„Бърнаут“ – какво е това (8)

* „Работещият е по-скоро безразличен, апатичен, неспособен да разбере другия и да му е съпричастен - „все му е едно“. Става циничен, арогантен, „иска и другите да видят какво е“

 

Цветелина Цветкова

Колонката на психолога

АВТОРКАТА Цветелина Цветкова е възпитаничка на Езиковата гимназия в родния си Ловеч и магистър по психология от Софийския университет, доскоро софиянка – цели 14 години, но решила да живее в Троян. По думите й – обмислен избор и с добри очаквания. Специализирала е когнитивно-поведенческа психотерапия и има сериозен опит в работата с деца със специални образователни потребности. „Колонката на психолога“ е два пъти в месеца, по различни теми, които имат общо с психологията. „Казвам се Цветелина Цветкова и съм клиничен и консултативен психолог. Моята специалност ме заведе от Ловеч в София, а мъжът ми ме доведе в Троян. Надявам се в тази рубрика да свържа всички места и неща, на които държа“, това ни написа тя в краткото въведение към първата си „троянска“ статия. Но след няколкото троянски месеца последва промяна – не от разочарование, както ни обясни, а заради професионални ангажименти на съпруга лекар. Коментарът й: „Отново в София, но често в Троян“; а „Колонката...“, разбира се, продължава.

Т21

В ПОСЛЕДНИТЕ години терминът „Бърнаут“ може да се чуе доста често от различни места. Синдромът на професионалното изпепеляване или бърнаут синдром е феномен, на който са изложени всички работещи хора. Може да се опише като състояние, при което човек се чувства физически, психически и емоционално изчерпан. Характеризира се с хронична умора, раздразнителност, чувство на безпомощност и безнадеждност, негативна самооценка и „занемарено“ отношение към работата, личния живот и другите хора.

БЪРНАУТЪТ вече се определя от Световната Здравна Организация като комплексно медицинско състояние и е включено в последната редакция на Международната класификация на заболяванията (ICD-11). Според скорошна статистика 30-40% от работещите обмислят напускане на работното си място вследствие на бърнаут. Това не е чудно, защото в повечето днешни професии основна е идеята за конкуренция между хората и изискването за постигане на цели, които постоянно се увеличават. Подобни принципи намаляват усещането за лично справяне в работата с времето. Почти няма професия, в която този синдром да не се проявява, но според изследвания най-често той се наблюдава в така наречените помагащи професии – лекари, полицаи, учители, социални работници и др. Все професии, при които се работи с хора и има високи очаквания към работещия да свърши своята работа на високо ниво, в някакъв смисъл се очаква той да е безпогрешен. Това реално не е възможно.  Грешките или преживените като неуспех ситуации, в които хората с помагащи професии не са успели да помогнат, с времето все пак се натрупват и биха могли да доведат до изчерпване. Разбира се, работната обстановка и изискванията на работата също биха могли да отключат това състояние.

КОИ СА БЕЛЕЗИТЕ на бърнаута? Работещият е по-скоро безразличен, апатичен, неспособен да разбере другия и да му е съпричастен – „все му е едно“. Става циничен, арогантен, „иска и другите да видят какво е“. Другият белег за бърнаут са, разбира се, занижените постижения – работещият ходи на работа, но без желание, няма енергия и не желае да се старае повече. Системната превенция и  психологическото консултиране при необходимост биха могли да са от полза, ако някой се припознае в това все по-често срещано състояние.

Цветелина Цветкова,

клиничен и консултативен психолог

Начало

 Още в „Колонката на психолога“

• Детето и играчките (1)
• Психосоматика – връзката между психиката и тялото (2)
• Хипохондрия или за здравната тревожност (3)
• За детето и ученето на чужди езици (4)
• Хиперактивното дете – разпознаване и подход (5)
• Аутизъм – какво е това? (6)
• Спешна психологическа помощ (7) 

Tweet