Какво е „заучена безпомощност“? (20)

* Отразява реакция на човешката психика към преживян негативен опит, интерпретиран неадекватно; проявява се в следното – при наличие на проблем веднага решаваш, че не можеш да се справиш, усещаш се безпомощен и смяташ, че нямаш контрол върху ситуацията

Цветелина Цветкова

Колонката на психолога

АВТОРКАТА Цветелина Цветкова е възпитаничка на Езиковата гимназия в родния си Ловеч и магистър по психология от Софийския университет, доскоро софиянка – цели 14 години, но решила да живее в Троян. По думите й – обмислен избор и с добри очаквания. Специализирала е когнитивно-поведенческа психотерапия и има сериозен опит в работата с деца със специални образователни потребности. „Колонката на психолога“ е два пъти в месеца, по различни теми, които имат общо с психологията. „Казвам се Цветелина Цветкова и съм клиничен и консултативен психолог. Моята специалност ме заведе от Ловеч в София, а мъжът ми ме доведе в Троян. Надявам се в тази рубрика да свържа всички места и неща, на които държа“, това ни написа тя в краткото въведение към първата си „троянска“ статия. Но след няколкото троянски месеца последва промяна – не от разочарование, както ни обясни, а заради професионални ангажименти на съпруга лекар. Коментарът й: „Отново в София, но често в Троян“; а „Колонката...“, разбира се, продължава.

Т21

Мартин Селигмън

ОТ ОКОЛО два месеца живеем в особена ситуация. Ситуация, в която не можем да правим нищо. Не може да се прави нищо или не можем да направим нищо – два много близко звучащи въпроса, но всъщност доста различни в своя смисъл. Замислих се покрай това, подсещайки се за едно много интересно психическо състояние – заучената безпомощност. Този термин отразява реакция на човешката психика към преживян негативен опит, който обаче бива интерпретиран неадекватно и се проявя в следното поведение – при наличие на проблем човек веднага решава, че не може да се справи, усеща се безпомощен и смята, че няма контрол въху ситуацията. Поради подобни мисли и емоции той се отказва да търси решение, дори преди да е опитал да го намери.

ТЕРМИНЪТ е въведен през 70-те от американския психолог Мартин Селигмън. Прави го след няколко експерименти в лабораторни условия. Той разделя група кучета на подгрупи. На първата бил подаван лек електрически стимул по дъното и стените на клетката, в която се намират, който обаче те можели да прекратят, натискайки с нос пусков механизъм. Втората подгрупа била поставена при същите стимули, но без възможност да прекратят неприятния стимул. След това същите животни са поставени в разделена на две клетка. В едната половина биват подавани електрически импулси, а в другата – не. Животните от втората група, за разлика от тези от първата, не правят опит да преминат в онази част на клетката, къдете не тече ток – те се примиряват.

ПО-КЪСНО експериментът е повторен с хора, като електричеството и клетките са заменени с лек, но неприятен дразнител. Изводите обаче са подобни – хората, подложени на него, изпитват трудности в търсенето на начин да го избегнат или преодолеят. И нещо повече – наблюдава се, че хората превръщат това в модел на поведние, като генерализират този конкретен опит, убеждавайки себе си, че трудностите в намирането на решение са резултат на тяхната неспособност и слабост. Вместо да измислят как да си помогнат, избират да си припомнят, че те не стават, неспособни са и не могат да се справят.

ВСЕКИ е изричал реплики като „Какво да се прави“, „Няма смисъл“, „Нищо не може да се направи“. Но дали в повечето случаи е така или откритието на Селигмън дава отговор на подобни съждения – сега, в тази особена ситуация, човек има време да помисли над собствените си мисли.

Цветелина Цветкова, клиничен и консултативен психолог

Начало

 Още в „Колонката на психолога“

• Детето и играчките (1)
• Психосоматика – връзката между психиката и тялото (2)
• Хипохондрия или за здравната тревожност (3)
• За детето и ученето на чужди езици (4)
• Хиперактивното дете – разпознаване и подход (5)
• Аутизъм – какво е това? (6)
• Спешна психологическа помощ (7)  
• „Бърнаут“ – какво е това (8) 
• Детето и джобните (9)
• Хранителни разстройства (10) 
• За Троян (11) 
• Паническото разстройство (12) 
• Тормозът сред връстници (13) 
• За Дядо Коледа (14) 
• Психоактивни вещества и юношество (15) 
• За създателя на логотерапията и „Смисълът в живота“ (16) 
• Какво е сугестопедия? (17) 
• Психолозите от ДПРБ за коронавируса (18) 
• Как да се понесе по-лесно домашната изолация? (19)

Tweet