Аутизъм – какво е това? (6)

* „Няма единно обяснение какво отключва това разстройство. И то и до днес е една от най-големите загадки в детското развитие“

Цветелина Цветкова
Колонката на психолога
АВТОРКАТА Цветелина Цветкова е възпитаничка на Езиковата гимназия в родния си Ловеч и магистър по психология от Софийския университет, доскоро софиянка – цели 14 години, но решила да живее в Троян. По думите й – обмислен избор и с добри очаквания. Специализирала е когнитивно-поведенческа психотерапия и има сериозен опит в работата с деца със специални образователни потребности. „Колонката на психолога“ е два пъти в месеца, по различни теми, които имат общо с психологията. „Казвам се Цветелина Цветкова и съм клиничен и консултативен психолог. Моята специалност ме заведе от Ловеч в София, а мъжът ми ме доведе в Троян. Надявам се в тази рубрика да свържа всички места и неща, на които държа“, това ни написа тя в краткото въведение към първата си „троянска“ статия. И още няколко нейни уводни думи: „С какво се занимава психологията? Името й буквално значи наука за душата. В този смисъл психологът е човек, който учи за емоциите и поведението на човека – от детска до късна възраст, научава се да разпознава психичното здраве и психичната болест. Много пъти съм си мислела и са ме питали за смисъла на тази наука. Бих го описала така: Лекарят има за задача да опази човека физически здрав, а психологът – психически здрав“.

ШЕСТАТА статия в „Колонката...“ е за аутизма – „една от най-големите загадки в детското развитие“, както пояснява авторката.
Т21

ПРЕДИ време, возейки се в автобуса, седях близо до две момчета, които се шегуваха едно с друго. Обиждаха се на аутист. Направи ми впечатление. Преди години тази дума беше почти непозната. Сега явно това се е променило, но пък може би не е много ясно какво е това. Терминът „аутизъм“ има гръцки произход и всъщност означава „съществуване сам за себе си“. През 1943 г. Лео Канер въвежда термина в психиатричната практика. Няма единно обяснение какво отключва това разстройство. И то и до днес е една от най-големите загадки в детското развитие.

АУТИЗМЪТ е вид генерализирано разстройство на развитието, което се определя от наличието на абнормно развитие преди 3-годишна възраст и повлиява функционирането в три области: социални вазимоотношения, комуникация и поведение. Всички нива на IQ (коефициент на интелигентност) могат да се срещнат в съчетание с аутизъм. Среща се 3-4 пъти по-често при момчета отколкото при момичета.

Примери за качествено нарушение на социалните взаимоотношения са нарушения на невербалното поведение – като контакт очи в очи, жестове, мимики, избягване на физически контакт. Децата с аутизъм обичайно обичат да са сами, липсва игрова дейност с другите, сякаш не ги забелязват. Не се прави разлика в отношението към близки, познати или непознати хора.

Качествено нарушена комуникация означава закъснение или липса на устна реч, неспособност да се поддържа разговор, липса на спонтанна игра, игрите „наужким“ и социално-ролевите игри не се възприемат. Честа е трудността в овладяването на личното местоимение в първо лице ед. ч. и невербалната комуникация. Играе с играчки, но по-скоро е заинтересовано от отделни техни части, а не от приложението им и символиката им.

От поведенческите нарушения могат да се забележат двигателни стереотипни движения, интереси и дейности; ритуали, особени хранителни навици, неадекватни емоционални реакции, липса на реакция при молба от страна на другия и други.

КАТО ЦЯЛО има разработени терапевтични модели, в които участват различни специалисти – детски психиатри, психолози, логопеди, специални педагози, ресурсни учители. Препоръчват се дейности, които са с уточнена последователност и предвидимост. Особено важно е за такива деца да се говори ясно и точно. Поговорки, които често използваме в ежедневната си реч, носещи скрит смисъл, трябва да се избягват. Ако се каже например „Стана вир вода“, детето ще се обърка, защото значението на думите не се възприема символно, а поотделно и буквално. Очният контакт пък например може да се стимулира, когато се подават желаните от детето предмети на нивото на очите. Сензорните игри са много застъпени в терапията. Дългосрочната цел е развитие и подпомагане на способността за общуване и комуникация, но за да бъде смислен даден подход, той трябва да е гъвкав, съобразен с конкретното дете и неговата среда и да се прилага с упоритост и търпение.

Цветелина Цветкова,
клиничен и консултативен психолог

 Още в „Колонката на психолога

0 коментара:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |