Детето и джобните (9)

* „За парите трябва да се говори конкретно и по повод на конректни неща, така те естествено се превръщат в средство, а не в ценност“
 
Цветелина Цветкова
Колонката на психолога
АВТОРКАТА Цветелина Цветкова е възпитаничка на Езиковата гимназия в родния си Ловеч и магистър по психология от Софийския университет, доскоро софиянка – цели 14 години, но решила да живее в Троян. По думите й – обмислен избор и с добри очаквания. Специализирала е когнитивно-поведенческа психотерапия и има сериозен опит в работата с деца със специални образователни потребности. „Колонката на психолога“ е два пъти в месеца, по различни теми, които имат общо с психологията. „Казвам се Цветелина Цветкова и съм клиничен и консултативен психолог. Моята специалност ме заведе от Ловеч в София, а мъжът ми ме доведе в Троян. Надявам се в тази рубрика да свържа всички места и неща, на които държа“, това ни написа тя в краткото въведение към първата си „троянска“ статия. Но след няколкото троянски месеца последва промяна – не от разочарование, както ни обясни, а заради професионални ангажименти на съпруга лекар. Коментарът й: „Отново в София, но често в Троян“; а „Колонката...“, разбира се, продължава.
Т21

ВИНАГИ АКТУАЛНА ТЕМА

Детето и неговите джобни пари – винаги актуална тема, по която всяко семейство има своите правила. Покрай настъпването на новата учебна година тя отново идва на дневен ред. По колко, кога, все въпроси, по които всички хора имат мнение. Това е така, защото всеки има различно финансово възпитание, което съответно продължава или не в собственото си семейство. Да се говори за пари и бюджет с деца звучи като тема, която не е много приятна. Но от друга страна, детето все пак е бъдещ възрастен и финансовата грамотност е умение, а като всяко умение, колкото повече се тренира, толкова повече се развива.

СТОЙНОСТТА НА ПАРИТЕ

За да се научи детето да си служи с парите, то трябва да познава стойността им. Джобните са добро упражнение за това. Те са негови, щом са му дадени, но не бива да са голяма сума – когато повече имат, децата започват да ги харчат за излишни неща. Добра идея е да се дават джобни на увеличаващ се период – в началото ежедневно, после за седмицата, като порасне за месец и така нататък. Така то може се научи да ръководи собствения си бюджет и да съобразява желанията си с него. Ако искаме да покажем стойността на парите, можем да го направим с конкретните цифри за цените на нещата от магазина, които се купуват ежедневно. Ако детето иска нещо конкретно, то трябва да знае колко струва, колко има като бюджет семейството за това и така естествено идва мисълта дали си заслужава покупката. Би могло да му се обяснява, например: „Тези цветни моливи са по-малко на брой и са по-скъпи, но са по-качествени от другите. Остри ги внимателно и така ще издържат повече. Може да си избереш и тези, те са по-евтини и ще ти останат малко пари, но ще се чупят повече и ще рисуваш с тях по-кратко време“. За парите трябва да се говори конкретно и по повод на конкретни неща, така те естествено се превръщат в средство, а не в ценност.

СРЕДСТВО, А НЕ ЦЕЛ

Същото е и с предметите за удоволствие. Ако детето желае да получи нещо, но осъзнава, че наличните му джобни не са достатъчни, то може да помечтае за него, да поговори, с помощта на родителите да направи план кога и как ще може да си го позволи, да спестява за желанието си. В това време може то да се видоизмени и детето да си измисли друга цел. Смисълът е по-скоро в разговора за желанията. Те движат хората и когато се сбъднат след целенасочено усилие, обичайно човек се чувства много доволен от себе си. Ако се осъзнае, че те са недостижими към момента или по принцип, ако човек е имал възможност да поговори за това, пак обичайно се успокоява. Това е вид принципно поведение, но тъй като парите са част от живота на човек, те биха могли да бъдат средство, което човек използва и ръководи – средство за живота, а не цел на живота.

ЧАСТ ОТ НАТРУПВАНЕТО НА ЖИТЕЙСКИ ОПИТ

Да, те има и символичен жест, символ на могъщество са. Винаги ще има някой съсед, който изкарва повече от баща ти и някое дете, което има повече джобни. Тези неща се забелязват от всички. Това е едно от нещата, които няма как да се променят, но винаги може да се каже „Аз ценя баща ти много, дори и да печели по-малко от еди кой си баща. Важното е, че ние разбираме смисъла на това колко ни е ценен, което не е свързано само с парите, които изкарва“. Със сигурност можем да кажем, че умението на детето да борави с личните си средства е част от натрупването на житейски опит, който пък помага на малкия човек да се приспособи към социалния живот.

Цветелина Цветкова,
клиничен и консултативен психолог

 Още в „Колонката на психолога

0 коментара:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |