За Иван Хаджийски, най-именития троянец

* Почетохме 118-годишнината от рождението своя прочут съгражданин – не непочтително, не без обич, но някак съвсем официално * Няколко неудобни неофициални факта

13 октомври

Троян, 13 октомври 2025 г. 

НА 13 ОКТОМВРИ чествахме рождението на най-именития троянец – троянската „марка“ Иван Хаджийски. Авторът на една от вечните български книги – „Бит и душевност на нашия народ“, сравнявана с българската Библия „Записки по българските въстания“ на Захарий Стоянов. Изследователят, проникнал (най-)надълбоко в душевността и бита на българина, признат за създател на българската социология и народопсихология. Писателят с острото перо, уловил детайли, непостижими за друг и едновременно сглобил голямата българска картина. Троянецът с национална мисия и мащаб.

118-ГОДИШНИНАТА от рождението на Иван Хаджийски бе почетена по обичайния начин – с поднасяне на венци и цветя пред паметника с колелото в центъра на Троян (с колело обикаля страната в своите теренни изследователски рейдове), шепа троянци, основно от общинската администрация, свели глави на признателност и стандартните думи. И с празничен ученически концерт в двора  от ОУ „Иван Хаджийски“, също пред шепа публика. Не непочтително, не без обич, но някак съвсем официално. 

ЗАТОВА, по наша си (на Т21) традиция, ще припомним и някои не съвсем официални неща, струва ни се важно. 37-годишният Иван Хаджийски, роден на 13 октомври 1907 г., е погребан в Троян на 2 ноември 1944 г. в запечатан ковчег и скромна церемония, тихо; гробът е на централната алея в Старите троянски гробища, на метри от входа (по-късно по тогавашната агресивно атеистична комунистическа мода най-отгоре върху паметника му вместо кръст е изрисувана червена петолъчка). Погребението е почти месец след смъртта му на 4 октомври 1944 г. край Власотинци в Сърбия, където българската армия се бие срещу доскорошните си съюзници германците, а Хаджийски се записва доброволец. Срещу нашите са части на елитната немска SS дивизия „Принц Ойген” и официалната версия е, че землякът ни е паднал в битка. Има обаче и друга версия, подхранвана от някои факти, че е загинал в тила при неизяснени обстоятелства (т. е. убит от свои?). Преди години за подобна вероятност ни спомена един от сериозните изследователи на Хаджийски – литературният историк и също наш земляк Йордан Василев. Но дали в тези подозрения се крие истината, едва ли някога ще стане ясно, висящ е и въпросът кой и защо би му посегнал – пък и тук (в Троян, но то е и национална черта) не е прието да се „рови“ в неудобните факти, същото е и със загадъчното убийство на чудесния троянски младеж Тончо Стаевски. Казваме го заради истината, тя винаги е важна, и нужна.

Паметникът на Иван Хаджийски 
в Старите троянски гробища

ДРУГИ два неудобни факта. При социализма отношението към Иван Хаджийски – макар и ляв интелектуалец, свързан със социалистическата партия и признат за основоположник на българската социология – е някак двойнствено. Него го няма в учебниците, въпреки че заслужава повече от много други, не е от лансираните от властта имена и не е там, където се очаква да бъде. Вероятно защото не се поддава на рамкиране, излиза извън партийните доктрини, прекален волнодумец е. А троянските „червени” имат и конкретна причина да неглижират Хаджийски – великолепната му миниатюра „Социализмът в Троян”, където, макар и в добронамерен шеговит тон, той казва неудобни истини на другарите си. А в днешното време – колко трудно се стигна до изграждането на паметника на Хаджийски, колко противопоставяния имаше на този най-естествен жест на троянска признателност, колко обструкции и спирачки. И как най-накрая се случи, има си хас да не се бе случило (?!), но с един голям компромис – не на предвиденото място, изместен бе оттам заради партизански „аргументи“ и от партизански инат, затова така немащабирано едрее; но важното е, че го има, и е хубав.

Т21 

П. П. В тазгодишното отбелязване на 13 октомври имаше и нещо по-различно – дебатьорско състезание (организатор Община Троян, с участието на ученици от СУ „Св. Климент Охридски“ и ПМГ Ловеч) по въпроса „Възможна ли е България – богата, благодентстваща и щастлива, но за всички?“ (инспириран от твърдението на Хаджийски, че е възможна такава България); но за това отделно. 

Начало

 
Още по темата:

• Троян - двоен кандидат за "Гинес"?
• Ще си позволя да не съм съгласен!
• Съветниците решиха: обявява се конкурс за паметник на Иван Хаджийски
• Около конкурса за паметник на Хаджийски - информационен мрак
• За паметника, който е в центъра
• "Троян - винаги в сърцата ни!"
• In memoriam: Почина Мария Хаджийска
• 103 години от рождението на Иван Хаджийски
• Спечели най-човешкият проект за паметник на Хаджийски
• Кметът: Ще вдигнем паметника на Хаджийски!
• Общината обяви дарителска сметка за паметника на Хаджийски
• Започва реализацията на паметника на Хаджийски
• Кметът подписа договора за паметника на Хаджийски
• Паметникът на Хаджийски пак забуксува
• Демонтират стърчащата грамада
• Паметникът на Хаджийски пак зацикли
• Хаджийски го заслужава! А троянците?
• Защо напуснах обсъждането?
• Къде да бъде паметникът на Хаджийски? 
• Хаджийски пред конака, защо ли? 
• Паметникът на Хаджийски
• Е, пада ли нещо?
• 109 години от рождението на Иван Хаджийски
• Венета Кузманова: Най-продаваната книга е "Бит и душевност..."
• Откриха ценен ръкопис на Хаджийски
• Докога?! 
• Казус ли е „къщата Иван Хаджийски“? 
• За Хаджийски 
• Проф. Иван Кочев за Иван Хаджийски 
• Троян се поклони на своя най-голям син 

Tweet