Какво да кажем на детето за смъртта (31)

* „Честното и просто говорене, придружено от топло и нежно отношение, дава на детето това, от което то реално има нужда в такива житейски ситуации“

Цветелина Цветкова
Колонката на психолога
АВТОРКАТА Цветелина Цветкова е възпитаничка на Езиковата гимназия в родния си Ловеч и магистър по психология от Софийския университет, доскоро софиянка – цели 14 години, но решила да живее в Троян. По думите й – обмислен избор и с добри очаквания. Специализирала е когнитивно-поведенческа психотерапия и има сериозен опит в работата с деца със специални образователни потребности. „Колонката на психолога“ е два пъти в месеца, по различни теми, които имат общо с психологията. „Казвам се Цветелина Цветкова и съм клиничен и консултативен психолог. Моята специалност ме заведе от Ловеч в София, а мъжът ми ме доведе в Троян. Надявам се в тази рубрика да свържа всички места и неща, на които държа“, това ни написа тя в краткото въведение към първата си „троянска“ статия. Но след няколкото троянски месеца последва промяна – не от разочарование, както ни обясни, а заради професионални ангажименти на съпруга лекар. Коментарът й: „Отново в София, но често в Троян“; а „Колонката...“, разбира се, продължава.
Т21

ГОВОРЕНЕТО за смъртта с деца поражда у възрастните голямо напрежение. Какво да им се каже, как да им се представи, дали няма прекалено много да се разстроят. Децата, сблъсквайки се с нея, задават въпроси. В повечето случаи са налице обяснения как умрялото животно или човек е станал звездичка на небето, ще идва в сънищата ни, е ангел и т. н. Животното често бива заменяно с друго, за да се спести на детето страданието. За възрастните трагедията на смъртта се изразява в нейната необратимост. Децата до 7-годишна възраст не могат да разберат тази необратимост. Те виждат липсата, усещат, че въпреки протестите им любимото същество не може да се върне. Това ги изпълва с безпокойство и страх.

КАКТО възрастните, така и децата имат право да поскърбят. В този смисъл бързата замяна на любимото животинче с ново не носи здравословна утеха, защото задава послание, че загубата на обичните същества не е от голямо значение, че любовта лесно може да се прехвърли от един обект на друг, че в привързаността няма толкова смисъл – послания на времето, в което живеем и от които ние като възрастни често се възмущаваме.

ПЪРВАТА стъпка, с която може да помогнем на детето да се справи със загубата, е да позволим да изрази всичките си страхове, фантазии и чувства. Утехата идва след време, което сме използвали да изразим емоциите си пред някого, който искрено ни съчувства. Родителите биха могли да подпомогнат този процес, като потвърдят с думи – „Дядо ти липсва, нали“, „Иска ти се да беше с нас, да е още жив“, „Трудно е да повярваш, че е умрял, че вече не е с нас“. Подобни думи показват на детето, а и на възрастния, че има някой до себе си, който го е грижа за неговите мисли и чувства, следователно може да му се довери. На въпроси като „Кога умира човек?“ може да се отговори с „когато спре да живее“ – истина, казано кратко и просто.

ГОВОРЕЙКИ за смъртта с деца, най-добре е да се избягват метафори и евфемизми. Честното и просто говорене, придружено от топло и нежно отношение, дава на детето това, от което то реално има нужда в такива житейски ситуации.

Цветелина Цветкова, клиничен и консултативен психолог

Библиография: Долто, Ф. Когато се появи детето. 2012; Долто, Ф. Да говорим за смъртта. 2019; Гинът, Х. Детето и ние. 2007.


 Още в „Колонката на психолога

0 коментара:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |