За създателя на логотерапията и „Смисълът в живота“ (16)

* Виктор Франкъл, австрийски психиатър, психотерапевт, създател на логотерапията и забележителен човек – иска ми се да разкажа за него, защото неговият живот и идеи онагледяват смисъла на психологията

Цветелина Цветкова
Колонката на психолога
АВТОРКАТА Цветелина Цветкова е възпитаничка на Езиковата гимназия в родния си Ловеч и магистър по психология от Софийския университет, доскоро софиянка – цели 14 години, но решила да живее в Троян. По думите й – обмислен избор и с добри очаквания. Специализирала е когнитивно-поведенческа психотерапия и има сериозен опит в работата с деца със специални образователни потребности. „Колонката на психолога“ е два пъти в месеца, по различни теми, които имат общо с психологията. „Казвам се Цветелина Цветкова и съм клиничен и консултативен психолог. Моята специалност ме заведе от Ловеч в София, а мъжът ми ме доведе в Троян. Надявам се в тази рубрика да свържа всички места и неща, на които държа“, това ни написа тя в краткото въведение към първата си „троянска“ статия. Но след няколкото троянски месеца последва промяна – не от разочарование, както ни обясни, а заради професионални ангажименти на съпруга лекар. Коментарът й: „Отново в София, но често в Троян“; а „Колонката...“, разбира се, продължава.
Т21
В ПСИХОЛОГИЯТА има много имена на хора, които са допринесли със своите идеи за развитието на науката за душата на човека. Едно от тях е на Виктор Франкъл, австрийски психиатър, психотерапевт, създател на логотерапията и забележителен човек. Иска ми се да разкажа за него, защото неговият живот и идеи за мен онагледяват смисъла от една наука като психологията.

Виктор Франкъл
ВИКТОР ФРАНКЪЛ е роден през 1905 г. във Виена в семейстовото на еврейски чиновник. Завършва медицина, а след това специализира неврология и психиатрия. Кореспондира си с Фройд и Адлер, знакови имена в тази наука. През 1942 г. заедно със съпругата и родителите си е депортиран в еврейско гето, а през 1944 h= попада в Аушвиц. В книгата си „Смисълът в живота“ („Man’s search for Meaning“) той разказва за своите преживявания като лагерник и за мислите си през това тежко време. Говори за важността от влагането на смисъл в действието или страданието, което преживява даден човек. Цитира Ницше, който казва: „Този, който има за какво да живее, може да мине с почти всякакво как“.

ТОЙ разказва: „Това, от което истински се нуждаехме, бе основна промяна в отношението ни към живота. Трябваше да научим себе си, а след това и отчаяните хора, че от истинско значение е не ние какво очакваме от живота, а какво животът очаква от нас. Трябваше да спрем да се питаме за смисъла на живота, а да помислим за себе си като за онези, пред които животът всеки ден и час поставя въпроси. Отговорът ни не трябва да е разговори и съзерцание, а правилно действие и правилно поведение. В крайна сметка животът означава да се поеме отговорност за намиране на правилния отговор на проблемите и да се изпълняват задачите, които той постоянно поставя пред всеки един индивид. Тези задачи и следователно смисълът на живота се различават както при различните хора, така и в различните моменти. Затова е невъзможно да се определи смисълът изобщо. „Живот“ не значи нещо смътно, а нещо съвсем реално и конкретно, така както са реални и конкретни житейските задачи. Те формират човешката участ, която е различна и уникална за всеки индивид. Един човек и една участ не могат да се сравнят с друг човек и друга участ. Нито една ситуация не се повтаря и всяка се нуждае от различно решение. Понякога човек се оказва в ситуация, която може да изисква от него сам да оформи съдбата си чрез действие. Друг път за него е по-изгодно да използва възможността за съзерцание и по този начин да извлече полза. Понякога от човек може да се иска просто да приеме съдбата, да носи своя кръст. Всяка ситуация се различава по своята неповторимост и винаги има само един верен отговор на проблема, поставен от тази ситуация.“

ПОЧТИ готов негов труд е унищожен още в началото в лагера, в който попaда, а той записва на малки късчета хартия своите идеи, с цел да ги възстанови, ако излезе. Губи близките си, но успява да намери воля за живот и да подкрепи други да търсят своята. Това е само част от неговото „защо“, което му позволява да приеме почти всякаквото „как“.

ВИКТОР ФРАНКЪЛ създава логотерапията („logos“ от гръцки „смисъл“), която се съсредоточава върху смисъла на човешкото съществуване и търсенето на такъв. Говори за волята за смисъл – първична мотивация в човешкия живот, която кара човек да се чувста значим; за екзистенциален вакуум – състояние на отегчение у човека, което с напредъка на техниката и автоматизирането на нашето ежедневие освобождава повече лично време, с което хората не знаят какво да правят. Парадоксалното намерение е техника от логотерапията, която облекчава състояния, свързани с тревожност от очакване. Говори за смисъла на любовта и състраданието. Идеите на Франкъл са заслужаващи внимание по силата на тяхната искреност, сила и актуалност.

Цветелина Цветкова,
клиничен и консултативен психолог

 Още в „Колонката на психолога

0 коментара:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |