За похвалата (28)

* „Най-важното правило е, че похвалата трябва да се отнася само до усилията и постиженията на децата, а не до техния характер или до лични качества“

Цветелина Цветкова

Колонката на психолога

АВТОРКАТА Цветелина Цветкова е възпитаничка на Езиковата гимназия в родния си Ловеч и магистър по психология от Софийския университет, доскоро софиянка – цели 14 години, но решила да живее в Троян. По думите й – обмислен избор и с добри очаквания. Специализирала е когнитивно-поведенческа психотерапия и има сериозен опит в работата с деца със специални образователни потребности. „Колонката на психолога“ е два пъти в месеца, по различни теми, които имат общо с психологията. „Казвам се Цветелина Цветкова и съм клиничен и консултативен психолог. Моята специалност ме заведе от Ловеч в София, а мъжът ми ме доведе в Троян. Надявам се в тази рубрика да свържа всички места и неща, на които държа“, това ни написа тя в краткото въведение към първата си „троянска“ статия. Но след няколкото троянски месеца последва промяна – не от разочарование, както ни обясни, а заради професионални ангажименти на съпруга лекар. Коментарът й: „Отново в София, но често в Троян“; а „Колонката...“, разбира се, продължава.

Т21

В НАШАТА култура на възпитание похвали като „добро дете“, „умница“, „страхотен си“, „прекрасна си“, „каква красавица“ са ежедневие. Като гледам обаче колко прекрасни умни красиви пораснали хора не могат до своя късна възраст да повярват в подобни неща за себе си, е замислящо дали този модел на възпитаване на самочувствие действително работи.

 

ПО ТЕМАТА е писал д-р Хаим Гинът, психолог, психотерапевт и възпитател. В книгата си „Детето и ние“ той казва следното за похвалите: „Похвалата, както пеницилина, не бива да се раздава безотговорно. Има правила и предписания, които определят вземането на силни лекарства – кога и в какви дози, предупреждения за възможни алергични реакции. Подобни правила има и за приложението на емоционалните лекарства. Най-важното правило е, че похвалата трябва да се отнася само до усилията и постиженията на децата, а не до техния характер или до лични качества.

ПОХВАЛАТА се състои от две части: това, което казваме на децата и онова, което те на свой ред си казват. Нашите думи трябва да отразяват ясно онова, което харесваме и оценяваме в техните усилия, помощ, работа, усърдие, творчество и постижения. Нашите думи трябва да бъдат формуллирани така, че детето да успее да извлече реалистично заключение относно собствената си личност.“

ПО-КОНКРЕТНО. Ако на момиче, което си е направило само прическа и се е справило добре, му кажем колко сполучливо си е сплело косата, вероятният извод, който то ще си направи, е, че е сръчна и че има вкус. Ако кажем „прекрасна си“, това е оценка на личността и в този смисъл е безполезна похвала – в крайна сметка кой обича друг да му казва какъв е.  Акцентиране и оценяване на действието, а не на личността – звучи като лесна формула, която си заслужава да бъда изпробвана. А може би и това да е пътят за изграждане на  „самочувствие с покритие“.

Цветелина Цветкова, клиничен и консултативен психолог

Начало

 Още в „Колонката на психолога“

• Детето и играчките (1)
• Психосоматика – връзката между психиката и тялото (2)
• Хипохондрия или за здравната тревожност (3)
• За детето и ученето на чужди езици (4)
• Хиперактивното дете – разпознаване и подход (5)
• Аутизъм – какво е това? (6)
• Спешна психологическа помощ (7)  
• „Бърнаут“ – какво е това (8)
• Детето и джобните (9)
• Хранителни разстройства (10) 
• За Троян (11)
• Паническото разстройство (12)
• Тормозът сред връстници (13)
• За Дядо Коледа (14)
• Психоактивни вещества и юношество (15)
• За създателя на логотерапията и „Смисълът в живота“ (16)
• Какво е сугестопедия? (17) 
• Психолозите от ДПРБ за коронавируса (18)
• Как да се понесе по-лесно домашната изолация? (19)
• Какво е „заучена безпомощност“? (20)
• Прозорецът на Джохари (21)
• Какво е социална фобия? (22)
• Какво е неврастения? (23)
• Депресивни разстройства (24)
• Безсъние (25) 
• Какво му е на Монк? (26) 
• Дислексия (27)
  

Tweet