Цената на пътя от Черни Осъм до Хималаите

* „Каква е цената на пътя от Черни Осъм до Хималаите? Цената е хоризонт, един безкраен път, осеян с хлъзгави преходи в планините и в живота. С този очерк се опитах да удостоя името и паметта на един възторжен син на Балкана и наш приятел. Слава на делото му и вечна да е паметта му!“

Минко Занковски (1949 - 2006)

Памет за Минко

Един известен български философ бе нарекъл Иван Хаджийски „Знамето на Троян“. И ако скътаното навътре в Троянската планина, нагоре са Амбарица и Купена, гордо и красиво троянско селце Черни Осъм – всъщност съвсем сериозно селище, което освен премного живописно и красиво (неслучайно и не съвсем шеговито го титулуват „Малката Швейцария“), се гордее и със сериозна икономика (завод „Обнова“) и други много важни неща (Училището за планински водачи, Природонаучния музей) – има своето знаме, това безспорно е Минко Занковски (1949 - 2006). Големият български алпинист, природозащитникът, основателят и дългогодишен директор на Училището за планински водачи, борецът за всяка добра черноосъмска кауза, водачът, бунтарят, стожерът и до днес. Отиде си твърде рано, само на 57. Но остана. С личността си, с делата си, със силата си, с необикновеността си (а пък някакви министерски чиновници незнайно защо вече няколко години бавят и продължават да бавят едно безспорно решение, получило всеобщото одобрение на и черноосъмци, и на цялата троянска общност – Училището за планински водачи в Черни Осъм да носи името на своята емблема Минко Занковски – бел. ред.).

На 21 октомври, тази сряда, Училището за планински водачи с паметна празнична вечер под мотото „Пътят продължава“ ще почете своя патрон Минко Занковски – по повод 20-годишнината от кончината му. По този повод е и материалът на съгражданина ни Лалю Пиронков. Т21  

ОЩЕ ЕДИН портрет от галерията на значимите троянци. Вече не е между нас, но делата му не са отекнали, а някои от тях с времето добиха още по-високи измерения. Портрет, незаличимо гравиран с името Минко Минков Занковски – алпинист от звездната дружина на катерачите от 80-те и 90-те години на миналия век. Учител, директор, общественик, еколог, съпруг, баща, защитавал не егото си, а демоса. За жалост с него се разделихме преди 20 години. 
    

На връх Роки съмит/Rocky Summit (8035 м), масива Броуд пик в Каракорум на границата между Пакистан и Китай, Минко е в средата, 1990 г.

МИНКО е роден на 19 август1949 г. в Черни Осъм, махала Стойновска. Преди 100 години името Черни Осъм е принадлежало само на реката. Тогава селото се е състояло от дузина махали, от които най-голямата е била Стойновска. Днес тази махала е нещо като вилна зона и се назовава със същото име. Каквито и увлечения да е имал през детството, представата за планината е доминирала. Ако потегли по пътеката за Глоговец, тя ще го отведе към Букова могила и Чучул. Ако се спусне надолу, ще се окаже пред слива на основната река и двете Жеравици. Суровите зими и прохладата на реките през лятото са напластили спомени и изградили характер на малкия човек да е смел, да не се препъва, да се стреми към върховете и да побеждава – нали е зодия Лъв. 
    
ОСНОВНОТО си образование Минко завършва в местното училище, а средното продължава в Ловеч, в Техникума по механоелектротехника. Увлечението по катеренето го завладява още тук, в Ловеч, където се пробва по скалните отрязъци, формирани по течението на река Осъм. Тази му стръв към върховете ще се изрази по-късно в експедициите в Тян-Шан и Хималаите. Кой е могъл да предположи, че това момче ще израсне като знаменит планинар и алпинист? Че ще придобие завидно образование за нашите стандарти, доказвайки, че алпинизмът не е само физика, но и интелект. Момчето провижда, че за него планината е съдба, но не спира дотук, а обогатява тази съдба с образование. Служи в алпийска рота в гр. Кресна и мечтата му е била след казармата да учи във Военноморско училище, но родителите му са на друго мнение и той записва специалността „Български език и литература“ във Велико Търново. Годината е 1968-а. Студентският му живот е достоен за филмиране. През всичките му 4 години в Търново Минко не е използвал квартира, а е живял в един заслон, по-скоро леговище в скалите на река Янтра. Какъв характер е Минко? Авантюрист, мисионер, приключенец или уверен в себе си млад човек? Учи литература, а живее в скалите. Колко са хората, които днес могат да удостоверят, че са на „ти“ с майчиния си език? За щастие Минко е един от тях и през есента на 1971 г. започва да преподава българска литература в училището в с. Борима. 

НЕ Е СЛУЧАЙНОСТ, че Минко изучава и преподава българска литература. Авторите Елин Пелин, Йовков и Вазов са му любими. По-късно през годините той сътрудничи на вестниците Ехо и Троянски глас със свои очерци и дописки. Минко ще напише текста на химна за Черни Осъм, а Иван Генков музиката. Кратък е престоят му в с. Борима, защото в родното му училище в Черни Осъм се открива място за преподавател по същия предмет. Каква задявка е само да се завърнеш и затвориш кръга там, откъдето си започнал преди години. Минко е енергичен човек и не се чувства удовлетворен в този кръг. Инерцията ще го отпрати в друг по-голям кръг. В него ще разкрие размаха на своите качества като преподавател, в- последствие и директор, организатор на обществени прояви и ,разбира се, класен алпинист. Минко е колоритна личност и е почти невъзможно да се обхванат проявите му. Затова се опитвам да отразя само пиковите моменти от живота му, които обобщават неговия характер!
    
ПРЕЗ 80-ТЕ години настъпва бум на алпинизма в България. В 1981 г. Христо Проданов изкачи връх Анапурна в Хималаите. Три години по-късно Минко се числи вече към националния отбор по алпинизъм и води подготовка за изкачване на Анапурна. За водач и отговорник на екипа е определен Аврам Аврамов. Преди самото заминаване за Непал, Минко незаслужено и недостойно е подменен с друг алпинист, който не е бил на неговото ниво. Огорчението му е голямо, но не се отчайва, а се захваща по примера на полските алпинисти с клубен алпинизъм. По онова време на тези частни експедиции в България не се отдава особено внимание.
    
АЛПИЙСКИЯТ живот на Минко не протича безметежно. Съпругата му Станка е наясно с естеството на алпийското катерене, защото е изкарала курса по алпийска подготовка в Мальовица. В 1976 г., след раждането на първата им дъщеря, двамата в тандем катерят Гарванската стена край Черни Осъм. Минко пада и тежко се наранява. В болницата в Ловеч лекарите не вещаят добър изход. Следва рисково лечение в домашни условия. Минко оцелява, бързо се възстановява и отново е в строя. В друг случай, при завръщането от френските Алпи, вече в Словения, в масива Триглав, Минко заедно с учениците катери, пада и чупи крак. Тези премеждия не са пречка да спре, а дори обратно, с още по-голяма стръв се готви за планините в Средна Азия и Хималаите, там при 8-хилядниците. Минко е пионер на клубните експедиции в България. Спонсори за тези експедиции са фабрики, заводи, кооперации и приятели. В общо три експедиции се навързват значими планини и върхове. Върховете Ленин и Корженевска в Памир, връх Хан Тенгри в Тян-Шан, върховете Гашир Брум и Нанга Парбат в Каракурум. При подготовката за Хималаите Минко купува камион и с него групата пътува през Турция за Пакистан. Днес дори само организацията на тези начинания би предизвикала възторг! Всичко това се е случило през годините на прехода, когато се опитвахме да заменим един строй с друг, а днес продължаваме да живеем с последиците от тази замяна. 

ТАКЪВ е общественополитическият климат в България, когато Минко развива дейността си и се изявява като водещ алпинист и общественик. В онези „борчески“ години, когато държавата отсъстваше, Минко успя да запази кооперация „Обнова“ от фалит, заедно с учениците си създаде жива верига срещу багерите, които започнаха да разчистват река Краевица за строеж на язовир. Като председател на читалището поддържаше и окриляше внушителен хор за планинарски песни, дори самият той пееше в хора.
    

В Училището за планински водачи (СУ „Васил Левски“), с. Черни Осъм, 2026 г. 

НЕ МОЖЕ да не се признае личният принос на Минко за утвърждаването и престижа на Черни Осъм, престиж, стъпил върху природните дадености и развит през годините. Обаче като венец на неговата всестранна дейност се оказа защитата на училището. Успя да наложи в Министерството на образованието идеята си, че училището трябва да бъде привилегировано и да добие статут на национална гимназия с профил „Подготовка на планински водачи“. Днес, когато обществото ни узря представата си за изключителната роля на планините за здравето и успеха ни, прозрението на Минко, че ходенето и престоят в планините трябва да се превърне в научна дисциплина, се сбъдна. 

КАКВА е цената на пътя от Черни Осъм до Хималаите? Цената е хоризонт, един безкраен път, осеян с хлъзгави преходи в планините и в живота. С този очерк се опитах да удостоя името и паметта на един възторжен син на Балкана и наш приятел. Слава на делото му и вечна да е паметта му!

Лалю Пиронков

* Бел. Двете снимки на Минко Занковски са от личния архив на алпиниста доц. Сандю Бешев.

Начало

 

Още по темата:

• In memoriam: 3 години без големия Минко Занковски
• ЮБИЛЕЙНО: Моето училище 
• 135 години училище в Черни Осъм (2014)  
• Предлагат училището в Черни Осъм да носи името на Минко Занковски 
• Очаквана подкрепа 
• Училището за планински водачи в Черни Осъм стана на 145 
• В едно изречение (137) 

Tweet