* С мило, непомпозно и немноголюдно, но достойно тържество пред паметника с колелото в центъра на Троян отбелязахме 116-годишнината от рождението на Иван Хаджийски * А би могъл да е в сърцевината на троянската емблема („знамето на Троян“,
както предрича философът Димитър Михалчев), основата на нашия
(троянски) разказ
 |
Иван Хаджийски
|
13 октомври
ТРОЯН се поклони на своя най-голям син – мислителят, троянофилът и българофилът, авторът на вечната българска книга „Бит и душевност на нашия народ“, първият български социолог, адвокатът и писателят Иван Хаджийски. На рождения му ден, 13 октомври
(сега в петък, но нищо фатално – бел. ред.). С мило, непомпозно и немноголюдно, но достойно тържество пред паметника на Хаджийски (с колелото) в центъра на Троян, пред Музея на занаятите.
ТЕРЕЗА ГЕОРГИЕВА от общинската администрация припомни основното от биографията на троянския великан. Поднесени бяха множество венци и цветя, включително от двама от троянските кандидат-кметовете, нали е предизборно време – Донка Михайлова и инж. Емилиан Евтимов, другите двама кандидат-кметове ги нямаше, явно имаха по-важни дела. В съседство пък вървеше пленерът по дървопластика – художниците ваеха, без да се интересуват особено от церемонията около тях, и както би казал друг един велик българин, „разни хора, разни идеали“.
 |
Тереза Георгиева ни припомни биографията на Хаджийски
|
РАЗБИРА СЕ, за Хаджийски се каза само официалното. Затова, струва ни се правилно, ще припомним и не съвсем официалното. 37-годишният Иван Хаджийски, роден на 13 октомври 1907 г., е погребан в Троян на 2 ноември 1944 г. в запечатан ковчег и скромна церемония, тихо; гробът е на централната алея в Старите троянски гробища, на метри от входа (по-късно по тогавашната агресивно атеистична комунистическа мода най-отгоре върху паметника му вместо кръст е изрисувана червена петолъчка). Погребението е почти месец след смъртта му на 4 октомври 1944 г. край Власотинци в Сърбия, където българската армия се бие срещу доскорошните си съюзници германците. Срещу нашите са части на елитната немска SS дивизия „Принц Ойген” и официалната версия е, че землякът ни е паднал в битка. Има обаче и друга версия, подхранвана от някои факти, че е загинал в тила при неизяснени обстоятелства (т. е. убит от свой?). Преди години за подобна вероятност ни спомена един от сериозните изследователи на Хаджийски – литературният историк и също наш земляк Йордан Василев. Но дали в тези подозрения се крие някаква истина, едва ли някога ще стане ясно, висящ е и въпросът кой и защо би му посегнал.
 |
Непомпозно и немноголюдно, но достойно, Троян, 13 октомври 2023 г.
|
ЗАЩО казваме това – не за друго, а заради обективността. По същата причина, по която е нужно да си припомняме колко трудно, след колко години и след колко дърления и съпротива се появи споменатият троянски паметник на Иван Хаджийски, открит на 13 октомври 2012 г. Все пак се появи, което е оптимистично. Донякъде. Защото и днес Хаджийски си остава недостатъчно обговорен и познат, недостатъчно популярен, недостатъчно почетен, защо да не кажем и недостатъчно използван в родния Троян. А би могъл да е в сърцевината на троянската емблема („знамето на Троян“, както предрича философът Димитър Михалчев), основата на нашия (троянски) разказ – както го правят други градове по света и у нас, имащи своите велики синове. Но пък някой беше казал, че великите могат да ги оценят само великите, дано занапред.
В Троян за Хаджийски през годините
 |
Паметникът на Иван Хаджийски
в Старите троянски гробища
|
• 37-ГОДИШНИЯТ Иван Хаджийски (роден на 13 октомври 1907 г.) е погребан в родния Троян, Старите троянски гробища, на 2 ноември 1944 г. в запечатан ковчег. Почти месец след смъртта му на 4 октомври 1944 г. край Власотинци в Сърбия, където българската армия се бие срещу доскорошните си съюзници германците, а Хаджийски е на фронта като доброволец.
• ПРИ СОЦИАЛИЗМА отношението към Иван Хаджийски – макар и ляв интелектуалец, свързан със социалистическата партия и признат за основоположник на българската социология – е някак двойнствено. Него го няма в учебниците, въпреки че заслужава повече от много други, не е от лансираните от властта имена и не е там, където се очаква да бъде. Вероятно защото не се поддава на рамкиране, излиза извън партийните доктрини, прекален волнодумец е. А троянските „червени” имат и конкретна причина да неглижират Хаджийски – великолепната му миниатюра „Социализмът в Троян”, където, макар и в добронамерен шеговит тон, той казва неудобни истини на другарите си.
• ВСЕ ПАК Хаджийски е зачетен в родния град. Преименуват на негово име централното троянско училище, наследник на възрожденското Жълто училище (сега ОУ „Иван Хаджийски”), носило дотогава името на друг именит наш земляк – големия български дипломат и дарител за троянската просвета Константин (Кочо) хаджи Калчев. В това прекръщаване със сигурност има доза реваншизъм в духа на времето и изкуствено се противопоставят двама заслужили нашенци, но то не е чак толкова важно. По-важното е, че липсва оня заслужен култ, казвам го в най-добрия смисъл на думата, към нашия безспорен троянски духовен първенец. Да не забравим – прави се една старомодна музейна експозицийка в къщата на Хаджийски на ул. „Васил Левски” и един бюст паметник в двора на споменатото училище.
• В НАЙ-НОВО ВРЕМЕ Троян лека-полека започна да си връща дължимото на Иван Хаджийски. За 100-годишнината от рождението му (2007 г.) градът ни бе домакин на голямо честване, организирано от Община Троян, троянския Музей на занаятите, Института по социология към БАН, Института за социални ценности „Иван Хаджийски”, Българската социологическа асоциация, Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, троянското читалище „Наука – 1870 г.” и троянското ОУ „Иван Хаджийски”. По същия повод БНТ подготви и излъчи документален филм за Хаджийски, озаглавен „Пътепис с елемент на оптимизъм”. А в Музея на занаятите, в централното фоайе, бе открита прелюбопитна постоянна изложба на двама именити троянци – рисунки на карикатуриста Милко Диков, илюстриращи знакови текстове на Иван Хаджийски. Обновена бе и къщата на Хаджийски, а експозицията, също обновена, бе разположена в стилно ретро кафене (по-късно трансформирано в стилен малък ресторант, сега затворено, но да се надяваме, че скоро пак ще отвори врати); и да припомним на кого дължим обновяването на къщата и експозицията – Музея на занаятите и родолюбивия ни съгражданин Найден Найденов. През 2009 г. 14 именити троянци бяха удостоени посмъртно с най-високото троянско звание „Почетен гражданин на Троян”, сред удостоените бе и Иван Хаджийски.
• ЦЯЛА ОДИСЕЯ бе пътят, извървян до изграждането на паметник на Иван Хаджийски в центъра на Троян – от внасянето на предложението в Общинския съвет през м. март 2010 г. от кмета Минко Акимов (подобно предложение имаше и през 2007 г., но тогава то остана неизпълнено от администрацията на кмета инж. Дилян Енкин) до откриването две години и половина по-късно.
 |
| Кметът Донка Михайлова и проф. Петър-Емил Митев откриват паметника на Иван Хаджийски в Троян, 13 октомври 2012 г. |
Пластиката, изобразяваща Хаджийски с колело, както е обикалял района и страната при проучванията си, е дело на скулптора от Велико Търново Борис Борисов и арх. Пламен Цанев. Официалното откриване на новия паметник бе на 13 октомври 2012 г. Лентата прерязаха съвместно кметът Донка Михайлова и социологът проф. Петър-Емил Митев; сред присъстващите бяха близки и роднини на Хаджийски, включително Нина Хаджийска, малката му дъщеря, която била едва на годинка и половина, когато татко й бил убит на фронта.
Генадий Маринов
Още по темата:
По-нова публикация
0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)