Хранителни разстройства (10)

* Страдащите от хранителни разстройства не приемат състоянието си за болестно и затова отказват помощ
 
Цветелина Цветкова
Колонката на психолога
АВТОРКАТА Цветелина Цветкова е възпитаничка на Езиковата гимназия в родния си Ловеч и магистър по психология от Софийския университет, доскоро софиянка – цели 14 години, но решила да живее в Троян. По думите й – обмислен избор и с добри очаквания. Специализирала е когнитивно-поведенческа психотерапия и има сериозен опит в работата с деца със специални образователни потребности. „Колонката на психолога“ е два пъти в месеца, по различни теми, които имат общо с психологията. „Казвам се Цветелина Цветкова и съм клиничен и консултативен психолог. Моята специалност ме заведе от Ловеч в София, а мъжът ми ме доведе в Троян. Надявам се в тази рубрика да свържа всички места и неща, на които държа“, това ни написа тя в краткото въведение към първата си „троянска“ статия. Но след няколкото троянски месеца последва промяна – не от разочарование, както ни обясни, а заради професионални ангажименти на съпруга лекар. Коментарът й: „Отново в София, но често в Троян“; а „Колонката...“, разбира се, продължава.
Т21

ЗА ПЪРВИ ПЪТ чух думата анорексия в 11. клас. С времето все по-често започна да се говори за хранителните разстройства. В международната Класификация на болестите (рев. 10) под „Разстройства на храненето“ са представени Анорексия нервоза и Булимия нервоза.

АНОРЕКСИЯ

АНОРЕКСИЯ НЕРВОЗА (от гръцки – нежелание) е разстройство, което се характеризира с предумишлено намаляване на теглото, като този процес е предизвикан или поддържан от самия пациент. Разстройството се среща най-често при момичета в юношеска възраст и млади жени, но могат да заболеят също юноши и млади мъже, както и деца, навлизащи в пубертета, и жени, навлизащи в менопауза. Въпреки че главните причини за анорексия нервоза остават неизяснени, все повече факти свидетелстват за това, че взаимодействието на някои социо-културални и биологични фактори допринасят за възникването й. Разстройството е свързано с недостатъчно приемане на храна, проявено в различна степен и водещо до вторични ендокринни и метаболитни изменения и нарушения във функциите на организма, което би могло да доведе до непосредствена заплаха за живота.

КОИ СА ПРИЗНАЦИТЕ? Теглото е ниско и загубата  му е предизвикана от самия пациент, като може да е налице целенасочено повръщане, прекомерно натоварване с физически упражнения, употреба на потискащи апетита, лаксативни и диуретични медикаменти. Страхът от напълняване се превръща в свръхценна идея – мисли се само за него и всички действия са насочени към това напълняването да бъде избегнато. Храненето, теглото и диетата стават централни теми, калориите се пресмятат обсесивно. Собствените и чуждите порции могат да бъдат контролирани чрез готовността на засегнатия от разстройството да приготвя храната за семейството, но без след това да яде от нея. Храната като цяло се приема на много малки парченца, дъвче се продължително, набляга се на консумирането на напитки с цел намаляване на апетита. Чувството на удовлетвореност от себе си и самооценката са силно зависими от приетата храна – ако е спазена самоналожената диета, е налице задоволство от себе си, ако не е, лицето изпитва чувство на вина.

БУЛИМИЯ

БУЛИМИЯ НЕРВОЗА (от гръцки – bus - вол, бивол; limos - глад) Анорексията може да предшества или следва булимията. Тя пък е синдром с повтарящи се пристъпи на преяждане, при което мисълта на пациента е изцяло ангажирана с контрола на телесното тегло.

КОИ СА ПРИЗНАЦИТЕ? Налице е непрекъсната свръхангажираност по отношения на яденето, непреодолимо влечение към храната и пациентът е склонен към епизоди на преяждане, като консумира голямо количество храна за кратко време. Болният показва голям апетит в период на стрес, яде скрито, храната „изчезва“ от хладилника. При тази ситуация човек търси начин да противодейства на напълняването, като може това да е чрез предизвикано повръщане, периоди на гладуване, използване на лекарства, потискащи апетита. Пациенти с диабет например, страдащи от булимия нервоза, могат да  изоставят лечението си с инсулин.

***

СТРАДАЩИТЕ от хранителни разстройства не приемат състоянието си за болестно и затова отказват помощ. Налице е по-скоро желание за социална изолация, избягване на срещи и комуникация с други хора. Възможно е съвремието да изостря такъв тип състояния – време, в което да изглеждаш перфектен е ценност на обществото, в което пък подрастващите се опитват да се впишат.

Цветелина Цветкова,
клиничен и консултативен психолог

 Още в „Колонката на психолога

0 коментара:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |