Доказано: Троян става град на 13 март 1868 г.

* Как троянската музейната шефка Елеонора Авджиева и проф. д-р Орлин Събев направиха „откритието на годината“ * „Троян има статут на нахия от 13 март 1868 г. и това е надлежно отразено в годишниците на Дунавския вилает“, е заключението на известния османист * Стъпките – прошение от населението на Троян от 1867 г., решение на Вилаетския меджлис в Русе и уведомление от Османския кабинет в Истанбул

Откритието на годината

проф. д-р Орлин Събев, Елеонора Авджиева

ПРЕЗ 2018 Г. Троян отбеляза един значим юбилей – 150 години от обявяването си за град. Отбеляза го подобаващо и със самочувствие, а началната година на градското ни летоброене – 1868-ма, бе извън всякакво съмнение, възприета от всички, санкционирана и институционално, и в общественото съзнание.

1868 ГОДИНА?

НО КАКВО се оказва? По темата разговаряхме (миналия петък, 26 януари 2023 г.) с Елеонора Авджиева, директор на прочутия троянски Музей на занаятите, който освен местна и национална банка за народното ни изкуство, е и банка за троянската история от древността до наши дни. Оказва се, че досега някак на доверие сме приемали годината, в която Троян придобива градския си статут. Основно от свидетелствата на троянския историк Минко Иванов Марковски (1862-1924) в забележителната му книга „Спомени и очерки из българските революционни движения 1868-1878 г.“, важно литературно доказателство, но без документална и юридическа тежест. Подобно доказателство, че в края на 60-те години на 19. век Троян вече е нахия (град, община) и си има мюдюрин (кмет), ни дава и известният маджарски пътешественик, изследовател и художник Феликс Каниц, посещавал многократно България в периода от 1860 г. до 1879 г., в книгата си „Дунавска България и Балканът“ (три тома, първото издание е от 1875 г.); Каниц коментира, че троянският мюдюрин бил твърде ограничен човек и окайва троянци заради това, но не спира да се удивлява от предприемчивостта и жаждата за образование на местното население.

„ОТКРИТИЕТО НА ГОДИНАТА“

И СЕГА за повода за разговора ни с г-жа Авджиева, наистина важен и значим повод; а тя не ни спести възторга си и го определи като „откритието на годината“. Десетина дни по-рано, във връзка със свое проучване, музейната шефка попаднала на следния текст в сборника „По следите на Левски и БРЦК, нови османски документи“ (стр. 72-73): „Преди два и половина-три месеца комитетът е призовал и привлякъл някои съмишленици в околиите Ловеч, Севлиево (…), както и в градовете и селата Троян, Тетевен”. Въпросният текст е от османски документ от 1872 г., но не дава яснота по това време Троян град ли е или село, по-скоро поражда съмнения. Което довело до решението й да се обърне към един от съставителите на сборника и преводач на текстовете от османотурски – известния български османист проф. д-р Орлин Събев от Института по балканистика при БАН. Питането, по електронната поща, е: „Според написаното (в сборника „По следите на Левски и БРЦК, нови османски документи“) може ли да се определи какъв е статутът на Троян – град или село? Нашата информация е, че Троян е обявен за град през 1868 г. Тя не е потвърдена с официален документ, а фигурира в единствения източник, който имаме за периода. Това е книгата на Минко Иванов Марковски „Спомени и очерки из българските революционни движения 1868-1878 г.”, излязла през 1902 г. във Враца, посветена на дейността на Васил Левски в Троян. Ще Ви бъда благодарна да ми отговорите?“.

ПРОФ. СЪБЕВ Е КАТЕГОРИЧЕН

СЛЕДВА бърз отговор от проф. Събев, цитираме основното: 

 

„В Османския архив в Истанбул има документи за Троян докъм март 1868 г., в които се споменава като село. Но в действителност пак в Османския архив в Истанбул е запазен архив с документи относно следното:
    •  Прошение от населението на село Троян от 6 ноември 1867 г. до каймакама на Ловеч с печати на жители на селото, в което се казва, че в селото има над 2000 къщи и че има нужда от назначаване на мюдюрин, полицейски началник и писар.
    •  Уведомление от Османския кабинет до финансовото министерство от 17 декември 1867 г. относно решение на Вилаетския меджлис в Русе, според което от 13 март 1868 г. в Троян трябва да се назначи мюдюрин със заплата 500 гроша и писар със заплата 150 гроша. За да се изплащат тези заплати, се вдига съответно с толкова и данъка, взиман от селото.  В същия архив има опис на заплати на чиновниците в мюдюрското управление на Троян от 1877 г. Следователно в Троян е назначен мюдюрин през март 1868 г.“

 

Ясен и категоричен отговор, но по-важното – на базата на легитимни документи от администрацията на Османската империя (част от империята по това време е и България).

 

Прошение от населението на село Троян от 6 ноември 1867 г., Османски архив, Истанбул

 

ЗАПЛАТАТА НА ПЪРВИЯ ТРОЯНСКИ КМЕТ

В ДОПЪЛНИТЕЛЕН отговор проф. Събев цитира прегледаните от него 10 годишници на Дунавския вилает за периода 1868/78 г. Общото в тези годишници е, че „в рамките на Търновски санджак, Ловешка каза, е посочена нахия Троян с мюдюрин, писар (кятиб) и чиновник за населението (нюфус мемуру)“. А различното са имената на троянските мюдюри, явно кметската въртележка по онова време е голяма – първият мюдюрин, встъпил в длъжност на 13 март 1868 г., е  Азиз ага, след него са Мехмед Халит ефенди (1871 г.), Хюсеин ефенди (1872 г.), Абди ефенди (1873 г.), Джейлян ефенди (1874 г.), а последният е Мехмед Хулуси ефенди (1877/78 г.) „Следователно Троян има статут на нахия от 13 март 1868 г. и това е надлежно отразено в годишниците на Дунавския вилает“, е заключението на професора османист. Любопитното е, че в споменатото Уведомление от Османския кабинет до финансовото министерство се посочва и заплатата на чиновниците в новото мюдюрско управление в Троян – 500 гроша за мюдюрина (кмета) и 150 гроша за писаря, считано от 13 март 1868 г.; а в Османския архив в Истанбул имало и опис на заплати на чиновниците в Троян от 1877 г.

РАБОТАТА ПРОДЪЛЖАВА

ПРОФЕСОРЪТ прави и уточнението, че притежава дигитални копия  на Прошението на троянци до каймакама на Ловеч, с което се иска Троян да бъде обявен за град, както и на Уведомлението на Османското правителство в Истанбул, потвърждаващо решението на Вилаетския меджлис в Русе за назначаване на мюдюрин в Троян, считано от 13 март 1868 г.  И също, че има достъп до дигиталната платформа на Османския архив в Истанбул и може да свали копия на тези и други документи за Троян. Както и да преведе пълния текст на споменатото Уведомление – най-меродавният документ за новия градски статут на Троян, получен на 13 март 1868 г.

В КРАЯ на разговора ни г-жа Авджиева изрази специални благодарности към проф. д-р Орлин Събев – за отзивчивостта, професионализма и готовността да продължи работата по осветляване на този начален период от градската история на Троян. И увереност, че своята подкрепа за това фундаментално дело ще даде и Община Троян.

Генадий Маринов  

Начало

Още по темата:

• Шоуто на Состра (2009 г.)
• "Автобиография и спомени"
• Нощ в музея - що е то? (1) (2010 г.)
• Нощ в музея - що е то? (2)
• Нощ в музея - що е то? (3)
• Първата троянска "Нощ в музея" надмина очакванията
• Елеонора Авджиева: Музеите вече не са онези... (2011 г.)
• Поредните "Искри от вечността на Состра"
• Предстоящо: "Нощ в Музея" III (2012 г.)
• Троянският Музей - вече в 100-те национални туристически обекта
• "Занаяти и нрави от Троянско"
• 50 години Музей на занаятите - Троян
• Нощ в Музея на занаятите - Троян (2013 г.)
• Джаз в музейната нощ (2014 г.)
• "Горчиво" в Музея на занаятите
• "Вампири" на тавана в Музея
• Началото на музеен арт парк в Троян
• "Вятър ечи, Балкан стене" в Музея на занаятите
• Най-голямата мартеница в Троян
• Сватба в Музея  
• Италианец се ожени за троянка в Музея 
• "Сватбен спомен" в Музея 
• Валерия Фол: В съвременния свят ако нямаш идентичност, си Никой
• Спомнихме си за Ганко
• На 3 март в Музея: Разказ за паметника мъченик
• Троянска снимка в европейска изложба в Пиза 
• С дарения реставрират три икони на "троянския Захарий Зограф"
• "За мъжа и жената - интимно" в музейната нощ (2015 г.)
• По-мащабно на Св. Спиридон
• Троянската нощ в Музея - на 14 май (2016 г.) 
• Колоната на император Филип I Араб вече е в Троян
• "Елате ни на гости" в Музея на Петковден
• Богатата троянска музейна нощ (2017 г.)
• Побиха кръста на покрива на Музея
• Започва мащабно обновяване на музея и галерията
• На 3 март в Музея на занаятите – изложба накити (2018 г.) 
• Музеят на занаятите – национален пионер в дигитализацията
• Музеят с два чудесни подаръка за Троян
• „Портрет на един град“ – става с виждане 
  
• Успешно гостуване на Троянския музей във Велико Търново (2019 г.)
• Национално признание за троянския Музей 
• Елеонора Авджиева взе музейния Оскар 
• За 3 март в Музея – изложба с майсторски оръжия на бай Дянко (2020 г.) 
• Когато музеят гостува в твоя дом
  
• Приключиха директорските конкурси за музеите в Троян и Черни Осъм 
• Троянската галерия отпразнува първите си 30 (2021 г.) 
• Третият "Културно-исторически пътеводител  – Троян"
  
• В Музея за Св. Спиридон: „Троянските пътеки на Петър Гигов“
  
• Как авторът засенчи своята изложба (2022 г.) 
• "Неблагонадеждният" – първата изложба за годината
  
• Музеят на занаятите със своя пощенска марка
  
• Трима наши на Панаира на грънчарството в Сибиу
  
• Музеят ни празнува 60-годишнина 
  
• Деси Вутова от Музея на занаятите вече е доктор по история 
• Музеят на занаятите стачкува ефективно
  
• Излезе от печат второто издание на „Речник на троянския говор“
• Вечната троянска приказка 
  
• За троянския говор с любов (2023 г.)
• Три първоаприлски, и трите добри, плюс нашата
  
•  В едно изречение (11)
  
• В едно изречение (18)
• Троянската Нощ в музея – сладка, с песен и вино
  
• Нова троянска книга
  
• Трима професори в Серяковата къща
  
• Троян се поклони на Ганко Цанов
  
• Музеят разказва "Сливово-ракиени истории"
  
• В едно изречение (26)
  
• "Бележки за живота в село Патрешко"
  

Tweet