, ама аз не пуша, макар че иначе напълно съм изпушил. Няколко абитуриенти преминават с викове от 1 до 12. Колеги се шегуват, че това броене може да мине за агитация. Говорим си с повечето, обсъждаме поредните недомислици в протоколи и указания. Някои колеги използват чувалите за нещо, на което да поседнат, защото стоят прави вече 4 часа. Мисля си, че тук пак трябва някой ненормален телевизионен екип, който да емне хората, че виждаш ли как мачкали чувалите и „съсипвали вота“. Винаги съм се чудил защо повечето в комисиите са учители, но предвид колко е часът, си го обяснявам – всеки друг трябва да си вземе почивен ден в понеделник, защото няма да е приключил с изборите. Училищата почиват винаги след избори и си мисля, че май само учителите можем да изтърпим подобна гавра от страна на ЦИК.

Евроизбори 2019, карикатура www.monitor.bg
КЪМ 5:00 Ч. АБИТУРИЕНТИТЕ отново са на площада и се готвят да посрещат изгрева, а при нас обработените секции са 195. Още малко. Пускат накуп няколко секции и спират на 213. Следва 214, но можело още само една. Супер! Влизаме и ни казват, че трябвало да отидем в РИК, за да ни проверят протокола. Тия луди ли са? Знам какво съм писал. Влизам си решително в залата за компютърната обработка. Вътре са 20 екипа и недоумявам как с толкова души за въвеждане всичко става толкова бавно? Сядам при една симпатична госпожа, която започва бързо да набира това, което съм писал три часа, а аз я гледам какво пише, че на предишните избори дамата от „Информационно обслужване“ беше фенка на Татяна Дончева и й даде 20 гласа повече, като твърдеше, че съм си объркал сметките. Тази е по-внимателна и не допуска грешки. В крайна сметка сме готови и засечките съвпадат. Издава ми справка и разпечатка. С тях се въоръжавам и отивам на поредната опашка, където трябва да ни приемат документите. Оказва се, че не става, защото във всяка от групите, сформирани от РИК, има по една СИК, която е със сгрешени протоколи и се правят корекции. След около 50 минути вече влизаме, приключваме за по-малко от 2 минути, като повече от минута се подписваме на три екземпляра от приемо-предавателни протоколи. Слизаме и се оказва, че този път имаме късмет. Ние сме последните от автобус 3. Влизаме и автобусът тръгва веднага. Часът е почти 6:30, а шофьорът е толкова изнервен от това безкрайно и безсмислено чакане, че му се иска да вземе разстоянието от Ловеч за Троян за 15 минути, но се въздържа и кара по правилата. Патрулката ни следва неотлъчно до Троян, където откриваме, че всичко е уредено.

ОТ АДМИНИСТРАЦИЯТА ни посрещат и започват да прибират всичко, което сме върнали, с такава скорост, че се чудя как успяват да не се блъскат като си подават един през друг чувалите и документите. Казват ни да се качим горе и да си вземем напълно заслуженото възнаграждение. Там сме и вече може да си ходим. Навън е малко хладно, но в 07:20 е така. Приключиха поредните избори, а хаосът беше увеличен многократно. Хаос, който можеше да се избегне, ако имаше достатъчно воля от ЦИК за правилни решения. И пак в Троян беше много по-малък, защото имаше подготвени хора от администрацията. Как обаче генерално може да се избегне подобен хаос ще ви разкажа следващия път.

Свилен Димитров,
секретар на СИК №113400006, Троян, Евроизбори 2019

Още от същия автор:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |