Митко Динушев: Когато успея, ще се върна и ще оправя Троян

* „Чакам да завърша и ще избягам оттук” * „Единственото, което можеш да направиш в Троян, е да се напиеш”

Поводът за разговора ми с 12-класника от СОУ „Васил Левски” Митко Динушев е една негова гневна реплика във Фейсбук - по някаква конкретна причина нарече града ни „тъпият Троян”. Беше ми твърде любопитно да видя какво се крие зад това – емоционален тийнейджърски изблик или нещо по-сериозно, премислено, болезнено. Любопитството ми се засилваше и от факта, че Митко не е кой да е: четири години несменяем председател на Ученическия съвет в СОУ-то, мотор на два успешни европроекта, забелязан от звездата Влади Ампов-Графа и получил работа в продуцентската му фирма. Момче с характер и амбиции.

*****

- Да тръгнем от твоето определение във Фейсбук – „тъпият Троян”. Тъп ли е наистина градът ни, защо е тъп, това някаква емоция ли беше или премислено твърдение?
- Може би по-скоро емоция, току-що се бях върнал от Харманли, където бях за около 10-тина дни. И там видях колко много се различава от Троян този град, Харманли.

- Дори Харманли?! Нали Харманли не е София, Пловдив, Варна…?
- Да, не е. Но там кипи живот, има много млади хора, вечер е пълно с народ, има къде да се забавляват. И ми направи голямо впечатление, че по пътищата няма дупки, супер са. Идват и гост-изпълнители в заведенията.

- Виждам, че правиш някакви намеци за управлението, критикуваш властта.
- Не, защо да критикувам властта

- Защото говориш за дупките по пътищата?
- Е, да, за дупките – да. Това наистина ми направи впечатление. Там нямаше нито една дупка по пътищата, докато тук – дупки бол.

- Добре, но защо там е възможно да кипи младежки живот – защото има материална база или нещо друго, друга нагласа? Или значение има и базата, и другото?
- Не знам. Не съм се замислял, но аз от 3 години се занимавам с младежки дейности и съм забелязал, че където има Младежки общински съвет, кипи много по-голям живот. Докато в Троян, където няма такъв съвет, е умряла работа. Няма никаква дейност.

- Но истинската дейност не се ли прави от неформални младежки групи?
- Добре, неформални групи. Ама ако Общината не застане зад нас, как да го направим. Ние в момента правим дейности на територията на училището, с нашия Училищен съвет, но няма как да изнасяме дейностите на общинско ниво. Миналата година направихме два концерта – с Теди Кацарова, и с Графа, но това беше по проекти.

- Чакай малко. Аз си мислех, че хубавите неща стават по обратния начин – някак неформално, отдолу, без наставления, без началници, без секретари?!
- Хубаво, но нали за всяко нещо трябва да се плати.

- Няма ли спонсори?
- Какви спонсори?! В тая криза в Троян никой не дава пари, никой.

- Кажи ми защо младите толкова бягат от Троян? Като цяло те бягат от всички малки градове, бягат и от България, но в Троян тази тенденция като че ли е една идея по-силна?
- Да ти призная – и аз ще избягам догодина. Чакам да завърша и ще избягам оттук.

- Кажи ми защо?
- Не виждам смисъл да остана в Троян. Първо – на мен не ми се работи в дърводелски цех или да правя грънци.

- Няма кариерно развитие?
- Да, няма кариерно развитие – общо взето тук работиш или като общ работник, или в някой дърводелски цех. Няма по-сериозна работа. Но не е само това – няма и забавления, а аз съм млад човек. Единственото, което можеш да направиш в Троян, е да се напиеш.

- И да се влюбиш?
- То едното върви с другото – да се влюбиш и да се напиеш. Градските паркове – къде са; Къпинчо – тъмно, градинката пред киното какво е, пак тъмница, ужас.

- Кажи какво още ти липсва в Троян?
- Никакви развлечения няма тук, кино няма, боулинг няма. Мен ме е страх и на дискотека да ходя, защото стават големи побоища – тъй че може да се каже, че и дискотека няма. Нощните заведения – същото, един-единствен „Riverside” се опитва да прави нещо, но не става.

- Ти си много радикален. Но някой ще каже – радикален е, защото е много млад, т.е. не е обективен.
- Възможно е да не съм съвсем обективен, но това е моето мнение. Аз така ги усещам нещата. Аз затова не се забавлявам в Троян, ходя в Ловеч, Плевен, София…

- А мислят ли много от твоите връстници като тебе?
- Да, определено. Тия дни бяхме с едни приятели на кафе и си говорехме какво можем да правим вечер в Троян. Стигнахме до извода, че можем да стоим в „Riverside” и да пием по нещо, нищо друго.

- Виждаш ли изход, светлинка в троянския тунел?
- Сигурно има изход, няма как да няма.

- Говоря за реален изход, виждаш ли го? Не изход след десетилетия, а в близките 1-2-3-5 години.
- Сигурно има, трябва да има.

- Добре, кажи ми как виждаш Троян след, да кажем, 5 години?
- Може би след 5 години ще се оправи – когато се върнат инвеститорите, когато тръгнат предприятията, когато има спонсори за концерти и такива неща. Троян в момента прави много голяма грешка, за която много трябва да съжаляваме. Знаем, в Ловеч организират един фест, който е огромна реклама за града; Каварна – и те правят голям фест и също си правят много голяма реклама. Инвестират, но после си избиват парите, връща им се многократно. А Троян какво прави, музиканти идват ли?! Идват единствено на Празника на сливата и на Празника на града, или ако случайно тук-там се завърти някой друг, но скоро няма да се случи…

- Това горе-долу е преодолимо – говоря за липсващата материална база, която може да се създаде. Но няма ли друг някакъв проблем – в главите ни, в троянския софтуер?
- Целият софтуер на Троян е прецакан, всичко е прецакано. Трябва млади хора да влязат във властта, трезвомислещи млади хора, които могат да вкарат нови неща, нови идеи.

- Не опира само до властта, май нещо в мисленето ни не е наред, някаква селяния ни е завладяла, съгласен ли си?
- Аз ще ти кажа нещо съвсем конкретно. Когато поканих Вяра Панталеева да пее в „Riverside” (концертът се провали поради липса на интерес – бел. Г.М.), тя много се притесняваше. От това, че в провинцията, като се напият момчетата, и почват да правят глупости; беше притеснена да не й се случи нещо.

- Айде бе, сериозно ли говориш?
- Да, наистина имаше такива притеснения. Тук е така.

- Нещо като да отидеш на селски мач?
- Да, нещо такова.

- Кажи ми нещо в личен план, накъде гледаш?
- Развивам се! И засега доста добре вървят нещата.

- В каква посока? С какво смяташ да се занимаваш?
- От една година вече работя за Влади Ампов-Графа, той ми предложи работа в неговата фирма. Работя в момента с още една музикална фирма.

- Говориш за продуцентска кариера?
- Да, натам съм се насочил.

- А какво ще кандидатстваш? Ти сега си в последния клас.
- Ориентирал съм се към стопански мениджмънт.

- Тук, в България?
- Да, в УНСС или в Софийския университет. Но със сигурност ще бъде в София, на друго място не искам.

- Защо София?
- Там има развитие. Там можеш да успееш, ако искаш.

- Кажи две думи за твоето училище СОУ „Васил Левски”, доволен ли си?
- Доволен съм. Училището ни е супер, което е благодарение на директорката.

- Ще се върнеш ли отново в Троян?
- Ще се върна.

- Кога?
- Един ден, когато успея, ще се върна и ще оправя Троян.

- Това заявка за кметския пост ли е?
- Ами както Бербатов каза – един ден ми се обадете да оправя футбола в България.

- Той ли ще ни оправя футбола?! Той да си оправи играта първо, но да оставим Бербатов. Казваш, че би се върнал в Троян, човек се връща там, където има потенциал. Значи има нещо тук, просто заровеното имане трябва да се открие?
- Да, може да се направи много за Троян. Например в туризма.

- И последен въпрос – как се виждаш след 10 години?
-(смее се) Той, светът, не свършва ли през 2012 г.?! Със семейство, преуспял, с добра кариера, с добри пари.

- А за чужбина мислил ли си?
- Минавали са ми такива мисли, но в крайна сметка – не. Виждам бъдещето си в България.

- Това звучи оптимистично.
- Да, защо не.

Интервю на Генадий Маринов

Начало

Tweet